Държавният глава Румен Радев наложи частично вето на приетия от Народното събрание Закон за мерките и действията по време на въведеното извънредното положение. Това съобщи той в изявление от “Дондуков” 2.
Радев определи като “крайно рестриктивни” мерките срещу разпространението на коронавируса, а в мерките за подпомагане на икономиката видя пропуски.
Споровете около закона
Извънредният закон бе гласуван късно в петък от Народното събрание. Той бе написан и разгледан в спешен порядък от парламента в седмицата след като депутатите приеха предложението на Министерския съвет да се въведе извънредно положение като мярка за ограничаване на разпространението на COVID-19. За извънредното положение гласуваха всички партии, но редакциите, които законът претърпяваше от пъвроначалния си вариант, разделиха народните представители на две.
Сред най-оспорваните текстове са промените, с които службите могат да използват трафичните данни от мобилните телефони, за да проследяват карантинирани; даването на полицейски функции на военните и нормата магазините да не вдигат цените си повече от “средноаритметичните за последните три месеца” преди кризата. Част от критиките също са, че няма достатъчно облекчения за различните бизнеси в условия на драстичен спад на оборотите.
"Липсата на кадри се компенсира с рестрикции"
По думите на президента “липсата на кадри, оборудване и дефицити в организацията на здравеопазването се компенсират с крайно рестриктивни мерки, които засилват напрежението и самата криза”.
Радев допълни още, че “кредитът на доверие, който управляващите получиха, трябва да се използва рационални, а не да е прелюдие към безконтролно упражняване на власт”.
Всички засегнати страни приемат пакети за най-бедните, за изпадналите в затруднение и безработица. А нуждите на българите са още по-неотложни заради ниските доходи. В един момент гладът ще надделее над страха и последствията рискуват да са катастрофални”, коментира още Радев. И призова “да не забравяме, че има бъдеще и след извънредното положение”. Той отбеляза, че трябва да се обмислят допълнителни мерки в областта, като се вземе предвид, че възможностите на бюджета на България са по-ограничени.
Кои текстове ще бъдат върнати
Държавният глава изреди и текстовете от закона, които според него трябва да се преразгледат.
"Законът атакува свободата на словото. Няма дефиниция за невярна информация. Затова пък българите ги грозят тежки глоби и затвор. Експертите, журналистите и гражданите ще бъдат принудени да си налагат автоцензура. И то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемията и нейното възприемане и за необходимостта от различни позиции", каза Радев. По думите му тази норма може да бъде ползвана за заглушаване на свободомислието. Той акцентира също, че тя е разписана така, че остава да важи и след отмяната на извънредното положение.
Друг текст, който президентът ще върне на парламента е мярката за борба със спекулата. Според закона, приет в петък, търговците трябва да запазят цените си от последните три месеца преди кризата. Преди ден част от бизнеса поиска от президента на наложи вето именно на тази разпоредба.
"Така предложеният модел за борба със спекулата прави невъзможен вноса на лекарства и продукти, чиити цени на международния пазар се повишават", отбеляза Радев. И допълни, че борбата със спекулата е необходима, но само за личните предпазни средства и основните продукти.
Президентът ще върне на парламента и текста, който дава повече правомощия на военните. Мотивът му е, че "когато им се вменяват функции за употреба на сила, извън конституционните им правомощия, следва да се търси консенсус между всички отговорни институции с цел минимизиране на риска от злоупотреба с тази сила".
Каква е процедурата
След като Румен Радев подпише наложеното вето, законът се връща на Народното събрание. Там той трябва да премине обичайната процедура: да бъде разгледан на две четения от правната комисия, а след това и от пленарна зала.
Обнародването на нормативния акт, с което всъщност той започва да важи, се случва след новото гласуване на текстовете.
