Без резултат приключи продължилата два дни извънредна среща на върха на ЕС в Брюксел, която обсъди общите разходи на Съюза за следващите седем години.
След около 30 часа преговори, повечето на групи и след две общи заседания, лидерите на 27-те страни членки се разделиха, без да успеят да постигнат съгласие по бюджета на ЕС за 2021-2027 г. и политиките, които ще бъдат финансирани с него.
“Очевидно различията помежду ни все още са твърде големи, така че трябваше да прекратим срещата”, заяви германската канцлерка Ангела Меркел в петък вечер.
“Работихме много усърдно през последните дни, но установихме, че не можем да постигнем споразумение и че се нуждаем от повече време. Преговорите по този бюджет са много трудни, особено след Брекзит и дупката от 60-75 млрд. евро, която той отвори”, заяви председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Ролята на посредниците
Мишел подготви проект за бюджет от 1,094 трилиона евро, с около 100 милиарда по-нисък от предложението на Европейската комисия, но той беше отхвърлен от повечето страни. Сред тях както от страните донори заради прекалена според тях разточителност, така и от страните нетни получатели, които го определиха като прекалено неамбициозен.
В петък вечер, след като прекара близо 20 часа в преговори, Мишел и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложиха нови сметки с допълнителни съкращения на разходите, финансови облекчения за страните донори и незначително завишение на средствата за земеделие и кохезия. Лидерите, които изчакваха почти два дни корегирания текст, решха в последна сметка да не го обсъждат. По думите на канцлерката Меркел, тъй като “съгласие по данните в общото предложение, които да преодолеят различията нямаше”.
Меркел добави, че Германия “се чувства ангажирана” с обвързването на еврофондовете с върховенството на правото и че няма да позволи то да бъде обезсилено, защото противниците му са повече от поддръжниците.
Френският президент Еманюел Макрон, който заедно с Меркел се срещна с двете основни групи - на страните донори (Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция) и с получателите, наричащи се “Приятели на кохезията”, заяви, че съжалява за липсата на съгласие. Той подчерта, че има сближаване на позициите за земеделската политика, която е приоритет за Франция, но че не е било постигнато съгласие.
“Казах на председателя Мишел, че отхвърлям лошо споразумение за земеделската политика. Тя не може да плаща заради Брекзит”, заяви Макрон след срещата. Президентът напомни, че ако споразумение не се постигне до края на годината, разходването на европейските средства ще остане по досегашните правила и в настоящите размери.
Приятелите на кохезията за по-амбициозна Европа
17-те държави от Южна и Източна Европа, които настояват за по-голям бюджет и за запазване на еврофондовете за сближане обявиха, че вместо Приятели на кохезията, ще се наричат Приятели за по-амбициозна Европа, тъй като настояването им за по-голямо финансиране излиза извън кохезионните политики.
Италианският премиер Джузепе Конте съобщи след срещата, че премиерите на Румъния, Италия и Португалия са били упълномощени от 17-те страни (включително България), подкрепящи по-голям бюджет, да изготвят алтернативно предложение, което да представят на Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен. Запитан откъде могат да дойдат средствата и дали Италия е готова да плаща повече, Конте каза, че те биха се получили от приходите на бюджета, ако нетните платци се откажат от финансовите си облекчения.
Спестовната четворка
Според нидерландския премиер Марк Рюте ЕС може да покрие нуждите на новите си приоритети не като увеличава бюджета, а като пренасочи съществуващите средства. Четирите страни от групата на “Спестовниците” настояват бюджетът да бъде точно 1% от размера на европейската икономика или страните донори да получат по-големи отстъпки за дължимите вноски към общата хазна. Рюте коментира, че новото предложение на Мишел и Фон дер Лайен е “движение в правилната посока, но че е недостатъчно”. Той определи липсата на резултат от срещата “не е катастрофа, тъй като става дума само за 1% от нашата икономика”, а не за криза като тази в Либия, Сирия или с мигрантите.
Макрон съобщи, че през “следващите седмици или месец” Мишел и Фон дер Лайен ще предложат нов проект за преговори по дългосрочния бюджет (Многогодишна финансова рамка), който да бъде предложен на лидерите за дискусия. Дотогава според Ангела Меркел лидерите ще имат време да разберат “кое е реалистично да се постигне и кое не”.
Българската позиция за бюджета на ЕС
Българският премиер Бойко Борисов заяви, че по време на второто заседание в петък вечер тонът е бил “доста по-умерен” и че всички разбират, че компромис трябва да се намери, но че “днес не сме узрели за това решение”.
Той посочи като приоритети за България в следващата финансова рамка на ЕС запазването на финансирането по селскостопанската и кохезионната политика, намаляване на националното финансиране за достъп до европейските средства, увеличение на времето за разходване на средства по проекти, както и повече финансиране за най-бедниия район в Европа - Северозападна България. София е и против предложението част от приходите от търговията с квоти за въглеродни емисии да се внасят в европейския вместо в националния бюджет.
