Може ли с един закон да се въведе туристически данък за краткосрочните наеми на имоти в онлайн платформи като Airbnb и Booking и едновременно с това да се улесни запорирането на сметки и активи на разследвани от специализираната прокуратура? Може. А може ли законът формално да няма нищо общо с двете области, в които въвежда изменения? И това е възможно. Не само е възможно, а е масова практика, както показа анализ на Националния център за парламентарни изследвания.
Случаят Airbnb
В края на февруари парламентът набързо прие поправки, според които имотите, предлагащи се в Airbnb и Booking, трябва да плащат туристически данък като всички останали места за настаняване. Промените бяха включени в преходните и заключителни разпоредби на Закона за независимия финансов одит и бяха гласувани без много дебати. А интерес към темата има още от края на миналата година, когато управляващите предложиха за тези места да се въведе категоризация, подобна на къщите за гости.
Отново в Закона за независимия финансов одит беше записано, че решенията за запориране на сметки на разследвани от специализираната прокуратура вече ще се вземат от специализирания наказателен съд, а не от окръжните съдилища в страната. Внесената в последния момент промяна прескочи тълкувателни решения на Върховния касационен съд от 2015 г., че този тип дела трябва да се гледат от граждански съд, а не от наказателен, както и по граждански ред.
Предложенията и за Airbnb и Booking, и за спецсъда се появиха в последния момент, между първо и второ четене, като съседни текстове в закона за финансовия одит. “През задния вход” - така определи начина на приемане на поправките народният представител от БСП Крум Зарков, но аргументите му бяха подминати от повечето депутати.
“За да няма време за напрежение”
Причината за “тихите и бързи” поправки в един закон през преходните и заклюителните разпоредби на друг е, че така в повечето случаи се избягва евентуална негативна обществена реакция, преди текстовете да бъдат гласувани.
Когато се изменя един нормативен акт през друг, това се случва между първо и втото четене, обикновено в последния момент от дадения предварително срок. По този начин няма време за реакция, а и евентуалните засегнати групи не следят движението на закони, които не се отнасят до тях.
Така се стига до момента, в който публичното оповестяване на дадена промяна вече е факт, а не намерение. Заобикалят се и задължителните обществено обсъждане и оценка за въздействие.
“Премиерът Борисов не иска напрежение и когато види протести връща законите и ги променяме. С преходните и заключителните разпоредби не се забелязват идеите, докато не бъдат гласувани, а като се гласуват вече е късно за протести. Така просто няма време за напрежение”, обясни поведението на ГЕРБ депутат от коалиционния им партньор "Обединени патриоти".
Близо 40% от законите изменят други
Преди дни Националният център за парламентарни изследвания, който проучва законодателната дейност на Народното събрание, публикува свое изследване, според което 37 % от приетите нормативни актове от депутатите всъщност са изменяли други закони. В анализа този трик, който използват управляващите, е наречен “опасна тенденция”.
Приемането на поправки през “задния вход” не е новост. Този похват се използваше и в предишни състави на Народното събрание. Според центъра за парламентарни изследвания, обаче, тази практика бележи ръст.
Три примера
Сред тези близо 40% закони, променени почти скришно през други закони в настоящия парламент, има примери за “опаковане” на намерения по начин, който пречи да бъдат забелязани предварително.
С преходните и заключителни разпоредби на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили беше направена промяна в... Закона за българските лични документи. С нея се удължава до 1 октомври 2020 г. срокът за въвеждане на новите лични карти с електронен чип в тях.
През януари 2019 г. парламентът гласува промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Със заключителните му разпоредби обаче беше изменен Законът за защитените територии и така беше въведено изключение в забранителния режим за националните паркове.
Три месеца по-рано, в края на октомври 2018 г, през преходните и заключителните разпоредби на Закона за правната помощ депутатите отмениха текста в Закона за частната охранителна дейност, който позволяваше цели населени места да бъдат охранявани от частни фирми. Възможността частни охранители да пазят села и градове беше дадена в началото на 2018 г., но тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров и президентът Румен Радев сезираха Конституционния съд (КС). Депутатите не изчакаха решението на съда и промениха бързо закона през "задния вход".
“Закон, лишен от легитимност”
Практиката за промяна “през задната врата” стана основание в началото на миналия месец КС да се раздели на две във виждането си дали здравната реформа, приета в края на 2018 г. със Закона за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, противоречи на Конституцията. Нито една от двете тези не събра необходимото мнозинство от 7 гласа и така остана в сила реформата, направена с изменения в 17 закона чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджета.
Съдиите Борис Велчев, Анастас Анастасов, Мариана Карагьозова, Филип Димитров и Таня Райковска не видяха противоконституционност в този подход. Колегите им Георги Ангелов, Гроздан Илиев, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов и Красимир Влахов обаче не са съгласни с тази теза. Красимир Влахов е написал специално становище по делото, в което остро критикува този подход на законодателя.
“Закон, приет “на тъмно”, без спазване на приложимите за него изисквания за публично обсъждане и оценка на бъдещото му въздействие върху обществените отношения, на това основание е лишен както от фактическа, така и от формално-правна легитимност”, смята Влахов. И допълва:
“В крайна сметка обаче власт, която погазва установените от самата нея норми за собственото й функциониране, се превръща в отрицание на самата себе си”.
