Правителството шумно съобщи, че има план за подпомагане на свободата на печата, но това е пиар ход без реално покритие. Идеята е, че „Български пощи” ще поемат разпространението на печатни издания от фалиралата верига за търговия Lafka. За целта държавата отпуска 60 млн. лева, за които обяви обществена поръчка за изпълнител. Дотогава печатните издания ще се разкарват из България с колите на „ВИП секюрити”, която от години обслужва „Български пощи”.
Това е излишно пилеене на държавни пари и с него не се решава проблемът с продажбите. Пощенските станции из страната не могат да заменят павилионите Lafka в градовете. Някои станции не са подходящи въобще, а и хора ги посещават рядко заради колет или писмо, или веднъж месечно - за да си вземат пенсията.
Lafka и монополът
Затварянето на веригата нанася силен удар върху вестници и списания, който може да завърши в близко бъдеще със закриване на някои от тях. Щетите тепърва ще се изчисляват. Първите по-пълни данни за продажбите извън веригата Lafka ще изяснят картината до 1-2 седмици. Първите отчети показват, че се е увеличил рязко бракът ( количеството непродадени бройки) от изданията, защото те не са намалили тиражите си, съобразно закриването на веригата Lafka.
„Български пощи” може да доставя на едро печатните издания до отдалечени градове от София. Тоест, „Български пощи” не може да замести Lafka, а само досегашната фирма „Национална дистрибуция”, която беше монополист за разпространение на печатни издания. Тя се контролираше от бизнесмена депутат Делян Пеевски. „Национална дистрибуция” беше останала единствената с национално покритие за доставка на печатни издания до крайните пунктове – по-малки фирми, които имат павилиони за продажба. До това монополно положение се стигна, след като няколко фирми за разпространение, бяха изкупени от фирми, свързани с Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Фирмата „Национална дистрибуция” ги обедини. „Национална дистрибуция” сключваше договори с издателите, а основен нейн клиент за продажби на дребно беше веригата Lafka, също свързвана с Делян Пеевски.
Lafka имаше около 1100 павилиона за продажба на вестници и списания, което я превърна в монополист на пазара на печатни издания. Налагането на веригата беше успешен маркетингов план, с подходяща марка, лого, стилизирани павилиони, и подпомогнат политически от общините в които управлява ГЕРБ. Павилионите на Lafka се разположиха на най-атрактивни за продажба места (метро, спирки и др.) и заради тях фалираха много стари павилиони и сергии за вестници и списания.
Lafka и модернизацията
Lafka обаче модернизира продажбите и някои издатели бяха доволни. Веригата беше свързана в обща компютърна мрежа и регистрираните от касовите апарати продажби даваха възможност издателите на списания и вестници да поискат справка ден за ден колко продажби имат и в кои градове. Такава система не съществуваше преди веригата Lafka. Така и много изддатели излязоха „на светло”, делът на продажбите на едро без фактура намаля. Около 50% от обема на продажбите на вестниците се реализираше в Lafka, а на някои списания и по 70-80%. Така от Lafka издателите можеха да получават поне ориентир за търсенето на техните издания, дори ден за ден, за каквито данни те чакаха със закъснение от други разпространители.
Lafka също така подпомогна продажбите на (някои) печатни издания, защото комбинираше цигари, алкохол, захарни изделия и прословутите талончета на одържавената вече лотария. При такова събиране на оборотни стоки, павилионите на Lafka излагаха и вестници и списания и така провокираха купувачите да спрат погледа си върху тях.
Павилионите, които продаваха само печатни издания, и без друго отмираха и се мъчеха да разширяват асортимента. Lafka ги измести. Стигна се дотам, че в някои малки градове 2-3 павилиона на Lafka бяха единствените места, в които се продаваха вестници и списания. Сега, след затварянето им, в тези градчета вестници се продават само в крайпътни бензиностанции и някой супермаркет, където го има, или в друг магазин за хранителни стоки, който е решил да сложи скара с вестници.
Lafka и политическият контрол
С това обаче положителните страни на веригата Lafka се изчерпват. Като основен продавач на вестници и списания, доставяни от свързаната фирма „Национална дистрибуция” , веригата се превърна в мощно средство за контрол на изданията. С тях също така Делян Пеевски затвори цикъла – притежаваше вестници и система за продажбите им. И неговият „Телеграф” беше без конкуренция лидер по тираж всекидневник - не на последно място и защото се продава на половин цена от другите вестници. Когато един издател е свързан и с дистрибуцията, и продажбите на дребно, загуби и печалби лесно могат да се контролират и прехвърлят. Читателят вече е наясно вестниците на Пеевски какви интереси защитават и какви войни водят.
Стана така, че „Национална дистрибуция” и веригата Lafka получиха пълна възможност да контролират тиражите на вестници и списания по своя преценка. Дистрибуторът определяше на практика тиража. Някъде павилиони на дребно могат да искат повече бройки от едно издание, но няма да го получат, ако не реши дистрибуторът. Няма как дребни търговци да работят с издателя направо.
Само един пример: вестник "Прас прес"
Красноречив пример беше вестничето с карикатури „Прас прес”. След като водещи карикатуристи обявиха, че го пускат на пазара, интересът беше голям. Но шефовете на „Национална дистрибуция” поставиха въпроса пред издателите дали Пеевски е съгласен да продават вестничето, трябвало да се допитат. И отпечатаните на първия пилотен брой 10 хил. екземпляра останаха неразпространени. Масово в страната хората питаха за новия вестник, а него го нямаше по павилоните. Или пък някъде в големи градове на възлови места бяха доставили по 2-3 екземпляра. И след като от фирмата не пожелаха да дадат справка за дистрибуцията и заявка за следващ брой, карикатуристите пуснаха вестника си в ограничен тираж само на малки фирми, предимно в София.
Вестник „Прас прес” може да се нарече бутиков, непечеливш, който се издава на инат от тримата карикатуристи – Христо Комарницки, Чавдар Николов и Чавдар Георгиев.
Как вестникът стига до нас
Непечелвши са повечето вестници в България. Спадът в продажбите им сега след затварянето на веригата Lafka прави абрудно по-нататъшното им издаване в ограничен тираж. Тиражите на вестниците са от най-строго пазените тайни. Един след други национални всекидневници, които в миналото са били на челни места по продажби, се превърнаха в седмичници. Седмичници станаха „Стандарт” и „Сега”, а „Новинар” беше закрит. С незначителен тираж от 7-8 хил. продадени броя дневно беше в. „Монитор”, в една група с „Телеграф”. „Монитор” е следващ вероятен седмичник, но групата издава още един седмичник с незначителен тираж – „Политика” и ще се конкурират взаимно.
От бившата вестикарска пресгрупа „168 часа” се отдели в. „Труд”, който също е напът да стане седмичник и да поддържа всекидневен сайт. По –трудно ще е да стане седмичник „24 часа”, въпреки спадащите си продажби, защото групата има седмичник „168 часа”.
За разлика от края на 90-те и началото на новото хилядолетие, вестниците и печатните издания почти не съдържат реклама и не могат да се издържат. Продажбите им като тираж са незначителни, което също не носи приходи. Единствени се крепят без загуба пенсионерските вестници като „Минаха години” и др., които имат малки редакции от по няколко души, продават се на ниска цена, но имат голям тираж.
Пазарът на списания е абсурден. Всяка дребна фирма за продажба на печатни издания има в регистрите си като номенклатура най-малко по 200 заглавия на списания. Всеки читател може да се огледа по павилионите и няма да открие да се продават повече от 20-30. Някои списания са в символични тиражи по 500-600 броя, които въобще не стигат до разпространение на дребно, само тук-там. Служат колкото да ги показват за доказателство, че е публикувана реклама. Всъщност, познавачи на пазара на рекламата и печатните издания смятат, че в този бранш се перат пари и това обяснява високия брой заглавия на списания.
Фалитът на Lafka се оценява и като отдръпване на Пеевски от пазара и издаването на вестници, които имат все по-слабо влияние и насочването му към телевизия и интернет.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
