Спадът на заетостта в България ще продължи поне до началато на следващата година. Измерен в абсолютни числа, броят на новите безработни в страната от март до декември 2020 г. ще бъде 157 842 души, при 138 хиляди безработни в края на 2019 г. Това са две от прогнозите на научен център към Софийския университет “Св. Климент Охридски”, който създаде платформа за проследяване на икономиката в кризата.
Платформата, наречена CAT, започна да функционира тази седмица, като си служи с комбинация от публични данни и алгоритъм, позволяващ да се чете по-лесно информацията. Прилагането на друг алгоритъм позволява и изграждането на прогноза – както на цялата икономика, така и на отделни отрасли. Идеята е да може да се проследи ефектът, който мерките срещу COVID-19 оказват върху стопанския живот.
На 13 март България въведе извънредно положение, за да противостои на пандемията от коронавирус. Бяха затворени хотели и заведения, както и магазините в търговските центрове, а хората бяха посъветвани да останат вкъщи. В резултат от мерките нарасна безработицата, редица бизнеси бяха закрити или преминаха на работа със силно ограничен капацитет. Европейската комисия подпомага различни отрасли, а правителството прилага мерки за помощ на бизнеса, чийто ефект все още е неясен.
Според CAT, където работят икономисти и инженери, картината за 2020 г. е следната: удвояване на безработицата, спад на БВП над 7%, отрицателен фискален ефект – над 2 млрд. лв. Изчисленията сочат, че настъпващата криза ще засегне 1 милион души в България.
“В момента всеки и без нова платформа може да добие представа за състоянието на стопанската дейност, но трябва сам да събира информацията от различни източници, които са разпилени в публичното пространство. А и те биха позволили на човек да види само моментна картина на съответния отрасъл. Докато новата платформа CAT събира на едно място информацията, обяснява я и дава прогноза”, каза Силвия Илиева, директорка на научния институт GATE към СУ, който е и създател на проекта.
Платформата следи динамиката в 16 различни отрасъла, сред които са културата, спортът и развлеченията; операциите с недвижими имоти; научните изследвания; ИТ; хотелиерството и ресторантьорството; транспорта; търговията с нехранителни стоки; автомобилите; текстилът; складирането; строителството; селското стопанство; добивната промишленост; производството на електрическа и топлинна енергия; доставянето на вода; образованието и други.
