Казваше се “Коко”, беше до “Попа” и работеше денонощно. Беше колкото две будки на тролейбусната спирка, но хората уважително му викаха “закусвалня”, а някои го привиждаха направо като “кафене”. Беше едно от първите денонощни заведения в София след комунизма и първото работно място на Милен Цветков. Тогава беше на 23, издържаше се сам, правеше светкавично кафета и сандвичи, и успяваше да стане приятел поне с половината си клиенти.
Денонощно буден и все на гребена на някоя нова вълна – такъв и остана до края, в който някой му отне за секунди живота. Започна първата гладна стачка срещу държавен глава, участва в първото свободно младежко предаване по телевизията, пръв се втурна да прави интернет телевизия, а накрая създаде феномена на сутрешните блокове, като за първи път заговори за политика в ранен сутрешен час.
“Ку-ку”, студентската стачка, цехът за месо
Веднага след първите многопартийни избори през 1990 г. студентите окупират Софийския университет: научили са за измами в изборния процес и искат ревизия на вота, спечелен от БСП. Не минават ден-два и гневът им ескалира – става ясно, че президентът комунист Петър Младенов е бил готов да изпрати танкове срещу мирен протест отпреди месеци. Появява се искането за оставка, а един студент започва и гладна стачка със същото искане – казва се Милен Цветков, учи дефектология и не е част от студентските лидери.
“В началото го подкрепяхме, стачката му изглеждаше “аху-ихи”, спомня си Николина Димитрова, която тогава се сприятелява с Цветков. “Само че след две седмици нещата станаха сериозни, дойдоха лекари, които казаха, че той мирише на ацетон от дългото гладуване. Уплашихме се, искахме да го спрем”, добавя тя. Но Цветков не се поддава на увещания, а спасението на живота му идва отдругаде – просто президентът подава оставка.
Тази стачка в стачката, самотното действие, предприето без особен синхрон, но и без разногласие с множество подкрепящи съмишленици, собственият път, проправен в една сякаш единна среда – всичко това се повтаря по-късно във всяко предаване.
“Той обичаше големите компании, големите екипи, многото хора с много идеи, сред които сам взимаше решение за предаването”, казва неговият дългогодишен колега Иво Тодоров – редактор и продуцент в “Здравей, България!” и “Часът на Милен Цветков”. Но това е по-късно. А началото е младежкото предаване “Ку-ку”, в което го вика приятелят и съученик от столичното 7-о училище Камен Воденичаров.
"Първо снимах репортаж за самия него - беше пример за студент, който се издържа сам. Но после го викнахме да работи в "Ку-Ку", спомня си Воденичаров.
Нататък нещата се развиват със скоростта, свойствена само на преломни моменти – взимат го в предаването на легендарната Бригита Чолакова и това закратко успява да му лепне абсурдния етикет на “комунист”. После се озовава като репортер в “синия” Екип-2 на Нери Терзиева и Асен Агов в БНТ. “Първият му репортаж за централните новини беше за една южноафриканска делегация полицаи – беше го направил като екшън, много беше добър”, казва Нери Терзиева.
На 26 години Цветков вече води обедната емисия новини на единствената телевизия. Месеци по-късно води и централната емисия в “Екип “Уикенд”, заедно с Вяра Анкова. Напуска телевизията и става работник в месопреработвателната промишленост. Мести се в село Лозен, където е цехът. После закратко управлява и дискотека на Камен Воденичаров в Пловдив. Ражда се дъщеря му Калина, която по-късно се превръща в “най-близкия му човек”, както казва всеки от приятелите.
Гонен или напускащ – кое е вярното?
Откакто го премаза безконтролно летящото “Ауди” с дъх на наркотици, много пъти се твърди, че той е бил многократно уволняван от медиите, а малко хора са му подавали ръка. Но това е вярно само за определен исторически период, а не за времето на цялата му кариера. Все пак и страната не е еднаква във всичките 30 посткомунистически години. Когато Цветков е на 37 години, България има по-свободни медии от тези в Чехия и Италия, например. Но страната е на дъното на всички класации в Европа в последните 10 години. Дълъг период на пропадане, в който той изработва новия си стил – онова едновременно ядосващо и привличащо общуване със събеседника. С всеки събеседник, а не само с телевизионния.
“Той сам се махаше от твърде много места”, казва Иво Тодоров и изброява върволица от продуценти, телевизионни началници и просто колеги, които го канят на работа дори и тогава, когато изглежда, че всички изходи са запушени. Николина Димитрова не може да си спомни какво е ставало през 90-те и в началото на новия век и защо Цветков периодично е сменял работата си с внезапни движения в смели посоки. Все пак има и време, в което той работи включително като строител. И после се оказва отново в играта – в държавната БНТ или в прохождащата Нова. И после пак отначало. "На прага на цензурата правеше кръгом и излизаше", казва Нери Терзиева. Тя помни, как са го карали "да търси баланс" в предаванията. Невъзможно за този човек изискване.
Работи навсякъде така, както е работил и в самото начало – с директни и кратки въпроси към събеседника, без пропускане на остри теми. Колкото повече се оголва журналистическата среда, толкова повече екранното му поведение започва да изглежда неуместно. А и той самият добавя все повече сарказъм към интонацията. "Шилото в него не му позволяваше да седи мирен", казва Камен Воденичаров.
През 2002 той започва да води “Здравей, България!” - новото предаване, което от нулата създава сутрешна аудитория за политически теми. Дотогава електронните медии предлагат политически предавания само в късната част на деня. След кратко прекъсване, през 2005 г. той вече води предаване, носещо собственото му име - “Часът на Милен Цветков”. През 2008 г. си навлича гнева на интелигенцията, когато се съгласява да води четвъртото издание на “Биг Брадър”.
През 2010 той прави интернет телевизия, в която увлича хора, готови да работят без пари при несигурен резултат. Опитът може и да е неуспешен, но все едно си остава сред първите. Пак тогава след кратък завой през обществената БНТ и нейния “Екип 5” той се връща в Нова и възобновява “Часът на Милен Цветков”. Предаването сменя няколко часови пояса и e свалено от екран през 2018 г.
Защо са го свалили? "Не сме коментирали - казва Камен Воденичаров. Но аз смятам, че въпросът стои по друг начин - Милен мразеше мейнстрийма, а този, който не подхваща теми от мейнстрийма, започва да не се вписва в цялата картина. Просто е говорил по теми, за които не е имало зелен светофар".
Година и половина по-късно той започва предаване по кабелната TV1 и се свързва с извънпарламентарната опозиция в лицето на “Демократична България”. Изминало е достатъчно време, в което слизането от екран се свързва с натиск, а не с проява на лично желание. А и той самият вече е знаел, че ако някогашната му гладна стачка се състои днес, надали ще има новинарски заинтригувани от нея медии.
* Цитатите от Нери Терзиева са добавени на 22 април.
