Мария Калас, Божествената

Леонард Бърнстейн я нарича „Библия на операта”, но за всички тя си е La Divina, Божествената. По-просто казано – Мария Калас.

Годината е 1954, Калас пее Верди - „Силата на съдбата”. Заглавието не е за нея, но сякаш е за нея. „Няма такава съдба като моята. Ужасяващо е!” – казва.

Тъй като всички обичат великите хора да са техни хора, мнозина американци ще спорят с мен дали Мария Калас е европейска или американска певица, след като е родена и прекарала първите 13 години от живота си в Манхатън, Ню Йорк. Но истината е, че тя започва да пее пред публика и да учи пеене в Атина, после доучва в Италия, където талантът ѝ избухва и се разгръща докрай, а и цял живот предпочита европейските сцени. Не е случайно, че се представя само седем пъти в прочутата Метрополитън в Ню Йорк.

Бащата на Мария, родена Анна Мария София Сесилия Калогеропулос, е темпераментен грък, аптекар в Ню Йорк, който много обича жените. Майката е още по-темпераментна гъркиня, която четири дни след раждането на дъщеря си отказва да я погледне изобщо, ядосана, че не е момче. По-късно обаче ѝ писва от постоянните изневери, взима си двата куфара и двете дъщери и се връща в родната Атина. Вече е открила таланта на Мария и я мъчи, като я кара да пее и пее.

Времената са тежки, тя праща тийнейджърката да прави компания за пари и продукти на гръцките, а после и на немските войници. Мария не прекрачва границата от компаньонка към проститутка, но намразва майка си завинаги.

И все пак - силата на Съдбата. Защото точно заради майчината амбиция, божественият дар на Мария се развива пълноценно.

Дебютът ѝ е през 1938 в Атина, а първото истинско признание идва през 1946 на Арена ди Верона. Калас е сто килограмова млада дама, чиито глас и талант карат всички на тълпи да се влюбват в нея.

Но и това е само прелюдия към истинския триумф три години по-късно. Мария е ангажирана във Венеция за Брунхилда от „Валкирия” на Вагнер, но се налага да изпълни и Елвира от „Пуритани” на Белини. Само за три дни Калас превключва от неистово драматичната Брунхилда до прелестно цветния глас на Елвира. Според критиците на света може би има певци, способни да направят този преход, но в рамките на цялата си кариера, не за три дни.

Тогава се ражда прозвището на Мария Калас - La Divina.

Но тя прави чудеса не само с гласа си. Мария се подлага на изтощителни диети и отслабва, а с античния си гръцки профил и очи на Клеопатра се превръща в една от най-красивите жени на планетата. Известният италиански режисьор Франко Дзефирели пък, полудял по нейния талант, я учи на актьорство.

Но Калас пее редовно в оперни спектакли още само петнадесетина години. После, все по-рядко, участва само в концертни изпълнения.

Междувременно изживява любов, за каквато мнозина могат само да мечтаят. А после изживява и любовна трагедия, която никой дори не иска да си представи.

Калас дълго е женена за италианския богаташ Джовани Менегини, но през 1957, когато двамата гостуват на яхтата на Аристотелос Онасис, бракът им се разпада. Мария и Аристотелос се влюбват лудо и веднага решават да заживеят заедно, а Джовани слиза от яхтата самотен. За Мария следват невъобразими години на щастие, лукс, екстравагантност и лудории.

Всичко свършва през 1968, когато Онасис среща Джаки Кенеди. Този път Мария слиза от яхтата самотна.

Останала без глас, без любов, без света в краката си, Мария Калас се затваря вкъщи с една прислужница и през 1977, едва на 54, умира. Така се затваря най-божествената страница от най-знаменитата Библия на операта през ХХ век.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа