На основните изходи на столичния квартал “Факултета” в четвъртък вечерта са били поставени контролно-пропускателни пунктове (КПП), съобщиха за Свободна Европа жители на района. Полицейските служители в тях са проверявали дали в автомобилите, излизащи и влизащи в квартала, е имало по повече от двама души. Не е известно дали проверката е била последвана от някакви мерки.
Със заповед на министъра на здравеопаването Кирил Ананиев от тази седмица по време на извънредното положение е забранено събирането на повече от двама “възрастни” на “обществени места”. “При нас тази заповед не се спазва от всички”, каза по телефона Методи Димитров, който живее във “Факултета” и се безпокои за здравето на дъщеря си – тя трябва да роди съвсем скоро и заразяването с коронавирус е точно това, от което семейството се страхува най-много от всичко.
Малко след 20 часа полицейска патрулка с високоговорител бавно е обиколила улиците на квартала с призиви да се спазва социална дистанция във връзка с разпространението на заразата.
България е в извънредно положение от 13 март насам, броят на заразените с COVID-19 надхвърли 100 за първата седмица, а трима души вече са починали.
“Беше съвсем нормално разяснение на това какви мерки трябва да се взимат, за да се предпази човек от коронавирус”, казва Методи Димитров. Неприятно го изненадва само едно: че на нещо, което той определя като естествена грижа на властите за здравето на хората, самите власти са сложили етикета “полицейска операция”. “Това са думи с неприятно звучене”, казва той.
Как изглежда всичко отстрани
С имейл, изпратен в 19.30 в четвъртък до медиите, вътрешното министерство съобщи за предстояща в 20.15 часа “полицейска операция” в кв. “Факултета”, без да посочва за какво се отнася тя. “При желание за снимки, моля заповядайте”, завършва имейлът. Така се стигна до телевизионни репортажи за патрулката с високоговорител, огласяща един квартал, потънал в мрак. А в 22 часа, когато бяха приключили основните телевизионни емисии, полицейските патрулки вече ги нямаше на входовете на квартала, казаха хора, живеещи във "Факултета".
По-рано през деня Софийската районна прокуратура (СРП) изпрати указание до столичните кметове и до СДВР: да изградят КПП “в квартали на гр. София, населени с лица от различна етническа принадлежност, явно демонстриращи нежеланието си за спазване на въведените ограничения”.
Уточнението за етническата принадлежност и генерализирането, че за определен етнос е свойствено дадено поведение или качество е по-скоро рядкост за държавните институции, откакто България членува в Европейския съюз. Използването на тези думи предизвика възмущение в социалните мрежи в четвъртък, подсилено и от изказването на вътрешния министър Младен Маринов по бТВ: “Знаете, че има общности, които по-трудно се информират от медиите, по-трудно осъзнават това, което медиите казват и това, което ние издаваме като заповеди, имат по-фриволно поведение и там е необходима по-интензивна намеса, за да ги... там, където е необходимо, да ги принудим, за да спазват това, което е разпоредено”.
Първите КПП: Нова Загора
“Самото изграждане на КПП изпраща много лош сигнал за обществото”, коментира Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива, който подпомага много ромски инициативи. “Все едно казват на хората, че ромите не се мият или че не са в състояние да разберат това, което разбират всички останали. И все едно държавата започва чак от другата страна на бариерата”, казва той.
Според Исаев историята с КПП-тата и свързаната с тях употреба на дискриминационен език, започва преди два дни в Нова Загора.
В сряда кметът на града Николай Грозев заяви, че ще спре свободното движение на жителите на квартал “Шести”, който е известен като ромския квартал в града, макар че хората в него се определят като турци. Кметът определи жителите на махалата като “по-нискообразовани” хора, които не гледат български телевизии и не четат вестници. Аргументира въвеждането на КПП-та с това, че хората от квартала не спазват забраните и продължават да се струпват или движат на големи групи хора. Мярката беше представена в много медии директно като “затваряне” на ромската махала, чиито жители няма да могат да я напускат.
“Всъщност няма такова нещо, а има полицаи на един от пътищата, по който се излиза от квартала. Те никого не спират, само обясняват на минувачите да спазват дистанция един от друг и да не се движат на големи групи”. Това обясни за Свободна Европа Валери Башев, който е здравен медиатор в ромския квартал на Нова Загора.
Националната мрежа на здравните медиатори обединява обучени специалисти, които свързват здравните и социалните служби с уязвимите групи. Валери Башев е един от тези 260 души, които с избухването на епидемията не са чакали държавата да се задейства, а направо са започнали да обикалят ромската махала и да обясняват на хората как трябва да се предпазват от заразата.
Башев твърди, че хората в махалата са объркани – хем искат да усещат присъствието на държавата в ситуация като сегашната, хем си казват, че държавата проявява към тях не грижа, а дискриминация. “Те виждат, че българите се разхождат по 4-5 човека накуп и никой не им прави забележка”, казва Башев и определя като демонстрация разединяващото поведение на местните власти.
Квартал “Шести” представлява около една трета от населението на Нова Загора и неофициално наброява между 5000 и 6000 жители. Сред тях има между 40 и 50 души, които след започването на епидемията са се върнали от Италия, и живеят под карантина, която не нарушават. В Нова Загора засега няма доказан случай на коронавирус.
Стъпка № 2: Сливен и Казанлък
Подобна картина описва и Сашо Йорданов, здравен медиатор в ромския квартал “Надежда” в Сливен, където властите също установиха КПП. “Хората са съгласни на всички мерки, но искат те да са еднакви за всички. Ако има КПП в махалата, защо няма КПП и пред големите блокове? Там също има струпване на хора, които седят пред входа или си ходят на гости”, казва той.
За разлика от квартал “Шести” в Нова Загора, кв. “Надежда” в Сливен е ограден от бетонна стена и има само три пътя, по които да се излезе оттам. И на трите има полиция с жандармерия, разказва Сашо Йорданов.
Кварталът наброява между 20 000 и 25 000 жители, посочва той. Откакто е започнала епидемията, от чужбина са се върнали общо 5 души – двама от Италия и трима от Испания. Спазват карантината. В целия Сливен още няма доказан случай на COVID-19.
В Казанлък също няма заразени, но ромският квартал “Кармен” е снабден с КПП. Разликата със Сливен и Нова Загора е в това, че кметицата Галина Стоянова е наредила да се остави само един изход от махалата, а полицията проверява и личните документи на влизащите и излизащите. Хора без адресна регистрация в “Кармен” не са допускани.
“В Казанлък с кофражи запушват изходите от квартала, казва Огнян Исаев. За мен това означава, че някои кметове се възползват от ситуацията с коронавируса, за да ограничат права и да реализират немислими идеи, които в нормални времена биха срещнали отпор”.
