България вероятно ще се присъедини към валутния механизъм ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) с няколко месеца по-късно от обявения досега срок - края на април. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис пред БНР.
Съобщението дойде няколко дни след изказване на премиера Бойко Борисов, че страната ще забави темпото на присъединяване към валутния механизъм докато не бъде постигнат „абсолютен консенсус“ в обществото.
Помолен да коментира думите на Борисов, Домбровскис заяви: „Следим развоя в България. Засега не съм имал възможност да обсъдя въпроса с премиера Бойко Борисов. Владислав Горанов ме увери, че всичко продължава и страната се подготвя за влизане в ERM II, може би не с първоначално поставената цел - края на април, а няколко месеца по-късно.“
Не е ясно дали забавянето е по инициатива на българското правителство или защото България не изпълнява условията за членство във валутно-курсовия механизъм и в Банковия съюз, членството в който вече е задължително за държавите, които искат да приемат еврото.
На този фон продължава да стои въпросът за това как ще се случи рекапитализацията на двете банки – ПИБ и Инвестбанк - в които ЕЦБ откри капиталов недостиг. Попитан от БНР възможно ли е проблемът да е в рекапитализацията на банките и затова да се иска отлагане, Домбровскис заяви: „Това е нещо, което е в обсега на Европейската централна банка, така че не мога да направя подробен коментар. Министър Горанов ме увери, че всичко върви в добра посока.“
Междувременно Комисията за финансов надзор (КФН) съобщи, че е отказала да издаде потвърждение на проспека за първично публично предлагане на акции на ПИБ. Банката възнамеряваше да увеличи капитала си с 200 млн. лв. от борсата като така да попълни капиталовия недостиг, който откри ЕЦБ в средата на годината.
В четвъртък премиерът Бойко Борисов, който е в Брюксел за извънредното заседание на Европейския съвет, коментира, че изказването му от понеделник е изтълкувано грешно и означава само забавяне на темпото, а не спиране на усилията за влизане в ERM II. „Ние като държава сме подписали договор с ЕС, където сме приели като ангажимент да приемем еврото. Такова решение не е правилно да се вземе от един човек, един министър и от една партия, ако щете, защото ще е за десетилетия. Затова просто малко забавяме темпото“, каза Борисов.
Общественият дебат за присъединяването към ERM II и еврозоната тръгна заради промяна в Закона за БНБ, свързана с фиксирания курс на лева. Бяха изразени притеснения, че заради нея може да се стигне до отпадане на валутния борд и обезценяване на лева спрямо еврото.
Представители на българското правителство и управителят на БНБ заявиха, че това няма да се случи. Такова уверение даде и Валдис Домбровскис: „От досегашната ни практика всички държави, които са се присъединявали към валутния механизъм с фиксирани валутни курсове, са приключвали процеса по влизането си в еврозоната именно с този фиксиран курс, независимо дали е ставало дума за валутен борд, или друг вид механизъм. Няма причина да се мисли, че при България събитията ще се стекат по различен начин.“
На 29 юни 2018 г. в писмо до евроинституциите българското правителство пое шест ангажимента като условие България да бъде приета във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз. Според графика, който тогава България сама си постави, това трябваше да стане до юли 2019 г. Впоследствие крайният срок се отложи за есента на 2019 г., а след това - за 30 април 2020 г.
