Създаване на цифрово копие на Земята, публичен облак за данни, центрове за обработка и използване на данни и производство на квантов компютър са част от инициативите, които Европейската комисия обяви за обсъждане в четвъртък. Те са част от новата европейска стратегия за цифровото бъдеще, която трябва да помогне на Европа да настигне големите технологични гиганти като „Гугъл“, „Амазон“, „Епъл“ и „Фейсбук“, които са най-големите ползватели на данни. Според Европейската комисия това ще позволи на Европа да стане технологично независима и сама да може да взема решения за данните, които създава.
Водещият проект на цифровата стратегия на Комисията е цифровото копие на Земята, наречено „Посока Земя“. То ще трябва да събере данните за климатичните и природни явления на планетата и така да позволи климатично моделиране и предсказване на явления като земетресения и пожари с помощта на изкуствен интелект. Това все още не е възможно със сегашните технологии, поясни високопоставен европейски служител. Затова ЕС ще концентрира усилията си освен върху вече започналия проект за разполагане на 8 супер компютъра в ЕС (един от тях в България), които ще могат да обработват големи обеми данни, и в създаването на квантов компютър. За разлика от познатите в момента машини, квантовият компютър – още само теоретична възможност, би помогнал за разшифроване на криптографски системи и за обработка на по-големи обеми от данни.
Еврокомисията възнамерява да похарчи до 2027 г. и около 2 млрд.евро за създаване на цифрови пространства, в които да се обменят големи количества данни за целите на медицината, транспорта, енергетиката, екологията, които биха могли да помогнат на учените да открият лечение за болести, да подобрят транспортните връзки, да намалят разходите за отопление и торене на растенията, като така доведат до намаляване на парниковите емисии. Сред плановете е и създаване на задължително здравно досие на всички европейски граждани, като те ще имат пълен контрол върху използването на данните в него.
Комисията ще пристъпи и към създаването на общоевропейски отдел за компютърна сигурност, който ще се грижи за сигурността на мрежите и за отбиването на кибератаки, засягащи повече от една държава членка.
Идеите се съдържат в три документа, представени за обществено обсъждане от Европейската комисия в четвъртък: пътна карта за цифровата си политика, стратегия за създаване на общ пазар на данни и бяла книга за изкуствения интелект. Макар, че при избирането ѝ за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща, че през първите 100 дни от встъпването си в длъжност ще предложи законодателни решения за цифровизацията на Европа, това не се случи и вместо това на обсъждане е предложена визията за европейския цифров пазар.
"Изкуственият интелект е огромна възможност за Европа, но потенциалът му трябва да бъде освободен", заяви Фон дер Лайен при представянето плановете за цифровизация на ЕС.
Според нея Европа има "дълга история на технологични успехи и силна индустрия", които биха позволили плановете да се осъществят като при това се бранят правата на гражданите и европейските ценности.
В момента ЕС произвежда всеки четвърти индустриален робот в света, а всяка втора европейска фирма използва поне една технологична апликация.
Макар да не предлагат нови правила или законодателство, документите, огласени в четвъртък хвърлят светлина върху вижданията на Брюксел за използването на данните в цифровите общества. По отношение на изкуствения интелект Комисията предлага високорисковите технологии да трябва да бъдат сертифицирани, за да бъдат допускани на пазара подобно на колите или играчките. За нискорисковите се предвижда създаване на етикет, показващ, че технологията отговаря на европейските стандарти, който авторите им могат доброволно да поставят по примера на означенията за биопродукция. ЕС ще иска от държави, притежаващи собствени разработки за изкуствен интелект, да ги съобразяват с нейните стандарти.
„Всеки може да има достъп до европейския пазар, стига да приемат и спазват нашите правила“, се казва в документ на Комисията. В началото на седмицата собственикът на Фейсбук Марк Зукърбърг изрази опасения, че европейските правила ще доведат до ограничаване на свободи на гражданите.
Обсъжда се и лицевото разпознаване, като Комисията разграничава полезните му употреби например за преминаване през граничен контрол или за отключване на мобилен телефон, и дистанционното сканиране на публични места. В публикувания в четвъртък документ за изкуствения интелект се казва, че този вид наблюдение е забранен по европейската регулация за защита на личните данни (GDPR), която влезе в сила през 2018 г. Комисията обяви, че 19 май ще събира мнения от заинтересовани страни за изключенията при дистанционното биометрична идентификация може да бъде допусната.
Комисията смята да насърчи и обмена и повторната употреба на данните, като при това даде повече права на гражданите да преценяват кои техни данни могат да бъдат използвани и за какви цели.
Националните власти, потребителски организации, малките и средни фирми и гражданите ще трябва да подобрят познанията си по новите технологии, за да могат да ги използват и да прилагат бъдещите европейски норми за управлението на данните, предупреди Комисията.
До края на годината Комисията обещава да предложи европейско законодателство за цифровите услуги и промени в регламента за електронна идентификация, които да позволят създаването на защитена електронна идентичност, при която създателят на данни сам дава разрешение кои негови данни да могат да бъдат споделяни.
