Световната здравна организация (СЗО) е подложена на остри критики заради начина, по който отговори на пандемията от коронавирус, която доведе досега до смъртта на над 200 хиляди души.
Организацията, която е агенция на ООН, е критикувана заради объркания подход към заразата, която се появи първо в Китай в края на декември 2019 г. В същото време обаче други защитават СЗО с аргументите, че тя никога не е била овластена, за да може да налага политики или да контролира мерките на отделните държави, което се очаква от мнозина.
Когато светът се изправи пред пандемия като тази от COVID-19, Световната здравна организация ли трябва да разреши проблема?
“СЗО очевидно се провали”
Начело на критиците на СЗО са Съединените щати, където заразените вече са почти 1 милион души, а над 50 хиляди починаха. Вашингтон твърди, че СЗО се е забавила в отговора си на кризата, отправила е похвали към Китай, вместо да ги критикува, както и че заедно с Пекин е омаловажила заплахата от коронавируса и така на практика е спомогнала за развитието на пандемията.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп спря американското финансиране за СЗО в размер на 400 милиона долара годишно. Той обвини организацията, че е “про-китайска” и каза, че Китай трябва да понесе последствия, ако са “съзнателно отговорни” за пандемията. Така СЗО остана без най-големия си донор.
Държавният секретар Майк Помпео твърди, че ръководството на организацията “очевидно се провали”, не осигури прозрачност и не принуди държавите членки достатъчно бързо да сигнализират на останалия свят за опасностите пред общественото здраве.
На 22 април Помпео коментира, че СЗО има “две основни функции” - да регулира и съветва, но в същото време да действа като “организация за извънредни хуманитарни операции”. Той посочи конкретна “вина” на СЗО - че не е успяла да гарантира спазването на правилата, които са в сила от 2007 г. и които задължават държавите членки да предоставят “своевременна, точна и достатъчно подробна информация за общественото здраве”.
“СЗО направи всичко по силите си”
Защитниците на СЗО казват, че обвиненията не са справедливи и коректни. Във видео интервю за Радио Свободна Европа бившият американски посланик в ООН Саманта Пауър определя като погрешно разбирането, че СЗО е “екип за бързо реагиране”.
“Става дума за техническа експертиза и за събиране на информация от целия свят, за да се обявяват епидемии или пандемии. Така че, това е нещо като система за ранно предупреждение, а не екип за реакция, от какъвто също се нуждаем”, обясни Пауърс, която беше част от администрацията на президента демократ Барак Обама.
Директорът на Центъра за здравно законодателство към СЗО и професор в Джорджтаунския университет Лорънс Гостин коментира, че е “много коректно да се каже, че Китай не е бил напълно прозрачен и че Китай се е забавил със седмици, а вероятно повече от месец”, преди да информира СЗО за прехвърлянето на коронавируса от животно на човек.
“Но това не е грешка на СЗО, това е грешка на Китай”, казва Гостин. “От гледна точка на СЗО, те веднага информираха хората по света. Той отхвърли обвиненията, че СЗО не е обявила по-рано пандемия, защото наличните данни са били “на практика грешни”.
СЗО “обяви опасност за общественото здраве достатъчно бързо след получаването на информация за първите случаи”, твърди още Гостин. Това се случи на 30 януари, когато новите случаи в Китай вече бяха хиляди.
Според него хората се объркват, защото обявяването на пандемия на 12 март на практика няма “никакво правно значение”. Гостин казва, че СЗО всъщност няма право да обявява пандемия, а само да даде мнение. “Организацията направи всичко, което й позволяват правомощията”.
Слаба ли е СЗО?
Правомощията на Световната здравна организация не са големи. “СЗО трябваше да бъде по-скептична към това, което съобщава Китай. Но те разчитат изцяло на това, което им казват правителствата”, коментира пред “Уошингтън поуст” Даниъл Спигъл, бивш американски посланик в ООН по времето на президента Бил Клинтън.
СЗО е създадена през 1948 г. след края на Втората световна война с цел да популяризира общественото здраве и да защитава от инфекциозни болести, като холера и детски паралич. Но организацията няма своя самостоятелна власт и изцяло зависи от 194-те страни членки, както и от финансовите си донори.
Гостин сравнява годишния бюджет на СЗО с този на “голяма американска болница” и според него това е “напълно несъизмеримо с глобалната отговорност”. Двугодишният бюджет за 2018-2019 г. на СЗО е 4,4 млрд. долара.
Световните сили, сред които и Китай, според Гостин, “дават на СЗО само подаяние”. Освен това организацията може да разполага с не повече от 25% от бюджета си, защото останалото финансиране и целево и предварително разпределено.
Гостин призовава държавите да бъдат задължени да финансират СЗО:
“Ако нямаме в момента такава организация, от каквато се нуждаем - ще трябва да я създадем”.
