В един на район на София се разиграва история, позната на жителите на Прага отпреди няколко месеца: кметът на района иска да махне един паметник, а посолството на Русия възразява срещу това. В Прага всичко приключи през април с демонтиране на местния паметник, но в София историята-близнак тепърва започва.
Що за паметник е това
Става дума за паметник на двама съветски воини, разположен на територията на кв. “Лозенец”. Под бронзовата скуптурна група има надпис: “Слава на съветските воини – освободители”. Мраморни релефи, изобразяващи съветски бойци, довършват картината.
Паметникът се намира в началото на парк “Черни връх”, който минава по продължение на едноименния булевард в София.
На 6 май кметът на район “Лозенец” Константин Павлов предлага на столичния кмет Йорданка Фандъкова паметникът да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство, който беше създаден под ръководството на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов през 2011 г. и който подслонява редица произведения на монументалната скулптура от комунистическия период. Сред тях са паметниците на Ленин и Георги Димитров, червената звезда от бившия Партиен дом, както и всевъзможни творби, които, без да са носители на партийна пропаганда, са оформяли художествения стил на времето.
Паметникът и реакцията на Русия
Предложението за преместване на паметника срещна остра реакция на Посолството на Руската федерация. В писмо на посланик Анатолий Макаров до кмета Павлов от 13 май се изразява “дълбоко възмущение” от идеята, а самият паметник е определен не само като художествено произведение, но и като “паметник-костница”. Твърди се, че там са “костите на погребани войници”, а идеята на кмета е определена като “жестока гавра с паметта на 27 милиона жертви, дадени от съветския народ за спасението на Европа от кафявата чума”. Според посланика разравянето на гроба е кощунствено и “може да бъде интерпретирано като опит за реабилитиране на нацизма”.
Кметът Константин Павлов на свой ред посочи в писмо до посланик Макаров, че е съгласен с неговата констатация по един въпрос - че районната администрация е в правото си да формулира мнение по въпросите на благоустройството на район "Лозенец".
Павлов препрати кореспонденцията и до Министерството на външните работи, откъдето все още се очаква реакция. Кметът напомня декларацията, подписана неотдавна от 11 страни, сред които САЩ, България, Чешката република, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и трите балтийски държави.
В текста на този документ се казва, че „макар и май 1945 г. да донесе край на Втората световна война, с това не дойде свобода за цяла Европа. Централната и източната части на континента останаха под управление на комунистически режими в продължение на почти 50 години. Балтийските държави бяха окупирани противозаконно и анексирани, а Съветският съюз сграбчи останалите народи в желязна хватка чрез неимоверна военна сила, репресии и идеологически контрол“.
Свободна Европа потърси за разговор представител на руското посолство. Оттам потвърдиха готовността си да коментират въпроса, но това не можа да се осъществи до края на редакционния ден.
Паметник, костница или и двете?
Общинските документи пазят различни наименования на паметника, посочва кметът на “Лозенец”. Някъде той е наричан костница, другаде – не, на трето място за него се говори като за “паметник на загиналите от рани бойци и командири от съветската армия”.
В комунистическия период паметникът не е бил от най-известните обекти за организирано поднасяне на цветя, тъй като тази функция е изпълнявал по-внушителният и по-централно разположен Паметник на Съветската армия, който се намира в Борисовата градина – монумент, за чието преместване в последните 30 години настояват няколко граждански групи, но срещат съпротива на руското посолство, с която столичната община е солидарна.
В предложението на кмета на “Лозенец” въпросът с това дали под паметника има извършено погребение е разгледан така – ако се открият тленни останки, те да бъдат “погребани според хуманитарното право” в някой от столичните гробищни паркове.
Статутът на паметника
“Мисля, че е крайно време да можем да говорим спокойно за миналото 75 години след събитията”, каза Константин Павлов пред Свободна Европа. До този момент той е установил, че и двете страни в спора бягат от фактите, които не са известни, докато той се опитва да ги събере: на кого е този паметник? Кой носи отговорност за него? С какво този случай може да е по-различен от случая с Паметника на Съветската армия? Коя е институцията, която трябва да вземе решение за съдбата му?
Независимо от това, че именно Павлов е инициатор на идеята, решението на нещата е най-малко в неговата власт. Ако този паметник има статут на войнишки, по него трябва да има думата Министерството на отбраната. Решението не може да се вземе и без Националния институт за недвижимото културно наследство, тъй като паркът “Черни връх” е в тяхната юрисдикция. Отделно от това на различни етапи решенията трябва да се взимат и от кмета на София, и от Столичния общински съвет.
“Аз просто искам да започнем да събираме фактите и после да говорим за това – ако може спокойно”, каза Павлов.
Предложения, за които няма реакция
В цялата суматоха се загубиха две други предложения на кмета на “Лозенец”, които все така биха могли да засягат българо-руските отношения, но те не са изрично коментирани от посолството в официалното писмо. Първото предложение е за името на парка. Павлов предлага той да се кръсти на името на Анна Политковская – независимата руска журналистка и критичка на Кремъл, която беше убита пред дома си през 2006 г.
Второто предложение е за скулптурните групи на “Моста на дружбата”, който е разположен на кръстовището на булевардите “Драган Цанков” и “Евлоги и Христо Георгиеви”. Кметът на “Лозенец” твърди, че те представляват двойки от българи и руснаци, в които “българският участник е в подчертано подчинено положение”. Павлов предлага и тези скулптури да отидат в музея.
