"Голяма част от тях (субстанциите за производство на лекарства - б.а.) се закупуват от Индия и Китай. Сега това не е възможно. Разбира се, компаниите притежават определен запас, но при това повишено потребление се очаква недостиг на някои лекарства."
Предупреждението на председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова, прозвучало в ефира на БНР и БНТ на 7 април, стана повод за обвинение от прокуратурата срещу Стоименова за "серия от изявления, будещи неоснователна тревога у гражданите, в условията на въведено извънредно положение".
Случаят беше определен като скандален от редица граждански организации и в рамките на два дни се появиха позиции на почти всички „играчи“ на терена на лекарствената политика – организации на фармацевти, търговци и производители на лекарства, както и пациентски, журналистически и правозащитни организации.
„Продължавам да недоумявам“, коментира проф. Стоименова пред Свободна Европа. „Тези мои изказвания са на база официални документи на Европейската комисия и публикувани указания за преодоляване на недостиг.“
Цензура и нарушен достъп до лекарства
Показната прокурорска акция и последвалата реакция съвсем естествено фокусира обществения диалог във въпросите за цензурата, автоцензурата и правото на достъп до информация в условията на криза. В сянката на скандала остана рискът от нарушен достъп до лекарства.
За българския пазар липсата на един или друг медикамент не е изненада, смята председателят на Федерация Български пациентски форум Иван Димитров. „В България периодично липсват някакви лекарства, това не е нещо ново, но се засилва – това е истината“, коментира той. „Имаме всекидневни обаждания. Забранили са ни да се разхождаме в парка, но хронично болни пациенти обикалят от аптека на аптека да си търсят лекарствата, връщат се при лекаря за замяна на рецептата“, разказа Димитров, и допълни, че освен представител на организация, е и обикновен сърдечно болен. „И се налага да обикалям, да се обаждам на фармацевтичния съюз, на познати, работещи в аптеки, за да намеря лекарството си.“
В последните два дни се появиха няколко позиции, според които недостиг на лекарства няма. Това твърдение обаче не е било вярно преди епидемията и още по-малко е вярно в момента, опонират други ангажирани в сектора.
В последните години липсват системно лекарства, като причините са основно паралелният износ и изтеглянето им от пазара, смятат и от Асоциация Хипофиза. „Доскоро пациентите се снабдяваха от други страни. След затварянето на границите разчитат на количества, останали на други пациенти, или на нелегални търговци. Разбира се, не всеки има достъп дори и до тези канали, а и те съвсем не са безопасни“, сподели Ваня Добрева, председател на организацията. „Имаме сигнали за липси на хидрокортизон, лекарства за епилепсия и ревматологични заболявания. В момента около 4000 пациенти са без лечение на хроничното си заболяване, тъй като не могат да си набавят хлорохин“, отбеляза тя.
Има ли решение
За да се реши поне частично този проблем, от Българския фармацевтичен съюз бяха предложили в измененията на Закона за извънредното положение да бъде разрешено така нареченото „генерично заместване“ в аптеката. Това означава да се разреши на фармацевтите, при липса на вписаното в рецептата лекарство, да предложат медикамент, който съдържа същото активно вещество в същата дозировка, но е на друга фирма, съответно – с друго търговско име и друг код.
„Първоначалният текст се отнасяше само за условията на извънредното положение и само със съгласието на пациента“, обясни проф. Асена Стоименова. „Българският фармацевтичен съюз е за балансирано въвеждане на генеричната замяна, като се изключат някои групи продукти от обхвата – това са тези, които съдържат високорискови и рискови лекарствени вещества, така наречените жълти и зелени рецепти, лекарства за лица до 16 г., имуносупресори, биологични продукти и т.н.“
Срещу предложението обаче с остра позиция застана Българският лекарски съюз (БЛС). В изявлението си организацията обвини фармацевтите в податливост към корупционни практики и обяви, че само лекарят познава въздействието на даден медикамент върху конкретния пациент, а фармацевтът може „да упражнява своята „грижа“ само и единствено, когато говорим за лекарства без лекарско предписание и добавки“. В подкрепа на тази позиция застана и Българската генерична фармацевтична асоциация, според която предложението е прибързано, необмислено и вредно в дългосрочен план.
Фармацевтите контрираха, че работят отлично с лекарите по места и в болнични заведения. Породилият се в публичното пространство конфликт не е представителен за взаимоотношенията ни като специалисти, разказа магистър-фармацевт Маргарита Гроздева, собственик на аптека в София. „Преди работех в по-малък град и имах постоянна телефона връзка с лекарите, когато се налага. Сега обаче това е много трудно, почти невъзможно“. В същото време лекарства липсват и в момента „Популярен медикамент за хора с високо кръвно – небиволол. Дълго време оригиналният продукт отсъстваше по складовете. Има поне 4-5 генерика, но аз нямам право да ги предложа на пациента. Друг пример е метформин, лекарство за хора с диабет. Липсва Метфогама на пазара, има няколко генерика, ние не можем да го заменим. Трябва да върнем пациента.“
Не, решението не се и търси сега
След избухването на скандала и намесата на прокуратурата, предложението за временно разрешаване на генеричната замяна очевидно няма да се реализира. Как точно ще се управляват процесите при недостиг на медикаменти и лекарствената политика като цяло е решение на здравното министерство. „Именно в тази връзка ние входирахме писмено искане за свикване на Висшия съвет по фармация. Той е консултативен орган към министъра на здравеопазването и включва също представители на НЗОК, БФС и фармацевтичните факултети в страната. Но и до днес (15. 04. 2020 г) отговор нямаме“, коментира проф. Асена Стоименова
Представителите на пациентите не са напълно убедени, че кризисното въвеждане на генерично заместване е правилен ход. „В България този въпрос се дискутира повече от 10 години. И трябва да се въведе под някаква форма, но със стриктни правила, не кризисно“, коментира Иван Димитров. Въпреки че не споделя мнението на проф. Стоименова, той стои зад пациентската петиция в нейна подкрепа. „Въпросът е принципен. Не може така да се опитват да затворят устата на неправителствения сектор. Ние имаме право да получаваме достоверна информация. А и БФС е съсловна организация, неправителствена – значи утре може да е всеки от нас.“
