Той е първият председател на първата дисидентска група на 80-те години, но ако питате кинаджиите, ще ви го представят по друг начин: като сценарист на някои от най-известните български филми.
Помните ли Стефан Данаилов с култовото “ти знаеш ли, че имаш страшни очи?” Или смутения Филип Трифонов, който мечтае за магазинерката, но на глас успява само да поиска “една боза от шест стотинки”? Общото между двете е сценаристът Георги Мишев. Миналата седмица излезе от печат втората част на спомените му.
Георги Мишев е роден в ловешкото село Йоглав през 1935 г. Завършил е журналистика в Софийския университет и после десет години е работил в Ловеч като кореспондент на вестник “Септемврийче”. Изданието е предназначено за “децата на пролетариата” и е създадено почти едновременно с навлизането на комунистическата диктатура. А Георги Мишев е от семейство на земеделци, чиито деца са отраснали с вестник “Пламъче”. С този първи сблъсък с реалността, преживян през две детски издания – едното позволено, другото – нежелано – започва първата част на спомените му, наречени “Мир на страха ни” - 527 страници, концентрирали историята на десетки обществени сътресения.
Георги Мишев започва да пише проза още докато работи в Ловеч – през 1963 издава сборника разкази “Осъмски разкази”, а след това и “Адамити” (1966), “Добре облечени мъже” (1967).
През 1967 се мести в София като редактор в издателство “Народна младеж”, но много бързо се озовава на работа в Киноцентъра. Следва работата му с режисьора Людмил Кирков (“Момчето си отива”, 1972), с Едуард Захариев (“Преброяване на дивите зайци”, 1973 и “Вилна зона”, 1975), с Иван Андонов (“Самодивско хоро”, 1976). Той е сценарист и на филмите “Не си отивай”, “Матриархат”, “Селянинът с колелото”, “Дами канят”.
На 8 март 1988 той оглавява Обществения комитет за екологична защита на Русе – първата дисидентска организация на 80-те години, която тогава се нарича “неформална група”. Комитетът за Русе е учреден в Дома на киното след прожекцията на филма на Юрий Жиров “Дишай”, който е посветен на тогавашното обгазяване на Русе, непризнато от властите. Първата организирана съпротива срещу режима по онова време минава през искания от екологичен характер.
Георги Мишев е и един от ораторите на първия свободен митинг след близо половин век комунизъм през есента на 1989 г. На него принадлежат думите “Честит ден първи на българската демокрация”. Спомените му, чиято втора част вече излезе от печат, описват много по-нататъшни разочарования, но не допускат никакво съмнение, че страната е имала някакъв по-подходящ път, различен от демократичния.
