Десислава Петрова често е попадала пред обективите на фоторепортерите по време на екопротести или пък като една от първите редици на София прайд в първите издания на шествието. Гостувала е много пъти в телевизионните студия, за да говори за нуждата от равни права за гей общността. Тя обаче е била част и от няколко статистики и доклади за нападения и агресия.
“В архива си имам три комоцио, заплашване за убийство и ред други ситуации, в които животът ми е бил пряко застрашен”, разказва тя в интервю за Свободна Европа. “Тук не мрънкам, че някой ми е подвикнал на улицата или че дълги години съм се чувствала неприета, а че животът ми е бил застрашен”.
45% от гей хората в България често или винаги избягват определени места заради страх, че могат да бъдат нападнати, показват данните от официалните доклади на Европейската агенция за основни права (FRA).
България е държавата с най-ниска търпимост към ЛГБТ-общността, а според данни на Евробарометър за 2019 г. само 20% от българите смятат, че няма нищо нередно във връзката между двама души от един и същи пол.
От Стоунуол до жълтите павета
Разговаряме с Десислава Петрова на 17 май - денят за борба срещу хомофобията. Датата е избрана, защото на този ден през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психична болест от списъка на Международната класификация на болестите. През 2004 г. Петрова е била част от работната група по време на международна среща в Будапеща, на която е инициирано отбелязването на този ден.
"Целият смисъл беше да отдадем почит на всички активисти за борбата, която са водели".
“В международния календар нямаше такава дата. Целият смисъл беше да отдадем почит на всички активисти за борбата, която са водели”, казва Петрова.
На различни места по света първите движения за равни права на ЛГБТ хората започват по различно време и в повечето случаи не преминават без насилие. Един бар в Ню Йорк, наречен Stonewall, е мястото, откъдето през 1969 г. за първи път гей общността открито започва да се бори за правата си. Барът се превръща в център на гражданско неподчинение и сблъсъци между полицията и хомосексуалните.
Причина за така наречения Стоунуолски бунт е нахлуването на органите на реда в заведението и опитът всички присъстващи да бъдат арестувани.
“С Деня за борба с хомофобията искаме да отдадем почит най-вече на активистите от миналото, които са се сблъсквали с най-големите проблеми. Едно е да си активист сега, друго е да си бил активист преди 40 години, когато репресията е била жестока”, казва Десислава Петрова. Споделя, че за нея формулата срещу хомофобията винаги е била да бъде открита и че много неща в България са се променили, “но не достатъчно”.
“Навсякъде хората от общността се сблъскват с проблеми - семейство, работа, в образованието, във всеки един сектор. За мен, честно казано, самото наличие на прайд не е добър знак. Една такава проява означава, че има проблем”.
София прайд се премества на балкона
Тази година няма да има София прайд, но не защото проблемите, за които говори Петрова, са решени, а заради пандемията от коронавирус. Вместо физическото шествие организаторите подготвят онлайн концерт, който ще бъде излъчен на живо във Фейсбук, съобщи за Свободна Европа Симеон Василев от фондация GLAS. От 1 до 13 юни, когато трябваше да се проведе събитието, ще бъдат раздавани знамена с цветовете на дъгата.
“Така всеки желаещ ще може да го закачи на балкона или прозореца си и да покажем, че сме обединени не само в София но и в цялата страна”, коментира Василев.
Изпълнителната директорка на фондация “Билитис”, която е един от организаторите на традиционното шестивие - Лилия Драгоева, не се е отказала от борбата си с хомофобията и това става “със спокойно говорене по темата.” Според нея хомофобията се корени в липсата на достатъчно информация.
“Когато хората имат ушите да чуят една обективна информация, те успяват да променят мнението си. Аз имам много такива примери от моя опит като активист. Виждам как хората променят реакциите си, особено когато активистът не е агресивен и не казва просто “Ти си хомофоб и не искам да говоря с теб”.
Денят, в който шествията станат излишни
70,6% от ЛГБТИ младежите съобщават, че са тормозени вербално в някакъв момент през учебната 2017-2018 година, показва проучване на фондация Single Step и "Билитис" за нагласите към ЛГБТИ* в българските училища.
“Денят за борба с хомофобията е важен най-вече заради всички останали, не толкова заради хората от общността”.
“Денят за борба с хомофобията е важен най-вече заради всички останали, не толкова заради хората от общността”, смята Драгоева. “Защото гей хората си живеят със страха от стигмата и с негативите от това да са обект на всякакъв тип омраза всеки ден. За нас 17 май е и 18 май, и 19 май, и 22 август, и всеки един ден от годината тези проблеми са част от нашето ежедневие”.
Доклад на фондация GLAS за анти-ЛГБТИ престъпленията от омраза и инцидентите в България показва, че представителите на ЛГБТИ общността, станали жертви на насилие, не докладват за инцидентите в институциите. Според Десислава Петрова това е лесно обяснимо.
“Ние сме също една голяма бройка от тези, които не вярват в институциите, защото имаме своите притеснения. Да отидеш в районното и да кажеш, че си пребит, защото си гей, означава да се разкриеш и евентуално да станеш жертва на нападки или случаят да бъде неглижиран”.
В края на разговора питам Десислава Петрова как би изглеждало всичко, ако проблемите, за които говори, вече ги няма. “Перфектната ситуация би била да не се говори по темата, законите да защитават всички граждани, независимо от сексуалната им ориентация, хората да не се притесняват да бъдат себе си”, казва тя.
