Висшият съдебен съвет (ВСС) е получил през март писмо от Министерството на външните работи (МВнР) с поверителни данни от представители на Държавния департамент на САЩ по случая със съдия Андон Миталов, който в началото на февруари получи забрана да влиза на американска територия заради „корупционно поведение“. Това съобщи представляващият ВСС Боян Магдалинчев в интервю за Свободна Европа.
На 5 февруари държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви съдия Миталов от Специализирания наказателен съд като първия българин, санкциониран от Вашингтон заради данни за корупция. Доказателства в тази посока обаче не са огласявани публично до момента. ВСС веднага взе решение да поиска от прокуратурата, антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и Държавния департамент всички възможни данни, засягащи Миталов, но все още не е известно какво е събрано по случая.
"Това е писмо от срещи с представители на Държавния департамент"
„Получихме писмо от МВнР, то е с гриф „поверително“, поради което няма да разгласявам съдържанието му в тази посока. Тези материали са предоставени на вниманието на председателстващия Съдийската колегия Лозан Панов – това е писмо от срещи с представители на Държавния департамент“, съобщи Магдалинчев с уточнението, че данните са предадени и на дисциплинарния състав във ВСС, разглеждащ искането на правосъдния министър Данаил Кирилов за уволнението на Миталов.
Дисциплинарното производство срещу магистрата беше образувано на 18 февруари, въпреки че съдебните кадровици все още не бяха получили никакви допълнителни данни в подкрепа на изявлението за „корупционното поведение“ на Миталов, направено две седмици по-рано от Майк Помпео.
Липсата на повече данни не е проблем
Според Магдалинчев липсата на повече информация към момента на образуването на производството не представлява проблем, тъй като е съвпаднало със законодателна промяна, даваща право на дисциплинарния състав във ВСС сам да събира доказателства по случая.
"Ако не бяхме взели отношение по въпроса, щеше да има укори от различно естество"
„Ако не бяхме взели отношение в Съдийската колегия по въпроса, щеше да има най-вероятно укори от различно естество, от различен характер. Да кажат, че ние се опитваме да прикриваме корупционни практики, които публично се оповестяват срещу български магистрат и ние пазим, едва ли не, хората, за които се говори, че са извършили такива действия“, добави Магдалинчев.
Името на Андон Миталов нашумя в края на миналата година, след като съдията пусна в Москва обвиняемия за шпионаж председател на движение „Русофили“ Николай Малинов, за да получи орден от руския президент Владимир Путин. Именно това негово решение министър Кирилов ползва като повод, за да твърди, че съдията е допуснал „нарушения на материалния и процесуалния закон“, с които е нанесъл „неблагоприятен резултат за авторитета на съдебната власт и за българската държава“.
Мотивите му провокираха председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов да заяви, че „с това действие на министъра в съдебната власт се настани геополитиката“. „Оттук нататък колегията (съдийската – б.а.) се превръща в съдебен орган за контрол върху такива актове, а сигналът към останалите е ясен – че и за произнасяния могат да бъдат уволнявани“, коментира тогава Панов пред медиите.
Методи Лалов, влиянието на Пеевски и ВСС
Свободна Европа отправи покана за интервю към представляващия ВСС Боян Магдалинчев, за да коментира множеството теми и случаи, свързани със съдебната система, обсъждани в общественото пространство през последните месеци.
В отговор на въпрос защо членовете на ВСС не са демонстрирали бърза реакция като тази по казуса с Миталов и при други публични изказвания, например – твърденията на бившия съдия Методи Лалов и съдия Веселин Пенгезов, че депутатът от ДПС Делян Пеевски влияе върху кадровата политика на съвета, Магдалинчев неглижира казаното от двамата.
Представляващият ВСС изтъкна, че настоящият столичен общински съветник от „Демократична България“ е разказал за негова среща с Пеевски отпреди 7 години, сещайки се за нея едва, „когато реши да се занимава с политика“.
През април 2019 г. Лалов разказа публично за своя среща с бившите председатели на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев и на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева, на която се е появил известен „корпулентен политик“. Разговорът им предшествал избора на Лалов за председател на Софийския районен съд (СРС). По думите му тогава политикът споменал своя подобна среща с бившия ръководител на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов, който пък през 2014 г. описа дейността на мнозинството във ВСС по следния начин: „Доганчо заповяда на Делянчо, Делянчо заповяда на главния (прокурор – б.а.).“
"Склонен съм да го приемам като нещо, хвърлено в публичното пространство, за да си прави пиар"
„Защо 7 години той мълча (Лалов – б.а.), защо мълча, когато го избираха и не го е казал това, което твърди, тогава? [...] Склонен съм да го приемам като нещо, хвърлено в публичното пространство, за да си прави пиар. По отношение на г-н Пенгезов [...] аз имам някакъв спомен, но не съм го проверявал и затова не мога да твърдя с категоричност, че предишният състав на ВСС е правил някаква проверка на това негово изявление или поне в неговата тогавашна Етична комисия. Тя е приключила и въпросът не е разгледан повече във ВСС в онзи състав. И сега отново пак по повод на тези приказки да се върнем 5 години назад, отново да проверяваме – ами, изобщо не виждам и тука смисъл“, обясни Магдалинчев, отдавайки изявлението на Лалов и на предстоящия към онзи момент избор на нов главен прокурор.
Кои са онези "две други сгради"
По време на първото гласуване на кандидатурата на Иван Гешев от Пленума на ВСС на 24 октомври, предшественикът му Сотир Цацаров намекна, че досегашните избори на т. нар. трима големи в съдебната власт са се случвали в „две други сгради“.
"Няма как да приема аз думите на г-н Цацаров, който донякъде нещо казва, но просто не продължи за кои сгради става въпрос"
На въпрос дали е успял да си изясни за кои сгради става въпрос, представляващият съвета коментира пред Свободна Европа: „Аз също взех отношение и тогава аз казах, че две заседания преди да се проведе заседанието на Пленума на ВСС на 24 октомври – в две поредни заседания аз поставям въпрос на г-н Панов. И той беше по повод интервюто на бившия конституционен съдия Румен Ненков, който казва, че има някакво отношение по избора на г-н Панов за председател на Върховния касационен съд. Тогава той споменава, че доколкото знае политическите фактори имат участие в избора на тримата големи. И аз по този повод попитах г-н Панов: „Ще кажете ли Вие, г-н Панов, как бяхте избран за председател на ВКС?“ Нито първия, нито втория път отрони дума г-н Панов. Така че няма как да приема аз думите на г-н Цацаров, който донякъде нещо казва, но просто не продължи за кои сгради става въпрос.“
Лозан Панов нееднократно е заявявал пред медиите, че не е поемал ангажименти пред никого преди избора си начело на ВКС. В края на миналата година премиерът Бойко Борисов обаче заяви: „Аз подкрепих най-много Лозан Панов навремето. Питайте го него. Най-много го подкрепих.“ Върховният съдия от своя страна отрече да е имал разговор на четири очи с министър-председателя и призова прокуратурата да разследва изявленията на Цацаров и Борисов, но това така и не се случи.
Управлението на Съдебната палата, отнето от Панов
По повод последното решение на Пленума на ВСС, с което беше отнето правото на председателя на ВКС да стопанисва Съдебната палата, Магдалинчев заяви, че то е провокирано само от заснемането на видеоклипа към рап песен във фоайето на сградата. А не от засилващото се противопоставяне между Панов и мнозинството съдебни кадровици.
"Единствено причината беше заснетият видеоклип"
„В конкретния случай ваимоотношенията между мнозинството от съвета и г-н Панов нямат никакво отношение. Единствено причината беше заснетият видеоклип. И не толкова заснетия музикален видеоклип, а съдържанието и посланието, което видеоклипът отправя. [...] Да снимаш видеоклип с призоваване за разпространение и освобождаване от забраната върху наркотични вещества в Съдебната палата, където са разглеждани вероятно многократно случаи в обратна посока и е налагано наказание, не е нормално.“
Самият Панов определи случая в свое интервю за „Дневник“ като „активно мероприятие“, посочвайки, че продуцентът на клипа Пламен Митев е водил предаване на правна тематика в свързваната с Делян Пеевски телевизия „Канал 3“.
„Анализирайте също така поведението на охраната в сградата, която е на подчинение на правосъдния ни министър. Фактът, че продуцентът, необезпокояван от охраната, е нарушил една дузина правила за достъп и вътрешен ред в сградата, без охраната да се намеси, означава, че се е ползвал със специален статут“, коментира още Панов пред „Дневник“.
Според Магдалинчев обаче в случая са налице данни, че председателят на ВКС е абдикирал от задълженията си да стопанисва Съдебната палата „с грижата на добър стопанин“, упълномощавайки главния секретар на съда да сключи договора за снимките на въпросния видеоклип. Заедно с правосъдния министър Данаил Кирилов и председателя на ВАС Георги Чолаков представляващият ВСС беше сред най-активните поддръжници на идеята за отнемане на стопанисването на сградата от Панов.
Случайното разпределение на делата в съда
Представляващият ВСС коментира и одитния доклад за сигурността на Централизираната система за случайно разпределение на делата в съдилищата – друга актуална тема, предизвикала обвинения към Панов, че не е поискал по-рано подобна проверка. Упреци към него бяха отправени и от главния прокурор Иван Гешев. Той разпореди разследване и допусна, че системата е толкова компрометирана, че през последните 5 години, в които е ползвана, може да се окаже, че „не сме имали правосъдие“. Освен това предупреди, че „всеки седмокласник“ би могъл да влезе в системата и да разпределя дела, ако прочете доклада с уязвимостите.
От публикуваното впоследствие в сайта на ВСС резюме от одита обаче се разбра, че за целта не са необходими само квалифициран електронен подпис и основни компютърни познания: „Тестовете за оценка на сигурността не са установили техническа възможност за достъп до системата отдалечено, без съответното лице да бъде предварително и ръчно оторизирано от лицата, отговорни за това.“
"Ако там излязат някои други неща, тогава ще коментираме дали е бил прав главният прокурор"
„Нека да видим какво ще каже досъдебното производство. Ако там излязат някои други неща, тогава ще коментираме дали е бил прав главният прокурор или не е бил прав. [...] В една от констатациите, която е с висок риск в одитния доклад, се казва, че при наличието на квалифициран електронен подпис и профил (оторизиран да влезе в системата – б.а.), то във всички случаи може да се проникне в системата. Особено, когато става въпрос за лице, което притежава квалифициран електронен подпис от вътре в системата. Тоест, могат да се извършват различни промени по принцип – това е принципна възможност, не, че е извършвано“, коментира от своя страна Магдалинчев пред Свободна Европа.
На въпрос защо членовете на ВСС никога не са обсъждали прилагането на принципа за случайно разпределение на преписките и делата в прокуратурата, той напомни, че Законът за съдебната власт предвижда същото задължително условие и за държавното обвинение.
„Никой досега не е поставял въпроса за системата, която работи в прокуратурата и ако някой евентуално иска одит и се постави, аз не виждам никаква причина да не споделим и да не подкрепим такова искане за одит дотолкова, доколкото прокурорите подкрепиха искането на Съдийската колегия за одит на нашата система за централизирано разпределение на делата.“
