Шарл Азнавур и многото имена на любовта

Любовта няма нужда от много имена, едно стига - Шарл Азнавур.

Макар че според самия него „Изабел е най-сладкото име”. А той знае, защото знае и много други любовни имена. Знае също как да ги събере всичките в един още по-голям и красив образ, образът на самата любов, наречена Тя: „Тя - може би лицето, което не мога да забравя, / дирята от удоволствието или от съжалението, / може би съкровището ми или цената, / която трябва да платя”.

Годината е 1974. Шарл Азнавур - певец, композитор и актьор, е на крехката любовна възраст 50 години, когато създава един от най-големите си хитове – „Тя”. В онова лудо рок-време, албумът става платинен във Великобритания - за разлика от роднината му, където продажбите са провал. Но Азнавур е така популярен във Франция, че може спокойно да си позволи една английска изневяра.

Или 150. И още и още - на италиански, испански, немски. От всичките над 1 000 песни, които създава, Шарл Азнавур изневерява на любимия си френски с песни на други европейски езици точно 370 пъти. Но, въпреки това, във Франция продължават да го обичат още и още.

Шанур Вахинаг Азнавурян е роден в семейство на арменски емигранти през 1924. Баща му, арменец от Грузия, и майка му – арменка от Турция, са на път за Америка, когато се ражда бебето, но те на бърза ръка отварят кавказки ресторант и остават в Париж. Малкият Шанур расте в артистична среда, още на 9 зарязва училище, приема името Шарл и поема по трудния път към голямата сцена. Той ходи в театрална школа, изиграва няколко малки роли в театъра, но истинският обрат настъпва през 1941, когато среща Пиер Роше, с когото пише песни и пее по парижките кабарета.

Още по-важна е 1946, когато среща Едит Пиаф и Шарл Трене – двама от най-великите певци на френския шансон. Пиаф води Азнавур на турне в САЩ и го взима под крилото си. Той пък пише песни за нея и помага за всичко на дребното, но властно Врабче.

Твърди се, че нищо сексуално няма в тази връзка, само чиста любов. Но, макар да е изключително дълбока и взаимна, тя все пак е любов твърде обсебваща и завършва с раздяла - бурна, вълнуваща, опустошителна. За сметка на това, кариерата на Азнавур тръгва нагоре. През втората половина на петдесетте той превзема главните парижки сцени – „Алхамбра” и „Олимпия”, снима и в киното, получава награди като актьор. През 1963 песента му от филма „Търсете идола” става огромен хит по целия свят. Пее я прелестна арменка от България - Силви Вартан, най-красивата.

Някъде по това време Азнавур представя и песента си La Mama, посветена на баба му, която живее и умира в малко селце край Ереван и която той никога в живота си не успява да види.

Песента става така популярна, че я изпълняват много от най-известните певци и често се забравя кой е истинският автор. От средата на 50-те нататък за Азнавур следва голяма поредица от турнета навсякъде, изяви в Париж, записи на албуми, участия във филми - следват над две десетилетия в живота му, които са толкова динамични и незабравими, че го превръщат в неизменна част от звуковата среда на целия 20 век. И хората по света свят се тълпят да го гледат и слушат.

През 1973 Азнавур е на турне в САЩ и среща фантастичната Лайза Минели. 22 години по-млада, Минели е в тежка депресия и пробва смес от дрога с алкохол, но се влюбва лудо в дребния мъж с големи кадифени очи и още по-кадифен глас. Азнавур пък е баща на 6 деца, женен трети път, но и той се влюбва лудо, а връзката им продължава 20 години. „Тя – казва Азнавур – е най-голямата любов в моя живот.”

Самият живот очевидно е другата му голяма любов. „Ще пея до 90 и ще умра на сто” – заканва се в един момент.

Е, не стана точно така, Шарл Азнавур умря само на 94 - но пък още не спира да пее.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа