Дълги опашки пред магазините. Хора, наредени на сантиметри един от друг пред супермаркета, въпреки предупреждението да се избягва струпването на едно място. Работа от вкъщи. Затворени заведения. Животът по време на извънредно положение, предизвикано от разпространението на коронавируса, е живот извън обичайния ритъм.
Защо обаче едни реагират на случващото се с паника, а други - по-хладнокръвно? Отговорът се крие в префронталния кортекс - онази част от мозъка, която ни помага да бъдем по-аналитични и да не действаме импулсивно.
“Бий се или бягай”. Защо хората се презапасяват?
Анна-Мария Пеева е терапевт и личен и бизнес коуч, която от години изследва човешкото поведение по време на криза. Пред Свободна Европа тя разяснява защо, срещайки се с неяснотата и собствената си уязвимост, ставаме тревожни и импулсивни.
“Тогава се включва механизмът “бий се или бягай” и започваш да правиш необмислени неща”, казва Пеева. Според нея това обяснява и опашките пред магазините.
“Докато сме толкова импулсивни, ние се лишаваме от възможността да осмислим ситуацията по-трезво и критично. За да я осмислим, трябва да включим в режим на работа префронталния кортекс, който е аналитичен. Тогава можем да отсеем информацията, да слушаме какво ни се казва като предпазни мерки и да ги приложим”. За да включим в действие работата на префронталния кортекс, е необходим самоконтрол.
“Народът неслучайно го е казал, че трябва да се бори до 10”, казва терапевтката. “Целта е да спечелиш време и да започнеш да мислиш критично. Тогава можеш да си зададеш въпроса: какво трябва да правя, какви са предписанията на експертите”.
По думите на Пеева, когато всички се притесняват и се презапасяват, “е лесно да се повлечеш”. Това се дължи на така нареченото “социално одобрение".
“Ние сме социални същества и сме така устроени, че нашият мозък изключително много се влияе от действията на другите и когато има масовост в нещо, ние го приемаме за норма и имаме естествената склонност да се съобразяваме и да се приобщаваме”.
Паниката и ефектът на доминото
Модерното “бий се или бягай” е “пазарувай, презапасявай се”, казва Пеева. Според нея много често призивите “Без паника” имат обратен ефект.
“Когато кажеш на хората “Без паника”, не им помагаш, защото ако аз кажа “Не мисли за син слон”, какво прави мозъкът? Ще създаде представа за син слон и ще започне да се бори с нея. По този начин нищо не се получава. Когато ти кажат да не се паникьосваш, цялото ти внимание е в паниката”.
“Запазете спокойствие, всичко е наред, следим ситуацията, знаем какво става, всички са мобилизирани”, биха били по-добри послания, смята Пеева.
“Повечето реагираме импулсивно на заплаха. Когато си кажеш “спри и помисли”, се изключва евристичната реакция. Хората, които отиват панически да пазаруват, дори не осъзнават как постъпват”.
След въвеждането на извънредно положение, предизвикано от разпространението на коронавируса, това е доминиращата тема и в социалните мрежи, където страхът от неясното се проявява в различни форми, смята Пеева.
“Човешкото внимание е като едно фенерче с насочен сноп светлина и накъдето насочиш фенерчето, натам отива цялата ти енергия. Според мен един от начините човек да си помогне в тази ситуация, е просто да разшири обсега на вниманието си или поне да насочи вниманието си и към други неща. В крайна сметка животът продължава, всеки си има своите цели и приоритети. Доколкото е възможно, те трябва да бъдат адаптирани към настоящата обстановка”.
Как да работя от вкъщи и да не се разсейвам?
След въвеждането на извънредно положение много хора, чието естество на работа позволява, вече работят от вкъщи. Такива са и препоръките на властите. Тази промяна в ритъма на живот може да се окаже голямо предизвикателство, “защото вкъщи има голяма вероятност да си отлагам задачите и да се разсейвам”, коментира Пеева.
“Ако другите членове на семейството също са вкъщи, това още повече ускорява разсейването. Отново стигаме до самоконтрола”. Терапевтката казва, че съветва клиентите си, ако е възможно, да повтарят работния си ритъм и у дома.
“Ако им се налага да работят вкъщи, е добре да станат в обичайното време и да се облекат като за работа, преди да седнат на компютъра. Това те вкарва в роля и те форматира по различен начин. Ако си по анцуг и на леглото с компютъра, дисциплината на ума е съвсем различна”.
Възможностите за видеоконферентни разговори пък помагат за по-голяма отчетност. “Това е само една трудност по пътя. Не бива да изпускаме от око и другите важни неща от живота”.
