Намерен е начин да получаваш близо 3000 лева месечно, след като публично си се отказал от заплатата си. Намерен е и начин да лишиш от заплата някого, без да имаш правото на това - като го накараш сам да го поиска. Звучи ви абсурдно ли? Историята обаче е истинска.
Преди месец народните представители изцяло се отказаха от заплатите си, за да ги дарят за борбата с COVID-19. В действителност обаче те продължават да получават пари. За месец април народните представители са си поделили над 679 000 лева.
Предстои същата сума да им бъде раздадена и за месец май.
Народното събрание също реши да остави без заплати членовете на правителството, политическите кабинети на министрите и ръководителите на държавни и изпълнителни агенции. После обаче се е оказало, че това не е законно и депутатите нямат това право. За да бъде избегнат публичен скандал, останалите без заплати висши чиновници се е наложило да попълват декларации, че се съгласяват с решението на Народното събрание.
Историята беше разплетена чрез документи, разкази на потърпевши и разяснения на експерти, с които Свободна Европа разговаря.
Как се стигна дотук
Става дума за резултатите от решението на Народното събрание от 6 април. С него депутатите искаха да покажат съпричастност към засегнатите от кризата с коронавируса и решиха да лишат от възнаграждения от 1 април до края на извънредното положение себе си, премиера, членовете на правителството, политическите им кабинети, както и ръководителите на агенциите, общо няколкостотин души.
България е в извънредно положение до 13 май. Въвеждането му цели ограничаване на разпространението на коронавируса. До момента доказано заразените с COVID-19 в страната са над 1600 души.
Точно когато се обсъждаха икономическите мерки, а в бюрата по труда всеки ден се записваха хиляди безработни, беше съобщено, че заплатите на депутатите са увеличени автоматично, тъй като по закон те се индексират на всеки три месеца спрямо средната заплата в публичния сектор. Тогава председателят на парламента Цвета Караянчева коментира, че евентуално "замразяване" на заплатите ще е „популизъм по време на криза“. След бурна обществена реакция, ден по-късно тя се извини за думите си и ГЕРБ инициираха дебат за намаляването на заплатите.
Първоначалната идея беше възнагражденията да се замразят на нивата от декември 2019 г. (около 4000 лева). След няколко часа дебати, в които всички парламентарни групи се обвиняваха взаимно в популизъм, като едновременно с това наддаваха с колко да бъде орязана депутатската заплата, от ГЕРБ предложиха финалния вариант - месечни възнаграждения изобщо да няма.
По време на дебатите предложението излезе и извън парламента. Депутатите гласуваха заплати да не получават също и премиерът, министрите и техните политически кабинети, както и шефовете на държавни агенции.
Така се стигна до ситуацията, в която главният санитарен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, който е и част от Националния оперативен щаб срещу коронавируса, остана без заплата, защото е част от политическия кабинет на здравния министър.
По над 2800 лева на депутат месечно
Оказва се обаче, че в решението, взето в късните часове на 6 април, парламентаристите не са включили т. нар. „безотчетни пари“, които те получават всеки месец. Въпреки пунктуалното изреждане на членове и алинеи, по които те сами си отнемат възнагражденията, и управляващи, и опозиция, не са включили в тях точка 11 от Финансовите правила към правилника за дейността на парламента. Именно в този законов текст са регламентирани средствата, които всеки народен представител получава допълнително към заплатата си.
Парите са в размер на 2/3 от основното възнаграждение на депутатите. След актуализацията от месец април основната заплата на депутатите стана 4248 лева. Аритметиката показва, че 2/3 от нея са точно 2832 лева. За 240 народни представители това прави малко над 679 000 лева. Средствата би следвало да се ползват за сътрудници, консултации, експертизи, представителни разходи и други. За изразходването на тези пари отделните депутати трябва да дават отчет пред парламентарните си групи на всеки три месеца. Самите средства пък се предоставят на групите, които ги разпределят към парламентаристите.
От парламентарната група на БСП потвърдиха пред "Свободна Европа", че допълнителните пари за месец април са получени.
„Принципно трябва да даваме отчет, но това винаги е било много формално. От нас се иска да даваме някаква сума за общата каса на парламентарната група. Така, доколкото знам, е във всички партии“, каза пред Свободна Европа депутат от БСП, пожелал анонимност.
И негов колега от ГЕРБ потвърди, че 2/3 над заплатите за месец април са разпределени. „Предстои да се получат и за месец май“, каза парламентарист от ГЕРБ.
С уговорката, че няма да бъде цитиран по име, той обясни, че тези пари нарочно не са включени в решението на парламента. „И ние, и опозицията знаехме, че като не споменем точка 11 от финансовите правила, ще продължим да получаваме тези средства", добави той.
От парламентарната група на ГЕРБ потвърдиха официално, че допълнителните пари са разпределени. В позицията на партията обаче се казва, че това не са заплати на депутатите, а средства, които те трябва да ползват за експерти и работа в районите си.
Свободна Европа потърси председателя на парламента Цвета Караянчева, но тя не бе открита за коментар, включително през пресцентъра на парламентарната група на ГЕРБ.
„Декларирам, че съм съгласен с парламента“
Но докато парламентаристите все пак получават някакви доходи месечно, в Министерския съвет се е развила друга ситуация. След като парламентът гласува и правителството, и политическите кабинети да останат без месечни възнаграждения, юристите в правителството са стигнали до извода, че няма на какво основание средствата да бъдат отнети.
Първоначално посъветвахме парламента тихо и кротко да си отмени решението, защото то просто не може да съществува. Няма как с гласуване депутати да отнемат чужда заплата. Ако можеше, то парламентът може да гласува и частният сектор да остане без заплати, казаха неофициално от администрацията на Министерския съвет.
Тази информация се потвърждава и от обяснение на Красимир Ципов (ГЕРБ) пред Медиапул. На 13 април пред изданието народният представител твърди, че се работи по такъв текст. До този момент обаче – 4 май, такова нещо не е обсъждано в парламента.
„Явно на политическо ниво се е взело друго решение, защото парламентът не си отмени решението. По тази причина, въпреки че е гласувано да нямаме заплати, няма правно основание, на което да ни ги отнемат. Затова трябваше да декларираме, че се съгласяваме да не получим пари“, разказаха още от Министерския съвет.
Ето защо всички министри, техните заместници, членовете на политическите им кабинети и шефовете на агенции е трябвало да подпишат документ, който гласи: „Декларирам, че съм запознат/а и съм съгласен/на с приетото на 6 април 2020 г. Решение на Народното събрание“.
От пресслужбата на Министерския съвет потвърдиха пред Свободна Европа за съществуването на документа. „В администрацията на Министерския съвет лицата, които попадат в обхвата на решението на Народното събрание от 6 април, са подали лични декларации за информираност и съгласие с решението на парламента“, обясниха оттам.
„Абсурдно е. Няма как в правото да съществува подобно решение на парламента. Но ако не бяхме подписали тия декларации, щяхме да излезем лоши и скъперници. А и ако бяхме повдигнали въпроса, трябваше да обясним, че 240 народни представители са неграмотни“, коментира един от членовете на Министерския съвет, който пожела анонимност.
“Пряко противоречение с Конституцията“
Потърсена за коментар на създалата се ситуация, експертът по трудово право и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Красимира Средкова обясни, че „решението на Народното събрание е в пряко противоречие с българската Конституция, а и с основни международни актове, които са в сила за България“.
„Правото на трудово възнаграждение е закрепено като основно право на гражданите в чл. 23, т. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека; чл. 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; чл. 4 от Европейската социална харта. От своя страна Конституцията на Република България също прогласява в гл. II „Основни права и задължения на гражданите“ (чл. 48, ал. 5) правото на заплащане, съответстващо на извършената работа, а според чл. 57, ал. 1 основните права на гражданите са неотменими“, коментира тя.
„Вярно е, че според чл. 57, ал. 3 от Конституцията при извънредно положение може временно да бъде ограничено упражняването на определени права, но това може да стане само със закон. Решение на Народното събрание не е закон“, допълни проф. Средкова.
„Ако с известни условности може да се приеме, че с решението си народните представители са се отказали от част от трудовите си възнаграждения, то това в никакъв случай не е допустимо за останалите висши служители“, коментира още тя.
"Доброзорно" подписване
На въпрос каква стойност имат декларациите, които са попълвали членовете на правителството и техните политически кабинети, юристката добави, че „подаването на подобен документ е явна проява на осъзнаването, че решението на Народното събрание само по себе си е противоконституционно и трябва да му се придаде някаква форма на доброволен израз на съгласието за неизплащане на трудовите възнаграждения“.
„Ако решението не беше противоконституционно, то щеше да породи правните си последици само по себе си, но в случая не е така“, допълни проф. Средкова. По думите й с „определени усиля“ може да се приеме, че въпросните декларации са израз на воля за дарение. „Питам се обаче, дали поради служебната си зависимост посочените лица биха могли да откажат попълването на въпросните декларации. Казано на юридически жаргон, волеизявленията в тези декларации са не доброволни, а „доброзорни“.
Колко са дарените пари
Според справка, предоставена от Министерството на здравеопазването „в изпълнение на решението на парламента по бюджетната сметка на Министерство на здравеопазването са постъпили средства в размер на 1 523 572,60 лв“.
От тях основните месечни възнаграждения на депутатите са 1 393 627 лева. От политическите кабинети на министерствата и други разпоредители с бюджет – 129 946 лева.
Средствата са предоставени по бюджетите на всички регионални здравни инспекции за закупуване на тестове за COVID-19, твърдят от здравното министерство.
Информацията за това беше съообщена в петък на пресконференция на здравния министър Кирил Ананиев. „За да се даде тази информация, трябваше всички, на които парламентът уж им отне заплатите да се съгласят с това в декларации. Иначе изобщо не можеше да се огласи“, коментират от Министерския съвет.
