Докато държавата опитва да въведе пропускателен режим в някои ромски махали - действие, предизвикало критики заради таргетирането по етнически признак, няколко хиляди медиатори в България поемат нещата в свои ръце.
Алдин Стефанов от Нови пазар всеки ден се качва в колата си и обикаля около парковете в града и близките села. Задачата му е да проверява дали се спазват правилата.
Заради извънредното положение и мерките срещу разпространението на коронавируса в България, посещенията в парковете са забранени със заповед на здравния министър. “Всеки божи ден публикувам снимки в различни групи във Фейсбук и трябва да се похваля, че повечето жители тук спазват всичко”, казва Стефанов пред Свободна Европа.
Той живее в ромския квартал “Дружба” и работи като медиатор. Раздава брошури с информация как хората да се предпазят от вируса, какви са правилата за карантина, а когато е необходимо - пазарува храна за най-нуждаещите се. Заплатата му е 470 лева и с нея се грижи за двете си деца, съпругата си и възрастните си родители. Споделя, че понякога изкарва допълнителни пари като заснема сватби и тържества - доход, който в момента не може да си докара.
“Двете ми деца са в 11 и 12 клас, имаме сметки за вода, ток, телефон и интернет. И при нас в момента е по-трудно, но има хора, които буквално гладуват”.
Мерки по етнически признак
Медиаторите изготвят списъци на хората в ромските махали, които заради липсата на доход в момента не могат да си позволят покриване на елементарните нужни. С пари от дарения от различни фирми, фондации и физически лица успяват да им осигурят храна. “Всеки ден обикаляме от къща на къща. Дори от близките села хората с други очи гледат към мен, защото всеки търси помощ”, казва Стефанов, който е един от близо 7 хиляди медиатори, работещи в ромските квартали в цялата страна. Медиаторите (здравни или образователни) обикновено са хора от ромската общност, назначени от общините, които помагат в отношенията на хората с институциите.
България е в извънредно положение от 13 март насам, броят на заразените с COVID-19 надхвърли 370. (Следете развитието на заразата по света на тази интерактивна карта.)
Още в първите дни след въвеждането на извънредните мерки, в някои ромски квартали бяха въведени и допълнителни. На основните изходи на столичния квартал “Факултета” бяха поставени контролно-пропускателни пунктове (КПП), въпреки липсата на конкретна информация към онзи момент какво налага това. Същото се случи и в ромския квартал “Надежда” в Сливен.
В средата на март Софийската районна прокуратура (СРП) изпрати указание до столичните кметове и до Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) - да изградят КПП “в квартали на гр. София, населени с лица от различна етническа принадлежност, явно демонстриращи нежеланието си за спазване на въведените ограничения”. Уточнението за етническата принадлежност в борбата с вируса предизвика критики.
Освен няколко клипа в социалните мрежи, показващи струпване на хора на едно място, няма друга информация за това какви са нарушенията на противоепидемичните мерки в тези квартали. От МВР не предоставиха поисканите от Свободна Европа данни за броя съставени актове на хора, нарушили карантината в някои от изброените квартали.
“Не бива да се прилагат извънредни силови мерки в никакъв случай, при положение, че хората не са дали основание”, коментира пред Свободна Европа д-р Елена Кабакчиева от фондация “Здраве и социално развитие”, работеща в няколко ромски махали в България. Според нея прилагането на извънредни мерки по този признак увеличава паниката и “настройва ромската общност срещу голямата общност и намалява усещането, че усилията ще се полагат от всички заедно”.
“В ромската общност наистина има части, в които по-трудно се налага спазването на правила, но такива случаи има и във всяка друга общност”, коментира Кабакчиева.
По данни на Националния статистически институт при преброяването на населението през 2011 г. над 325 хиляди души, или 4,9% от населението, са се самоопределили като роми. В ромските квартали живеят и хиляди хора с турско самосъзнание. На повечето места в България те живеят в отделни квартали, т.нар. махали.
От уста на уста - какво дава резултат
Една от кампаниите, които дават резултати, набира все по-голяма популярност в много квартали. Хората, които са се върнали от чужбина и трябва да останат под карантина, записват видеоклипове с телефоните си.
“Пускат ги на техните близки, съобщават им кой ще им носи продуктите през този период, приканват ги да си останат вкъщи. Така осъзнават, че допринасят за здравето на общността. Това се разпространява много”, казва Кабакчиева.
Според Деян Колев, председател на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, пред най-голямото предизвикателство са изправени семействата, които в момента нямат никакъв доход, защото не могат да работят.
“Някои от тях буквално са в положение, в което цялото семейство трябва да е под карантина. Нашите медиатори включително и това правят - организират доставките на хранителни продукти”.
Според проучване на “Амалипе" в 197 училища с голяма концентрация на ромски ученици около ¼ от децата нямат устройства, с които да се включат в онлайн обучението. От организацията са пресметнали, че ще бъдат нужни около 6500 лаптопи или таблети. По думите на Колев различни фирми и фондации вече са направили дарения, “но това едва ли ще стигне за толкова много устройства”.
Тук можете да следите развитието на заразата в България.
Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.
