„Най-рисковото в момента е, че нашата работа и инструментите ни създават аерозол и когато се работи в уста, която е най-заразното място за COVID-19, вирусът се разпръсква в цялата среда.“
Това са думи на д-р Стоян Деков, който е наследствен дентален лекар от Ловеч, но поддържа своя практика в София, където работи заедно със съпругата си. Това е д-р Албена Божкова, която пък има своя практика в Монтана, където наследява дядо си – известен лицево-челюстен хирург.
„Ние сме лекари и сме изложени всеки ден на опасност. Свикнали сме с тази мисъл. Сега тази опасност е по-голяма“, казва д-р Божкова.
Семейството доктори са двама от общо 10 000 зъболекари у нас, чиято работа вече е засегната от мерките срещу разпространението на коронавируса.
От 13 март България е в извънредно положение заради пандемията. Заразените до момента са близо 200, трима души вече починаха. Заради това държавата затвори всички училища, заведения и търговски центрове, а болниците прекратиха плановия прием. За зъболекарите обаче нищо не се казва.
„Щяхме да се зарадваме да имаме категорична информация – дали да работим, дали да не работим и как точно да работим. Сега топката остана малко в нашето поле – ние да си вземем решението“, казва д-р Деков и допълва, че влизат в положението на отговорните фактори, защото всеки отрасъл е специфичен, всеки има проблеми и от всеки зависи съдбата на много хора. Двамата със съпругата му са решили да приемат само техни пациенти и близки на техни пациенти и то само по спешност. С всички условности, които предполага това състояние.
Какво означава спешност?
Всеки пациент, който изпитва страдание и болка, може да смята, че състоянието му е спешно, но Законът за здравето предлага конкретна дефиниция и тя според адв. д-р Мария Петрова е „остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ. Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на: 1. смърт; 2. тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи; 3. усложнения при родилки, застрашаващи здравето и живота на майката или плода. Ако дейността, която извършване не е пряко и непосредствено във времето насочена към това, то тя не е спешна по смисъла на закона."
Страданието на човека обаче не може да бъде определено чрез дефиниции и закони. Човек може да се чувства много зле, защото е с болки от три дни, но на практика тежко е състоянието на пациент, който е с влошено общо състояние, обясняват двамата зъболекари. Пациент в такова положение обаче рядко може да бъде лекуван в амбулаторни условия, казва д-р Деков.
Според д-р Божкова в такъв момент вариантът за пациента е да се обърне към Спешна помощ. „Оттам обикновено ще го насочат към някое от отделенията по лицево-челюстна хирургия в болниците. Такива има във ВМА, във факултета по дентална медицина на Медицинския университет, в „Пирогов“, в „Окръжна болница“.
"По възможност не работим с турбина"
По смисъла на Търговския закон денталните практики са търговци и не попадат в обектите, които трябва да спрат работа, но по смисъла на Закона за здравето те са лечебни заведения. Според заповед на Министерството на здравеопазването, по време на пандемията лечебните заведения могат да приемат само спешни състояния. Заповедта обаче не дава еднозначен отговор на въпроса дали зъболекарските кабинети трябва да продължат да работят. Според препоръките на Българския зъболекарски съюз (БЗС) дейността на практиките трябва да бъде максимално ограничена, но може да бъде продължена при стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Последните препоръки на съсловната организация съветват работещите дентални медици "избягването на работа в аерозолна среда".
„Първата ни основна трудност е, че изисква много по-големи усилия да дезинфекцираме успешно. Начинът ни на лечение към момента е организиран така, че по възможност да не работим с турбина или поне докато не пристигнат допълнителни предпазни средства и маски“, казва д-р Деков. По думите му именно създаването на аерозол от турбината създава едно от основните условия за разпръскване на вируса.
„За да постигнем стерилна среда за работа с пациентите, имаме нужда от допълнителни защитни средства, това са включително престилки за еднократна употреба, мрежички за коса, шлемове, които да са пред очилата и маската. Има нужда и самото помещение да бъде подготвено за такъв тип работа“, казва д-р Божкова и допълва, че това прави невъзможно поемането на относително нормален брой пациенти.
Задължени или не?
Д-р Божкова работи и с договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но засега няма комуникация с тях, както и информация за промени от тяхна страна. Отчетът за извършените дейности може да бъде направен дигитално, но ако ситуацията остане дълго такава, няма да има какво да се отчита.
В писмо от 17 март председателят на БЗС д-р Николай Шарков се обръща към председателя на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева с настояване за ежемесечно авансово плащане за следващите три месеца с размер, равняващ се на средния размер от плащанията за януари и февруари. В писмото се описва и липсата на предпазни средства, заради която договорите не биха могли да бъдат изпълнявани пълноценно.
„Колегите, които са подписали с НЗОК, са задължени да продължат с плановия прием. Знаем, че има неща, които са доста по-належащи, но може би трябва да се има предвид и суспендирането на това задължение поне в хода на извънредната ситуация“, казва д-р Деков, който не работи с НЗОК.
„Реорганизирахме целия график“
За разлика от нормалните условия в момента приемът им де факто е нулев. Наложило им се е да реорганизират всички пациенти за след 30 март с уговорката, че ако ситуацията продължава да се влошава, може да се наложи последващо отлагане.
„С пациентите, с които се свързах, за да отложим техните часове, повечето нямаха нищо против, дори много сговорчиво се съгласиха“, обяснява д-р Божкова с чувство на облекчение, че хората осъзнават нуждата от отлагане на всичко, което не е крайно наложително в условията на пандемия. Нейният кабинет в Монтана е в поликлиника и според наблюденията ѝ пациентите сами избягват сградата на поликлиниката. В града, където на един дентален специалист се падат по 1600 души, повечето колеги на д-р Божкова са затворили практиките си.
„Неплатен отпуск, но с разходи“
Като семейство с една и съща професия д-р Божкова и д-р Деков имат притеснения и за финансовото си състояние, тъй като спирането на приема на пациенти ще ги засегне по няколко различни начина.
„Има много хора, на които ще им се наложи да вземат болничен или да не работят известно време, те също ще са с променено финансово състояние – няма да могат да си позволят стоматологични услуги веднага след изтичането на карантината“, споделя притесненията си д-р Божкова. Съпругът ѝ смята, че ще успеят да изкарат „месец-два на мускули“, тъй като в момента реално са в неплатен отпуск. Д-р Божкова се притеснява, че това е „неплатен отпуск, по време на който текат разходи“, тъй като кабинетите им няма как да останат без ток, вода, климатизация, почистване.
„Ние сме лекари и сме изложени всеки ден на опасност. Свикнали сме с тази мисъл. Сега тази опасност е по-голяма и е насочена към близките ни“, казва д-р Божкова. „Работим в доста по-рискова среда“, допълва д-р Деков и цитира статия на „Ню Йорк Таймс“, според която зъболекарите са една от най-рисковите професии за работа в условия на коронавирус, дори по-рискови от парамедиците, които посрещат първите евентуално заболели.
