Клубът му е затворен вече близо седмица, но той идва на спортната база всеки ден. Тя се намира на територията на Националната спортна академия (НСА) в София.
Манук Хиндлиян е професионален треньор по тенис и от 9 години има собствен клуб, който, освен че дава възможност на любители да играят, развива състезатели в детска възраст. От петък обаче кортовете му са затворени заради извънредното положение, обявено в опит да бъде ограничено разпространението на коронавируса.
Колко време такъв частен клуб може да оцелее без да генерира никакви приходи? Ще може ли да се възползва от обявените от правителството варианти за държавна помощ и при какви условия?
Това са основните въпроси, които си задава 35-годишният Хиндлиян, който е управляващ съдружник в тенис клуба, изградил досега 10-има национални състезатели. Сред най-забележителните играчи, които са тренирали при него, е голямата надежда на българския тенис Адриан Андреев, който достигна до номер 2 в света при юношите. Част от клуба е била и Гергана Топалова, която в момента е в националния отбор за жени.
Наред с тези успехи, като най-голямото богатство на клуба си обаче Манук определя треньорите и администраторите. Четирима от треньорите, например, са капитани на национални отбори в различни възрасти.
„Най-големият ни ресурс е нашият екип. Повечето от треньорите започнаха покрай едни курсове, които водя към Българската федерация по тенис. Взехме най-добрите. Най-голямото ми притеснение в тази ситуация е именно какво ще се случи с екипа – какво можем да направим, за да задържим тези хора?“
Макар че още миналата седмица ръководството на НСА преустанови всички занимания, оттам не са забранили изрично на клуба да работи с клиенти. Манук обаче изпълнява заповедта на здравния министър Кирил Ананиев. По думите му останалите тенис клубове в София също са затворили.
„Смятам, че за март ще мога да изплатя всички заплати и да поема останалите разходи. За април също съм оптимист, че бих се справил, макар и с големи усилия, но през май би било много, много трудно да продължим без подкрепа от държавата“, споделя Хиндлиян пред Свободна Европа.
В клуба му работят 11-има треньори, двама администратори, счетоводител и хигиенистка. По думите му месечните разходи за заплати, наем и сметки са за над 10 000 лева.
„Друг много голям проблем за нас е фактът, че тази ситуация се случва в края на сезона. Имаме сезонни абонаменти, а децата плащат месечни такси. Повечето хора са платили сезонен абонамент до края на март, а децата – таксите за целия месец. Така че ако от април подновим дейност, ще можем да ги компенсираме с часове за игра и тренировки, но ако по-дълго време нямаме възможност да практикуваме, ще трябва да връщаме пари. А тези пари вече ще са похарчени за разходи.“
Манук внимателно следи предлаганите от управляващите икономически мерки за подкрепа на бизнеса и възнамерява да кандидатства за такава помощ. Преди дни финансовият министър Владислав Горанов обяви, че капиталът на Българската банка за развитие (ББР) ще бъде увеличен с 500 млн. лева. Целта е с тези пари да бъдат издавани гаранции към банки, от които закъсалите компании са теглили кредити, както и да бъдат временно придобити части от капиталите на финансово затруднени фирми.
„Това би бил работещ вариант. Не искам да правя съкращения. Всеки един от хората в екипа ми е много важен за клуба и бих прибегнал до съкращения само в краен случай, ако наистина нямам никакъв друг вариант“, казва Хиндлиян по повод идеята държавата да поема за един месец 60% от заплатите на служители на фирми, ако собствениците им гарантират, че няма да правят съкращения поне 3 месеца.
Според него обаче остават неясни важни подробности за начина, по който ще се случат икономическите мерки на правителството: „Първо, как ще селектират фирмите, които подават документи за такава помощ? Второ, вариантът ББР да влезе във фирмата ти как точно ще се случва – на какви критерии трябва да отговаря фирмата? Има ли срок, в който аз трябва да изкупя обратно частта от капитала? Трябва много ясно и точно да бъдат описани процедурата и принципите, по които ще се извършва подборът на фирмите, получаващи държавна помощ.“
Манук признава, че досега властите не са успели да разсеят опасенията му, че този процес най-вероятно няма да бъде прозрачен. Съмненията му са свързани с това, че и досега не му е било ясно какви са критериите, по които ББР кредитира различни бизнеси. Като пример посочва разкритието на "Капитал" от миналата година, че банката е отпуснала заем от близо 150 млн. лева на новосъздадена строителна фирма, свързана с Румен Гайтански-Вълка.
