Обявеното от Франция и Германия съгласие за изливането на половин трилион евро безвъзмездна помощ в европейската икономика след коронавирусната епидемия сложи точка на много въпроси, които досега правеха неясна амбицията на Европейския съюз за излизане от кризата.
Европейският фонд за възстановяване беше оставен за доработване от Европейската комисия след поредица онлайн срещи на върха на лидерите на ЕС през април и май, на които не беше намерено съгласие откъде да дойдат парите и дали те да се дават или да се заемат на нуждаещите се страни.
Комисията неколкократно отлагаше публикуването на предложението, което първоначално трябваше да е готово в началото на май, когато в понеделник президентът на Франция Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел, взеха инициативата, предлагайки вземането на общ дълг от световните пазари и разпределянето му безвъзмездно между най-пострадалите от икономическия шок сектори и региони от ЕС.
На практика това означава (корона) облигации, но това ще е последната дума, която ще бъде изречена след яростната съпротива, с която досега беше посрещнато емитирането на общ дълг от Нидерландия, Дания, Австрия и Швеция. Доскоро сред противниците на облигациите беше и Германия, която внезапно отстъпи, иницирайки възраждане на европейската икономика чрез вземане на външен дълг от ЕС.
Германия, която в последните десетилетия беше критикувана за поддържането на бюджетен излишък, до момента е вляла като антикризисни мерки в своята икономикаси икономика половината от всички одобрени от Европейската комисия програми за държавни помощ в размер на почти 2 трилиона евро. Това е приблизително колкото целия спасителен пакет за ЕС, който все още се подготвя.
Франция пък се намираше сред деветте държави от южна Европа - от Гърция до Португалия, които настояваха за европейска солидарност и щедрост, заплашвайки, че потъването на техните ще повлече еврото и даже европейският проект. За тях единствено безвъзмездната помощ от ЕС би съживила фабриките им, а на кредитите, независимо от условията се гледаше като дозагробване.
Какво беше договорено дотук?
В края на април европейските лидери одобриха 540 млрд. евро под формата на нисколихвени заеми да бъдат инжектирани в икономиката на ЕС и решиха кредитните линии в Европейския стабилизационен механизъм, Европейската инвестиционна банка и в програмата за временна заетост на Еврокомисията SURE да бъдат отворени на 1 юли.
Какво предлагат Меркел и Макрон?
Френско-германското предложение, макар финансово значимо, не предвижда пари за всички, а само за най-силно засегнатите икономически сектори и региони в ЕС.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви, че планът е "краткосрочен" отговор на кризата и че дългосрочното решение ще бъде обсъдено на по-късен етап.
Меркел и Макрон предлагат да се упълномощи Европейската комисия да взема заеми от името на ЕС, гарантирани чрез вноски от всички държави членки. Нябраните средства да се разпределят по определени критерии, а издължаването към кредиторите, да е за сметка на европейския бюджет. Двамата оставят отворена вратата как ще се плати за спасяването - с увеличаването на националните вноски към европейския бюджет, с въвеждането на нови европейски данъци и такси или другояче.
Предложение, което не може да бъде отказано
Френско-германската инициатива е още проект, който трябва да бъде одобрен единодушно от страните членки, но почти навсякъде в Европа беше посрещната с облекчение след два месеца изтощителни спорове между северните и южните страни. Не и в Австрия, Нидерландия и Дания, където макар и не толкова шумно и категорично държат възстановяването да става с кредитиране, не с грантове.
Европейската комисия незабавно приветства френско-германската инициатива, давайки да се разбере, че е била в течение на подготовката ѝ, както и че ще я включи в очаквания идната седмица спасителен икономически пакет. Неин говорител потвърди, че Комисията работи “в същата посока”, но ще предложи по-всеобхватен проект, който включва и ново предложение за бюджет на ЕС за 2021-2027 г.
Европейският парламент, който преди по-малко от седмица обяви, че не би приел спасителен план под 2 трилиона евро, заяви че е обнадежден.
“Предложението е по-малко амбициозно, отколкото искахме, но пък е изцяло за грантове”, коментира испанският евродепутат от групата на Зелените Ернест Уртасун.
Евродепутатите настояха за подпомагане с грантове и с кредити. Уртасун смята, че инициативата “изпраща силен политически сигнал, че Европа е готова да действа” и дава инструмент това да бъде направено. ЕНП, социалистите и либералите също похвалиха германо-френското начинание, като позволяващо “сериозен и незабавен” отговор на кризата.
Председателят на бюджетната комисия на Европейския парламент Йохан ван Овертвелт е категоричен: “Ако сега не спрем рецесията, ще се сблъскаме с нов финансов ураган”.
Плюсовете
С инициативата на Меркел и Макрон общият размер на спасителния икономически пакет на ЕС (€540 млрд. заеми и €500 милд. безвъзмездна помощ) се изравнява със седемгодишен бюджет на ЕС, така че подкрепата е осезателна.
Тъй като фондът ще бъде управляван от Европейската комисия, достъп до него ще имат всички държави - както тези от еврозоната, така и останалите, които не използват общата валута. Това ще позволи и на държавите, които нямат достатъчно собствени резерви, да се подпрат на общата патерица.
Кризата, която изпитваме е безпрецедентна и изисква отговор, който е ефективен, колективен и над всичко европейски, каза френският президент Макрон.
“Кризата, която изпитваме е безпрецедентна и изисква отговор, който е ефективен, колективен и над всичко европейски”, каза френският президент Макрон.
Набирането на държавни гаранции вероятно ще е пропорционално на приноса на всяка държава към бюджета, което ще рече, че по-малките икономики ще дължат по-малко, като в същото време не оставят сметката само на нетните платци.
За разлика от директното вземане на дълг на международните пазари, посредничеството на Европейската комисия, която има най-високият кредитен рейтинг ААА (България е с ВВВ), ще позволи да се договорят по-изгодни условия от колкото биха получили част от държавите, ако сами купуват дълг.
И рисковете
Заемите трябва да се връщат. Това означава, че националните вноски към европейския бюджет, включително българската, най-вероятно ще бъдат увеличени. Така от националния бюджет ще трябва да се отделя по-голяма сума за общите разходи на ЕС от настоящите 700 млн. евро годишно. Дори връщането да се разсрочи след 2027 г., няма гаранции, че тогава условията ще са по-благоприятни.
Достъпът до средствата няма да е безусловен и получаването им ще трябва да отговаря на общи критерии. По-големият административен капацитет на по-развитите държави ще им позволи да кандидатстват с по-атрактивни програми.
Канцлерът Меркел вече даде да се разбере, че високите технологии, цифровизацията, на които се гледа като на инструмент за бързо възстановяване, ще са с предимство. Това ще даде преднина на развитите икономики с технологичен капацитет за модерни производства и услуги.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Европейската зелена сделка ще бъде част от европейското възстановяване. Това ще принуди държави с въглеродно зависима икономика да инвестират повече в реформи за нейното модернизиране и позеленяване. Така замърсяващите производства ще се нуждаят от повече подкрепа на национално ниво, за да оцелеят, още повече че Еврокомисията показа амбиции да вдигне цените на въглеродните емисии, които те трябва да купуват.
Трудно е да се каже кои европейски политики ще бъдат запазени с настоящите си портфейли, включително кохезионната, на която разчитат по-бедните страни. Без увеличаването на собствените приходи на ЕС (данъци, глоби, мита) запазването на досешното разпределение на бюджета на ЕС изглежда сложно, а въвеждането на нови данъци и такси, които да го захранват получава все повече привърженици. Вариантите, които се обсъждат в Брюксел са многобройни - от облагане оборота на големите технологични компании, такси върху самолетното гориво, данък върху вноса на високовъглеродни продукти в ЕС до такса върху производството на пластмаса. Така държавите ще трябва да се разделят от някои приходи, които да отиват направо в европейския бюджет.
Колкото и да е амбициозен планът за спасяването на европейската икономика от 1 трилион евро, той е незначителна част от финансовото усилие, което държавите членки трябва да вложат, за да задвижат отново замръзналите си икономики. Европейската комисия прогнозира, че тази година европейската икономика ще се свие със 7,2%, което в пари е около 1 трилион евро. Европа ще помогне, но няма да реши дълговите проблеми на някои от най-големите европейски икономики. Рискът публичната им задлъжнялост да стане неуправляема, е значителна заплаха за стабилността и съществуването на еврото.
Кога ще тръгнат парите?
Ръкостискането (засега само виртуално) между двете най-силни държави от двата лагера на привържениците и на противниците на безвъзмездната помощ - Франция и Германия, развързва ръцете на Европейската комисия да облече законодателно идеята на 27 май. Тогава Урсула фон дер Лайен ще предложи нов европейски дългосрочен бюджет и структурата на спасителния фонд. Вероятно на редовната си среща в края на юни европейските лидери ще бъдат поканени да ги одобрят. За това ще е необходимо единодушие и противниците на вземането на нов дълг едва ли ще се предадат без бой. Отстъпката, направена от Германия, обаче ги оставя в слаба позиция, особено морално.
Европейският парламент, който в момента изглежда миролюбиво, може да промени тона при промяна на ситуацията. А той има право на вето по приемането на европейския бюджет и вече предупреди, че ще го използва, ако резултатът, постигнат в Съвета или от Комисията, не му допадне.
Парите могат да се забавят и ако се реши въвеждането на нови европейски данъци, тъй като това ще изисква ратификация освен от Европейския и от 27-те национални парламенти и поне два референдума. Затова в Брюксел усилено се обсъжда как фондът за възстановяване да бъде пуснат преди приключване на законодателните процедури.
“Може да се въведе временно действие, както беше направено с търговското-споразумение с Канада - СЕТА”, смята португалската социалистка Маргарида Маркеш. Колегата ѝ от ЕНП Хосе-Мануел Фернандеш предлага да се използва възможността плащанията от следващия бюджет да започнат 6 месеца предварително.
“Искаме фонда веднага, очакваме иновативно решение от Европейската комисия”, коментира Фернандеш пред Свободна Европа.
Според Маркеш възстановяването може да започне от кредитите, които вече са одобрени, а за грантовете бъде създаден преходен фонд, от който да се плаща авансово докато планът за спасяването на европейската икономика се превърне в закон.
