Преговорите за приемане на нови членове на ЕС ще започват и ще приключват с главите, свързани с върховенството на правото. Това съобщи еврокомисарят Оливер Вархели, представяйки предложението на Европейската комисия за ревизия на политиката за разширяване.
Недостатъчната подготвеност на България и Румъния по съдебните реформи, борбата с корупцията и организираната престъпност, беше причина двете страни да бъдат приети с Механизъм за сътрудничество и проверка, който продължава да действа 13 години по-късно.
„Върховенството на правото ще отваря и ще затваря преговорите, за да може да се наблюдава развитието на реформите през всички стадии на преговорите“, заяви Вархели в сряда в Брюксел.
Освен това ЕС ще разпише по-подробни изисквания и критерии, по които ще се преценява дали страната кандидатка е готова за затварянето на преговорните глави. Самите глави – 35 в момента, ще бъдат групирани по тематика в шест клъстера, и ще бъдат последователно преговаряни. За да започнат преговорите по даден клъстер, като например върховенство на правото, икономическа политика и администрацията, реформите в съответната област трябва вече да са извършени от страната кандидатка. Тя ще има право да избира как да се отварят клъстърите.
В замяна на реформите ЕС ще поеме ангажимент, ако кандидатката е готова с критериите, преговорите по съответния клъстър да приключат за 12 месеца. За отличниците ще има възможност и за допълнително финансиране и достъп до европейски програми.
В същото време Комисията, която сега преговаря от името на страните членки, ще ги включи по-директно в процеса, като те ще бъдат приканени да дават собствени анализи и да участват в мисиите на място, когато ЕК преценява напредъка на кандидатите. Това се прави, „за да се избегнат изненади“, съобщи Вархели, намеквайки за ветото на Франция, което беше наложено за започването на преговори със Северна Македония и Албания, въпреки мнението на Еврокомисията, че те са готови да започнат преговори.
Новите правила подсилват съществуващите вече възможности за спиране, замразяване, връщане от начало и прекратяване на преговорите, ако кандидатката не изпълнява изискванията. Запазва се и възможността за спирането на фондове, с които ЕС помага подготовката на канидатите.
Вархели обясни, че новата методология за преговорите, която предстои да бъде одобрена от Европарламента и от страните членки преди да влезе в сила, цели да подобри извършването на реформи от страна на кандидатите и че те трябва да са трайни.
Реформираните правила, които се базират на четири критерия - доверие, предвидимост, динамика и политическо обвързване на процеса на преговори, ще се прилагат само за нови кандидати за членство. Сърбия и Черна гора, с които ЕС вече преговаря, ще получат възможност да поискат преговорите да се водят по стария ред, за да не се "променят правилата на играта в движение". Новата концепция е изцяло насочена към Западните Балкани и не коментира въпроса какво става с преговорите с Турция, която също има статут на кандидат-член на ЕС.
Еврокомисарят за разширяването изрази надежда, че Северна Македония и Албания, които чакат от май 2018 г. покана за дата за преговори, ще ги получат преди срещата на върха на ЕС за разширяването в Загреб през май. Следващият месец Еврокомисията ще предложи нови доклади за тяхната готовност.
Европейската комисия реши да промени правилата за прием на нови членове, след като досегашните бяха разкритикувани от френския президент Еманюел Макрон. Той блокира поканите на Скопие и Тирана, а малко по-късно Франция предложи своя възглед за реформи на европейската политика за разширяването. Предложението на Европейската комисия в голяма степен следва френския план.
В момента шест държави са със статут на кандидати: Албания, Сърбия, Северна Македония, Черна гора и Турция. Като потенциални кандидати са определени Босна и Херцеговина и Косово. ЕС преговаря със Сърбия и Черна гора, а преговорите с Турция са практически замразени след неуспешния опит за преврат през 2016 г.
