През 2019 г. силите на НАТО са били активирани точно 290 пъти, за да пресрещнат и върнат руски военни самолети над въздушното пространство на Европа. Това съобщи официален представител на НАТО пред Свободна Европа.
Отправихме запитването по повод на случая от вторник, когато дежурни изтребители от Румъния, България и Турция са били вдигнати под тревога, след като два руски военни самолета Ту-22, ескортирани от два изтребителя Су-27, са се отправили последователно към въздушните пространства на трите държави. След като два румънски МиГ-21, два български МиГ-29 и турски F-16 излитат и ги пресрещат, руските машини са били принудени да се върнат обратно към въздушното пространство на Русия.
"Това е тяхна редовна практика", коментира пред Свободна Европа българският министър на отбраната Красимир Каракачанов. Военното министерство в София не съобщи точен брой на подобни инциденти по години, но проверка на Свободна Европа показва, че вероятно става дума за над сто случая в близост до българското въздушно пространство само в последните няколко години.
НАТО няма практика да съобщава броя на инцидентите по географски региони. Най-близо до Русия обаче са регионите на Черно и Балтийско море, затова е вероятно най-голям брой подобни случаи са там. Това се потвърждава и от интервюта на Свободна Европа с бивши военни министри на България.
"Руската военна активност в небето над Черно море се увеличи от 2014 г. насам и ние наблюдаваме често руски самолети да доближават въздушното пространство на Алианса в региона", коментира представителят на НАТО.
Началото е след анексирането на Крим
“Понякога такива инциденти се случваха и по няколко пъти седмично”, каза за Свободна Европа бившият министър на отбраната (2014-2017) Николай Ненчев. Той не назова конкретен брой на тези случаи по негово време, но определи честотата им така: периодично.
Подобни инциденти зачестяват след 2014 година. На 31 март 2014 г. тогавашният военен министър (2013-2014) Ангел Найденов съобщава пред “Труд”, че само за месец март има 9 случая на доближаване на руски разузнавателни самолети, като при 5 случая е издадена заповед за вдигане на дежурната двойка изтребители.
На 1 април 2014 г. тогавашният президент (2012-2017) Росен Плевнелиев коментира, че “ако в предишни години е имало две-три извънредни излитания, сега те са не по две-три на година, а по-две-три на седмица”.
Няколко дни по-късно и бившият военен министър (2009-2013) Аню Ангелов съобщава пред Нова телевизия за “значително увеличение” на подобни инциденти в сравнение с 2012 и 2013 година.
“Определено има увеличение от 2014 г. насам. Това е свързано със засилването на военното присъствие на Русия в Черноморския регион след анексирането на Крим”, коментира за Свободна Европа Велизар Шаламанов, бивш военен министър (2014), заемал високи постове в НАТО.
През октомври 2019 г. “Медиапул” цитира свои източници от Министерството на отбраната, според които за първите девет месеца на годината има 19 случая на вдигане на български изтребители заради доближаване на руски самолети. През 2018 г. тези случаи са били 17.
Охраната на въздушните пространства на страните от НАТО се осъществява от т.нар. air policing, който включва всички страни членки. В програмата участват 40 разузнавателни единици и военни самолети за бърза реакция в 40 военновъздушни бази. Наблюдението се извършва денонощно.
"Последните прихващания над Черно море показват, че силите на НАТО са бдителни и готови да защитят въздушното пространство на съюзниците", коментира представителят на Алианса.
