В новия притихнал свят, ако вдигнете нагоре очи и успеете да съзрете самолет, той най-вероятно ще е товарен.
От средата на март, когато европейските държави масово започнаха да налагат ограничения, за да намалят разпространението на епидемията от COVID-19, над 90% от пътническата авиация е приземена. Машините ѝ запълват стоянките, хангарите и пистите на летищата.
“Гледката на празните пътнически терминали е злокобна. Летищата са призрачни”, разказва Александър, който лети по дестинации из цяла Европа и съседите ѝ. Той снима празните гишета за чекиране на пътниците и задръстените с приземени самолети стоянки по големите летища, като доказателство за една немислима само преди дни ситуация.
“И в най-мрачните си кошмари не съм си представял подобна картина, а съм гледал доста апокалиптични филми”, споделя той пред Свободна Европа, докато почива между полети в логистичната база на авиокомпанията си в Лайпциг - най-голямото летище за карго полети в Европа.
Александър Богоявленски е пилот-новобранец, както сам се определя. Лети по редовни въздушни линии от октомври 2019 г., като втори пилот на Боинг-737 в Cargo Air. Българската авиокомпания извършва полети за големи куриерски оператори, като DHL и UPS, из цяла Европа. Преди "да скочи в новата професия,“ е и журналист, включително и в Радио Свободна Европа и честно не вярва, че журналистът може да е бивш.
“Със спирането на пътническите превози, карго авиацията работи на ръба на капацитета си”, казва той и добавя, че “каргото в момента е гръбнакът на световната търговия, защото няма алтернатива по точност и бързина”. За някои доставки няма време да се чака да пристигнат по море и суша, добавя Александър, който тези дни редовно вижда в списъка за превоз и биологичен материал за работа по изследването и изготвянето на протоколи за лечение и ваксина срещу коронавируса.
“Летим предимно нощем и често ни посрещат тъмни терминали на летищата, в които е изключено даже осветлението. Картината е сюрреалистична”, добавя пилотът. Преди ограниченията “се разминавахме във въздуха средно с 30-40 самолета на час, сега - с два-три”, което Александър описва като “супер странно усещане”.
Заради слабия трафик маршрутите на самолетите често стават по-директни, което им пести време и гориво:
“Излитайки от Германия, можем да получим прав коридор например до Киев и в този смисъл движението за нас сега е по-лесно”.
Градовете са осветени, но задръстванията от автомобили са изчезнали, а магистралите са празни.
"Абсолютно празно дори през деня"
“През последните седмици летяхме над Северна Италия и нямаше никакво движение по аутобаните, освен тук-там по няколко тира. Магистралата “Егнатия” в Северна Гърция, която познавам добре - беше абсолютно празна дори през деня. Подобни са гледките почти в цяла Европа”, разказва Богоявленски.
В небето сега освен големите товарни самолети, основно летят малки частни и чартърни машини.
“Срещаме и т. нар. „полети за репатриране,“ когато правителствата използват самолети на големи пътнически авиокомпании, за да връщат свои граждани у дома”, добавя той.
В нормални условия над половината от въздушното карго по света се превозва в багажника на пътническите самолети. Сега, когато те са с изключени двигатели, тежестта пада почти изцяло на карго авиацията. И на военните самолети:
“Все по-често чуваме по радиото военни пилоти. Те също превозват товари. В тази ситуация предполагам също основно медицинско оборудване, маски, лекарства”, казва Александър. Италианските, испанските и германските военновъздушни сили (ВВС) изпълняват непрекъснато мисии по доставка на медицински материали, заради недостига на капацитет в цивилната авиация, обяснява пилотът. Преди седмица “Луфтвафе” докара с една от модерните си въздушни болници Airbus A310 от Бергамо 10 тежки пациенти, чието лечение ще продължи в болници в Кьолн.
“От самото начало на епидемията в Италия съм свидетел на множество полети с оборудване, което виждам да се разтоварва на летищата. Без много шум, европейските държави си обменят материали и техника. Движението към Италия и Испания не е спирало. Дори се увеличава”, разказва Богоявленски.
Някои държави и авиокомпании използват пътнически самолети за доставки на товари от Китай, но това е по-скъпа и сложна операция, която се използва само в краен случай. Австрийските авиолинии показаха товаренето на пътнически самолет с маски и друго оборудване наскоро, но по принцип повечето пътнически самолети и екипажите им не са сертифицирани и оборудвани за пренос на опасни товари, което ограничава използването им в сегашните условия.
Товарните курсове също са се променили - самолетите се дезинфекцират ежедневно, ако се налага и по-често.
“Първоначално мерките бяха по-строги само в огнищата на епидемията, но много скоро всички започнаха да се пазят”. Пилотите могат да избират дали да летят с маски и ръкавици. “Рядко го правим, защото най-често сме само двама души на борда”, казва пилотът. Микрофоните, с които поддържат връзка със земята, са достатъчно чувствителни, така че да не затрудняват комуникацията с диспечерите, когато тя се води през защитна маска.
"Някои са с ръкавици, други не"
На различните места в Европа и край нея ги посрещат различни мерки: “Колкото по на изток отиваш, толкова по-строги изглеждат на пръв поглед мерките и като че ли толкова повече всяват страх у хората”, разказва Александър. Същото не може да се каже за спазването им. В Киев например маските са задължителни, но когато служителите на летището и граничните полицаи нямат самолет, ги свалят, за да пушат и да се посмеят заедно. Някои са с ръкавици, други не. После, без допълнителна дезинфекция, връщат обратно маските на лицата си. И така до следващата пауза. Всеки се чувства „над нещата“ и има собствена интерпретация за прилагането на мерките.
Богоявленски казва, че растящата криза в Обединеното кралство, е била видима откъм летищата още преди седмици: “До последно нямаше никакъв контрол. Никой от служителите не носеше маска или ръкавици, нямаше дезинфектанти или дезинфекции на терминалите и в самолетите. Никакви проверки на пътниците пристигащи отвсякъде, включително Италия и Испания. Не се учудвам, че нещата се развиха толкова бързо”.
В другата си роля на авиационен журналист, автор и водещ на телевизионното предаване "Авиошоу", Александър следи и икономическите последствия за авиационния сектор от корона-кризата.
„Перспективата съвсем не е добра – дори и да бъдат одобрени сериозни финансови и административни стимули, в следващите месеци ще станем свидетели на нови фалити, одържавявания и други злощастни промени в индустрията. Засегнати ще са не само авиокомпаниите и летищата, но и производителите, техните доставчици и всички свързани индустрии. А възстановяването на търсенето и трафика до нивата от преди кризата ще отнеме години“, прогнозира вторият пилот Александър Богоявленски.
В България до момента 735 са доказано заразени с COVID-19, а 36 души са починали.
По света заразените вече са почти 2 милиона души, като над 600 хиляди от тях са регистрирани в САЩ.
Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.
