Те са пленници на домовете си и на страха - българските пенсионери, които бяха найстойчиво призовани да не излизат заради пандемията от коронавируса.
След почти двуседмична изолация много от тях са омърлушени и отчаяни. Други продължават да обикалят магазини и паркове, пренебрегвайки предупрежденията.
България е в извънредно положение от 13 март, затворени са училища, заведения и повечето магазини. Хората са призовани да не напускат домовете си без основателна причина. Заразените с COVID-19 досега са 220, трима са починали.
Пенсионерите и преди извънредното положение нямаха много развлечения, освен социалните контакти с връстници и със семействата си. Лишени от разходките, раздумките и опашките пред кабинетите на личните лекари, от вестника или от ходенето до магазина, те остават пленници на коронавируса повече от всяка друга част от обществото. Една от най-разпространените шеги помежду им тези дни е, че вирусът идва, за да облекчи социалния бюджет на държавата като разреди имащите право на пенсии...
"Това е маратон"
Според психолозите има какво да се направи, за да се чувстват възрастните хора по-добре, докато трае принудителното им оставане у дома.
“Възрастните са бомбардирани с прекалено много информация за вируса, която няма с кого да споделят”, казва Елка Божкова, клиничен психолог и психотерапевт.
При някои хора това води до пълно отрицание на проблема и на опасността, при други - до повишена тревожност. Второто не е непременно с отрицателен знак, тъй като част от хората се мобилизират и тревожността им помага да вземат разумни решения, които да ги предпазят. Божкова обяснява обаче, че тревожността в българското общество от години не се толерира, а се търсят бързи решения и отговори.
“Това кара хората да бързат да направят нещо и проявата е често излизането навън”, казва Божкова. Това може да се обясни и с липсата на уважение към авторитетите.
Няма научни изследвания колко продължително човек може да издържи затворен у дома си, без това да навреди на психиката му.
“Световната здравна организация съветва да гледаме на настоящата криза като на маратон. Ще трябва да преосмислим начина си на живот и да го пренастройваме”, смята Елка Божкова.
Отново е време за учене
И докато за младите и за хората на средна възраст, социалните мрежи са място, където така или иначе прекарват част от времето си и пренасочват забавленията си, за най-рисковата група - над 70, те са слабо изучена територия. Принудителната изолация е повод те да наваксат с познанията, ако получат тласък и помощ отвън. Най-естествено е той да дойде от техните близки - деца и внуци, а ако липсват - от доброволци.
"Възрастните хора също трябва да се адаптират към променящия се свят. Затова сега става много необходимо да се научат да използват компютър, смартфон, интернтет", казва психологът.
Според Божкова подобно занимание може успешно да ги задържи вкъщи, ако младите от същото домакинство осигурят устройство и отделят време за обучение в базови умения.
"IT фирми или доброволци могат да разработят приложение специално за възрастни хора, както и да осигурят поддръжка, обучение и консултиране по телефона или онлайн", препоръчва психологът.
Възрастни доброволци могат да помогнат на разработчиците като участват в тестването на програмата, за да бъде съобразена тя с трудността, която е подходяща за техните възможности за възприемане. За да има успех, процесът трябва да тече от двете страни.
"Говорете, говорете, говорете"
В много страни в Западна Европа, където възрастните хора живеят основно в старчески домове, приложения като Skype, WhatsApp и Viber се използват като главно средство за общуване с близките. Извън домовете, семействата могат да са полезни за инсталирането на приложението и с краткото обучение за използването.
Възрастните предпочитат телефона, така че близките им биха могли да увеличат тарифните им планове, така че да разполагат с повече време за разговор. Мобилните оператори също могат да направят първа крачка, предлага психологът.
”Говорете повече с тях, задавайте им въпроси - защо им е трудно, къде искат да отидат с тях, кои мерки са им най-проблематични. Това ще им даде възможност да споделят мислите и притесненията си”, добавя психологът.
Съседите също могат да бъдат включени в тези дистанционни разговори, като така си помагат един на друг, без да увеличават риска.
Онлайн платформите вече предлагат видеоклипове със специално направени програми от упражнения, които да помагат за раздвижване на възрастните хора, лишени от своите ежедневни разходки в парка. Вярно, че повечето от тях са на чужди езици, но внуците тук могат да бъдат много полезни.
Дозиране на информацията
Възрастните хора не трябва да бъдат оставяни непрекъснато да бъдат облъчвани с новини за епидемията. Добре е те да ограничат информирането си до два пъти дневно от един-два източника.
“По-младите могат да подберат информацията, така че в нея да има не само отрицателни, но и положителни новини”, съветва Божкова.
Такава може да е информация за излекувани пациенти, за работата по откриването на нови лекарства или терапии. Информацията трябва да е максимално точна и изчерпателна. Не е необходимо тя да е лъжлива, тъй като разочарованието може да е много по-вредно от фалшивата надежда.
Културата онлайн
Творците бяха първите, които започнаха да правят жестове към публиката си - откривайки архивите си и излъчвайки безплатно в интернет спектакли и концерти. В момента в интернет могат да се разгледат виртуално десетки музеи и галерии, да се прочетат книги и да се гледат представления. Елка Божкова смята тези възможности за добра алтернатива на непрекъснатото гледане на телевизия. Хумористичните програми, филми, комедиите и представленията биха били много уместни, тъй като в стресови ситуации хуморът е един от защитните механизми с доказан ефект.
“Това не става насила. Ако тревожността е много висока, човек не може да се възползва от изкуството”, подчертава психологът.
Професионална подкрепа
Много психолози в момента се организират в групи да предлагат безплатно помощ по телефона. Елка Божкова смята, че тези разговори също трябва да бъдат безплатни. За разлика от разговорите със семействата, професионалните психолози могат да изслушат и оплаквания от близките, предвид принудително по-дългото време, които различни поколения прекарват заедно.
Проблемът тук е липсата на изградена култура на такова общуване - хората трудно все още се съгласяват да признаят, че имат нужда от психологическа помощ. А също и че съобщенията за предлаганата подкрепа се разпространяват основно чрез социалните мрежи, до които достъпът на най-възрастните е силно ограничен. Тук младите и доброволците могат да ги насочат. Едно от местата, на които може да се намери информация за квалифицирана подкрепа е сайтът на Българската асоциация по психология.
