Всяка криза поражда заплахи, но също така и възможности. Тази мисъл може и да е клиширана, но COVID-19 я потвърждава. Поставяйки държави и общества пред сериозно изпитание, пандемията е също повод за извличане на външнополитически дивиденти. През последните седмици Китай, Русия, САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Япония изпратиха лекарски екипи или медицински материали в страни, засегнати от заразата. Включиха се и Турция, Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Унгария, Куба, Азербайджан и ред други държави.
Освен затягането на междудържавните граници и спада в световната търговия и потока на хора, коронавирусът предизвика пик на хуманитарната дипломация.
За какво е това надбягване?
На първо място е стремежът към глобално лидерство у играчи като САЩ и Китай. Държавният департамент посочва, че Америка води в надпреварата, предоставяйки спешна помощ на 64 страни в Европа, Азия, Африка, Латинска Америка и Карибския басейн на стойност 210 млн. щ. д. Това е в добавка на над 100 млрд. финансова подкрепа в областта на здравеопазването от 2009 г. насам. Китай междувременно e доставил предпазни маски, тестове и други материали на 100 страни и е изпратил екипи от специалисти в осем, включително съседна Сърбия.
Залогът не е малък. По дефиниция една държава с претенции да бъде световен лидер следва да е способна да носи съотвените отговорности. Трябва например да има възможност и политическа воля да генерира публични блага, от които да се ползва цялата международна общност или поне широк кръг страни.
САЩ традиционно изпълнява такава роля в различни области – от охраната на търговските пътища в световните океани до подкрепата за многостранни финансови институции като Световната банка и Международния валутен фонд. Нарастващата мощ на Китай неминуемо води до подобни амбиции, колкото и управляващите в Пекин да отричат това. Помощта в отговор на COVID-19 е актуален пример, но в по-дългосрочен план още по-важно място имат икономически инциативи от типа на стратегията „Път и пояс“ (Belt and Road Initiative).
Медийният образ
Надпреварата има и чисто имиджово измерение. Медийният разказ често се оказва по-важен от числата. За Китай е важно да отклони вниманието от себе си, да покаже, че е успял ефективно да се справи с пандемията, тръгнала от град Ухан, и че е готов да помогне на всички други засегнати страни. Така излъчва и посланието, че китайският модел на държавна и обществена уредба е в състояние да отговори по-ефективно на заплаха като COVID-19 отколкото този в западните демокрации.
Русия също се опита да влезе в този мач с помощта, която достави на Италия и Испания, а в последната седмица и в Сърбия и Босна и Херцеговина (Република Сръбска). Напълно обичайно, целта е по-скоро да се дискредитира Запада, отколкото да се изтъкнат преимуществата на някакъв уникален руския модел в сферата на общественото здраве, какъвто едва ли и съществува. Доклад на Европейската служба за външно действие сочи 150 случая на дезинформация, свързана с прокремълски медийни платформи като прословутата новинарска агенция „Спутник“. Разбира се, Русия далеч не е единственият източник на лъжливи новини. Московските (а и пекинските) инфо-бойци рециклират и популяризират конспиративни теории, които се раждат в западните общества.
Турция използва възможността да поизглади образа си на Запад. Благодарение на многостранния механизъм, изработен в НАТО, Анкара изпрати помощ на Италия и Испания. Турски военни самолети доставиха медицински материали и в страните от Западните Балкани. Турските медии отразиха събитието.
Още един мотив: географията
Горният пример подсказва, че хуманитарната помощ е въпрос и на география. Помагаш на съседни страни, с които имаш по-тесни политически, икономически и обществени връзки. Въпреки обвиненията на Александър Вучич, че ЕС е оставил Сърбия на произвола на съдбата (за разлика от братски Китай, който й се е притекъл на помощ), Брюксел отпусна спешен транш от 40 млн. евро за Западните Балкани. Европейската инвестиционна банка е заделила пакет от 700 млн. евро за стимулиране на икономиката на региона предвид задаващата се рецесия. От същия фонд ще бъдат предоставени пари и за страните от Източното партньорство (Украйна, Молдова, Грузия).
Не трябва да се забравя, че Франция, Германия и Великобритания оказаха помощ и на Иран (все още техен партньор по т. нар. "ядрена сделка") – заобикаляйки американските санкции. Техеран може и да е далеч от Западна Европа, но е ключов фактор в Близкия изток – друг съседен регион.
Кой ще спечели от тази надпревара на глобално и регионално равнище? Най-просто казано, тази страна или политически блок, който успее да се справи с коронавируса най-успешно у дома. Да се печелят дипломатически точки е лесно до момента, в който пандемията не се разрази в пълна сила в твоите собствени предели. Това важи с особена сила за Русия и Турция, където ситуацията с COVID-19 се влошава буквално с всеки ден. Т. нар. „мека сила“, за която пише в учебниците по международна политика, е функция на това доколко е успешно дадено общество, икономика, политически институции и публични политики. За равносметка е още рано, тъй като кризата далеч не е приключила, а може би и тепърва започва. Именно затова медийната реалност сега засега е единственият репер в състезанието, на което сме свидетели.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
