Извънредната епидемична обстановка, обявена със заповед на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев в България от 14 май, е уникална в Европа, но епидемичната ситуация се следи навсякъде, където са регистрирани случаи на коронавирус.
Терминът стана актуален след като преди седмица Европейската комисия препоръча на страните членки да мислят за сваляне на ограниченията за пътуване само ако се намират в подобна епидемична ситуация с други страни. Наред с това те трябва да разполагат с достатъчно болнични легла и персонал, които да поемат всички болни, да правят тестове на всички подозрителни случаи и да проследяват контактите им, се казва в указанието, издадено от Брюксел.
Определение за "подобна епидемична ситуация" не беше дадено, но държавите, поддържащи вече трети месец карантинните мерки, започнаха да се групират, за да изработят стандартите за възобновяване на пътуванията в навечерието на летния туристически сезон. Засега няма готовност за общи правила, тъй като част от страните искат допълнителнителни гаранции за влизащите на територията им туристи, а други са готови да пускат летовниците без много формалности. Затова според хърватския министър на туризма Гари Капели, който председателства среща на министрите на туризма в ЕС в сряда, ще се върви към двустранни споразумения за достъпа на летовници.
Първи бяха балтийските държави, които премахнаха граничните проверки по вътрешните си граници от 15 май, запазвайки карантината за пристигащи от други държави. По същото време Германия свали контрола по границата си с Люксембург и започна преговори с останалите си съседи за условията, при които движението на граждани може да бъде възобновено.
Австрия съобщи, че има съгласие за отпадане на проверките по границите си с Германия и Швейцария. А на 18 май външният министър на Германия Хайко Маас обсъди с Испания, Италия, Австрия, Гърция, Хърватия, Португалия, Малта, Словения и Кипър кога и как може да се случи туристическият сезон. Преговорите с Франция и Швейцария също се подготвят да разрешат на германските туристи да поемат към курортите им.
България се договори с Гърция и със Сърбия за отваряне на границите от 1 юни и съобщи, че преговаря за отмяна на ограниченията за пътуване с Германия и с Австрия.
По-голямо разхлаблане на пътуванията може да се очаква след 15 юни.
Докато министрите продължават да изглаждат условията, които хотелите, заведенията и превозвачите трябва да осигурят, за да се радват на европейския турист, Маас предупреди, че по-голямо разхлаблане на пътуванията може да се очаква след 15 юни, докогато външните граници на Европа остават затворени, а падането на шенгенските ограничения ще е следваща стъпка.
“Искаме да се върнем към нормализация стъпка по стъпка”, каза Маас, цитиран от ДПА.
Той подчерта, че тази лятна ваканция ще е различна и че “не бива да си правим илюзии, че може да има бързо връщане към нормалност”.
Карта на корона риска
Европейският център за превенция и контрол на заболяванията работи върху карта, която да предоставя информация за разпространението на епидемията по региони. Европейската комисия препоръча туристите да правят справка с нея преди да резервират почивка. Картата засега не е готова. На въпрос на Свободна Европа от центъра казаха, че довършването ѝ ще отнеме седмици. Картата се изготвя върху основата на данни, подавани от властите в страните членки и не всички още са представили информация.
“Към използването на такива регионални епидемични данни за разпространението на COVID-19 трябва да се подхожда предпазливо за вземане на решения за приемане или отказ на туристи от държави и райони с нисък или висок риск за предаване на заразата”, коментираха от центъра.
Ситуацията в отделните европейски държави продължава да е много различна, казаха от здравната агенция на ЕС.
“Макар че откриваните нови случаи в момента намаляват във всички държави от ЕС и от Европейското икономическо пространство и Великобритания, това става в различна степен във всяка от тях”, казаха от Центъра пред Свободна Европа.
В България дневното увеличаване на новите случаи е низходящо за втора седмица.
В България дневното увеличаване на новите случаи е низходящо за втора седмица. В почти всички държави в Европа, включително в България броят на починалите се увеличава. Най-новата информация, с която разполага европейската агенция показва, че разпространението на инфекцията в България протича в отделни огнища (клъстери) като те са разпределени на цялата територия на страната.
Клъстърно се разпространява епидемията още в Гърция, Чехия, Словения, Латвия и Норвегия.
Кои индикатори са важни
Според европейската здравна агенция няма един показател, който да е определящ за сравняване на епидемичната ситуация в различните държави и региони.
“Ние препоръчваме да се използват различни индикатори. Някои от тях включват разпространението на COVID-19, тенденциите за определен период от време и географското разпределение на случаите”, съобщиха от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.
“За да се сравнят тези индикатори, са необходими и допълнителни данни. Например за броя на направените тестове, избора на подход кой да бъде изследван и дали и как тe се различават в отделните региони на една държава”, добавиха от европейската агенция.
Указанията на центъра за контрол и превенция разграничават държавите, които правят всеобхватни тестове, от тези, които се концентрират само върху хората със симптоми. Според тях по-достоверен показател за наблюдаване на развитието на епидемията за първите е броят на новите случаи, а за вторите - броя на пациентите в тежко състояние.
Агенцията намира, че вглеждането в смъртните случаи в болнични заведения не е показател, който отразява разпространението на инфекцията, тъй като възрастни хора могат да умират от усложненията на вируса в социалните домове и без да бъдат диагностицирани. Статистическите данни за смъртността могат да се използват само ако често се актуализират и са достъпни.
Разхлабване на мерките
Здравната агенция на ЕС препоръчва ефективността на ограничителните мерки да се оценява през кратки интервали, за да се гарантира желаното намаляване или прекъсване на предаването на COVID-19 сред населението.
“Това се постига най-добре чрез наблюдение на интензивността, географското разпространение и въздействието върху здравната система. На този етап, може би повече от всеки друг, е наложително често, публично и разбираемо да се комуникират и обясняват най-новите данни, ако населението трябва да приеме и да се съобрази с избраните мерки за смекчаване в продължителен период от време”, се казва в указания за наблюдението на епидемията.
Данните от проследяването на контактите, особено променящите се модели на предаване, също могат да бъдат анализирани за оценка на ефективността на мерките за смекчаване. Такива данни могат да включват брой контакти, тип най-засегнати контакти или общи настройки за предаване и в крайна сметка могат да информират план за деескалация, съветва Европейският център за превенция и контрол на заболяванията.
Разхлабването на ограниченията се препоръчва при намаляване на показателите за интензивност, тежест и въздействие върху системата на здравеопазването. Ако те паднат до нива, при които систематичното намиране и изолиране на случаите на заразяване, проследяване на контакти и карантина са достатъчни за контрол, мерките могат да бъдат смекчени.
Световната здравна организация обяви пандемия от коронавируса SARS-CoV-2 на 11 март, след като първите случаи в китайския град Ухан са ѝ били докладвани в края на декември. В света има над 5 милиона потвърдени случаи на заразяване и над 324 хиляди починали. Тази интерактивна карта показва как се разпространява епидемията по света.
