На 4 март 33-годишният Георги започва нова работа във фирма, която произвежда оборудване за игрални зали. Няколко дни по-късно, на 13 март, в България е обявено извънредно положение заради разпространението на COVID-19. Със заповед на министъра на здравеопазването посещенията в увеселителни и игрални зали са забранени. Фирмата, в която Георги е постъпил на работа, остава без клиенти, защото казината затварят. В края на март той е освободен от работа.
По данни на Националния статистически институт България завършва 2019 г. с една от ниските безработици в Европейския съюз - 4,2%, което са 142 хиляди души. Само от началото на извънредното положение на 13 март до 1 април са регистрирани общо 31 643 нови безработни или средно по 2934 души на ден, казва Министерството на труда и социалната политика.
Георги не е част от тази статистика, защото все още не се е регистрирал като безработен. Планира да го направи онлайн в следващите дни. С него говорим по телефона след като е бил във филиал на Националния осигурителен институт (НОИ), откъдето е получил персонален идентификационен код (ПИК), с който да има достъп през интернет до услугите на института. Отбелязва, че опашката пред сградата е била дълга и е чакал много.
Историята на Георги е особена, защото когато е назначен на новата си работа, той сключва договор, който предвижда шестмесечен изпитателен срок. „През този период можех да напусна без предизвестие или фирмата да ме освободи без предизвестие.“ Случва се второто, но не защото той не се справя със задълженията си, а защото фирмата е поставена в необичайна ситуация. Извънредното положение е обявено заради пандемията от коронавирус, който досега е заразил почти 1 милион и 300 хиляди души по света. В България доказано инфектираните са 541, а починалите от COVID-19 са 21.
Какви компенсации дължи работодателят
Георги не е единственият нов служител във фирмата. В същия ден като него са освободени още 43 работници, които са били отскоро на работа и са били на изпитателен срок. Работниците на постоянен трудов договор са били изпратени да си стоят вкъщи още предишния ден, като им е обещано да си получат пълния размер на възнагражденията за времето, през което няма да са на работа. Служителите на изпитателен срок са извикани на 31 март, без да им е обяснено предварително какво предстои. „Отидох на работното си място, но никаква работа не ми беше възложена. Бездействахме с часове, преди да разберем какво става.“
Той научава, че ръководството на фирмата е започнало да освобождава хората от свой колега по Messenger. Когато прекият му началник стига до него, той разбира, че е освободен е на основание чл. 71 от Кодекса на труда, според който до изтичане на изпитателния му срок договорът му може да бъде прекратен без предизвестие. Това значи, че той няма право да получи обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение за безработица от работодателя.
Такива обаче могат да получат служителите на постоянен трудов договор, които са били съкратени. „Основанията за прекратяване на трудов договор в Кодекса на труда са много, но тези, които са с най-широка практическа значимост в настоящите обстоятелства, са съкращаване на щата, намаляване на обема на работа и закриване на част от предприятието. Последиците за служителя са много сходни при тези три основания“, обясни пред Свободна Европа адв. Явор Стойчев, управляващ партньор в адвокатска кантора „Стойчев и Стойчева“.
Когато се прекратява трудов договор на някое от тези три основания, работодателят трябва да предостави предизвестие на служителя, което обикновено е един месец. „Ако това предизвестие не бъде спазено, работодателят дължи на служителя обезщетение за неспазено предизвестие, което е в размер на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието. Например ако предизвестието е един месец и работодателят не го спази, той следва да плати възнаграждението на служителя за един месец, ако иска незабавно да се освободи от него“, посочва адвокатът.
Освен това ако служителят не започне работа в рамките на един месец след като е съкратен, работодателят му дължи обезщетение за оставане без работа в размер на заплатата за един месец. Ако той започне по средата на месеца, работодателят трябва да му изплати половин месечно трудово възнаграждение. Ако започне на по-нископлатена работа – разликата“, обяснява още адв. Стойчев, като допълва, че трудовият договор или вътрешните актове на работодателя може да предвиждат и допълнителни обезщетения.
Георги и колегите му от фирмата, в която е работил, не са освободени на някое от тези основания - съкращаване на щата, намаляване на обема на работа и закриване на част от предприятието. Затова и те няма да получат тези компенсации от работодателя. Те обаче могат да подадат документи в НОИ и да получат обезщетение за безработица, ако отговарят на условията.
Кой има право на обезщетение за безработица
Право на обезщетение за безработица имат хора, които са осигурявани за безработица поне 12 месеца от последните 18 месеца. Георги например отговаря на това условие, защото преди да постъпи на новата си работа, е работил в друга фирма.
Размерът на обезщетението за безработица се изчислява на базата на среднодневното брутно трудово възнаграждение, усреднено за последните 24 месеца. Служителят ще получава като обезщетение 60% от него, обяснява Явор Стойчев. Размерът на обезщетението обаче не може да е по-малък от минималния и по-голям от максималния, които за 2020 г. са съответно 9 лв. и 74,29 лв. на работен ден.
Срокът, за който служителят ще получава такова обезщетение, се определя на базата на продължителността на неговия трудов стаж. Ако служителят е работил три години, има право на четири месеца обезщетение за безработица. Ако е работил над 15 години има право на 12 месеца обезщетение за безработица, като това са минималният и максималният период.
Право на обезщетение за безработица имат и служителите, чиито договори са били прекратени по взаимно съгласие или които са били дисциплинарно уволнени. Размерът на това обезщетение тогава обаче е сведен до абсолютния минимум, който за 2020 г. е 9 лв. на работен ден.
Адв. Стойчев подчертава, че в някои ситуации има логика един служител да се съгласи договорът му да се прекрати по взаимно съгласие, особено ако работодателят предложи да му се изплати допълнително обезщетение. „Но това е строго индивидуално и служителят следва да прецени дали да се съгласи на това или да бъде съкратен, защото правата са изключително различни.“
Как се кандидатства за обезщетение за безработица
За да може човек, който е загубил работата си, да се възползва от правото си да получи обезщетение за безработица, той трябва да се регистрира като безработен в Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от прекратяването на договора му. Освен това в 3-месечен срок той трябва да подаде заявление за отпускане на обезщетение за безработица. Ако изпълни тези две условия, той ще получи обезщетение за безработица от датата на прекратяване на трудовия договор. Ако обаче пропусне някой от тези два срока, обезщетение ще му бъде изплатено от датата, на която тези две условия са изпълнени.
Явор Стойчев подчертава, че по време на извънредното положение тези срокове са спрени. Служителят може да се регистрира като безработен и да подаде заявление за отпускане на обезщетение за безработица до 14 дни след прекратяване на извънредното положение.
„Например ако договорът е прекратен на 25 март, но служителят се регистрира като безработен и подаде заявление за отпускане на обезщетение на 25 май (ако извънредното положение приключи на 13 май), НОИ ще му отпусне обезщетение за безработица от датата на прекратяване на трудовия му договор, което в нашия пример е 25 март. Тоест ако съкратеният служител не притежава квалифициран електронен подпис или ПИК и не иска да се излага на риск, като отиде в институциите, той може да го направи в този срок.“
Георги е избрал да отиде и да получи своя ПИК и да подаде документите си възможно най-скоро, за да може да разбере в какъв размер ще бъде обезщетението му за безработица и да започне да го получава възможно най-скоро.
Освобождаването му от работа по-малко от месец, след като е започнал, за него е било неприятна изненада. Макар че няма семейство, грижата за което в такава ситуация би го затруднила още повече, той не знае как ще се справя, ако ситуацията продължи дълго.
Въпреки това той казва, че разбира в каква ситуация е фирмата и не остава с лоши чувства. Надява се кризата за бизнеса, предизвикана от разпространението на COVID-19 и мерките за ограничаването му, да премине възможно най-бързо и самият той да си намери нова работа.
