В последния ден на януари Татяна Кяпи включва телевизора. В 15 часа започват новините. Излъчват контролираното събаряне на спортно-концертния комплекс "Петербургски" (СКК) в Санкт Петербург. Погледите на всички са вперени в единствения работник в кадър, който се опитва безуспешно да се добере до крана, след като огромната конструкция започва да пада.
"Виж, покривът пада, а той бяга! Това е синът ни! Той е! Изгубихме го... По това време вече плачех, но продължавах да си казвам наум "Дано не поддаде, дано...".
Това разказва пред кореспондент на Север Реалии (част от Радио Свободна Европа) Татяна Кяпи, майката на загиналия 29-годишен работник Матвей Кучерьов от Петрозаводск. Той бе затрупан по време на операция за демонтаж на огромната спортна зала, която някои наричат покрит стадион. Кадрите обиколиха целия свят - изглежда така, все едно неговият оксижен прерязва точно връзката, на която се крепи цялото огромно съоръжение. И то се срутва.
Всички започват да се питат кой е изпратил този работник на сигурна смърт, имало ли е инженерен план за демонтажа на залата, как изобщо се е стигнало до тази зрелищна трагедия.
Петербургският сайт "Фонтанка" публикува част от разговорите между работниците и техническите ръководители. Според тях Матвей излиза от "клетката" на крана по указание "от долу". Първоначалният темп на работа не устройва ръководителите и те му предлагат "да се привърже към "клетката" на крана и да отреже стоманените въжета", които държат покрива. Кучерьов казва, че това не е безопасно и ще се привърже с въже към партньора си, който да остане в "клетката".
По-късно Кучерьов продължава работа на покрива без да се подсигури. В 14:55 той отрязва с оксижена 15-то поред въже. Тогава покривът не издържа и започва срутването. Матвей успява да стигне до "клетката", докосва я, но вече е късно.
"Приятели, днес се случи непоправимото - тъпи и необразовани вандали разрушиха СКК. Велико съоръжение, създадено от водещите съветски архитекти и инженери". Такова съобщение се появява в групата за защита на СКК в социалната мрежа ВКонтакте.
В 15:02 е подаден сигнал до Министерството за извънредните ситуации. Установено е, че срутването е засегнало 80% от фасадата и покрива на обща площ от 28 хиляди квадратни метра. Разследването продължава.
Данните от разговорите показват също, че в един момент другият работник казва на Матвей "Излез", като вероятно му предава указание от ръководителите. Записите не са пълни и в тях няма данни за момента, когато Кучерьов все пак се отвързва и излиза сам на покрива. Записано е обаче друго - обещанието от ръководителите към двамата работници да им платят по 8 хиляди рубли (около 110 евро) надница, ако приключат работата.
Веднага след инцидента на място пристигат много хора от Санкт Петербург. Сред тях е и Николай Леонидович, който е участвал в строителството на залата. През 1980 г. лично с ръцете си е монтирал покрива - "уникално инженерно съоръжение, което представлява мембрана, закрепена със стоманени въжета, т.нар. такелаж".
"Не мога да разбера те нарочно ли са направили така или покривът просто е паднал. Това е много сложна конструкция, познавам я много добре. Покривът е "опънат" в кръга. И едно въже да отрежеш, всичко пада. Както и стана. Трябвало е да съгласуват със строителните планове, а не да действат джаста-праста", казва Леонидович.
Архитект Рафаел Даянов, експерт реставратор и член на международната организация за паметници на културата ИКОМОС, е съгласен с изводите на Леонидович.
"Още като студенти ни водеха тук, обясняваха ни за тази конструкция. Тя наистина е уникална - метални венцелистчета, които бяха прикрепени едно към друго още в завода, за да се получи нещо като рулон. После всички те се разтварят към центъра. Това е гениална конструкция и този, който се е нагърбил със задачата да я демонтира, би трябвало да е наясно с това".
Според арх. Даянов случилото се ясно показва, че не са спазвани никакви изисквания за безопасност. "Това още преди десетилетия се учеше - имаше случай с двама работници, които събаряха стена, а тя ги затрупа. Това означава, че нищо не са научили за това време".
Концесионер на спортната зала е "СКА Арена", а главният строителен изпълнител е "СпецСтройМонтаж", която пък е наела двама подизпълнители - "СК Прайд" за премахване на железобетона и "АН-Дорстройтранс" за демонтажа на покрива. Нито една от тези фирми не признава да се е занимавала с разглобяването на уникалната мембрана.
Непрофесионализмът, безхберието и безотговорността водят до такива трагедии.
"Разрушаването на стради вече не е толкова нова дейност. На пазара има достатъчно фирми, които имат опит. И никога досега те не са си позволявали подобна трагедия. Очевидно тук са наели някаква измислена фирма, която няма никакъв опит - или по приятелска линия, или за да спестят пари", коментира икономистът Владимир Грязневич.
"Накратко - непрофесионализмът, безхберието и безотговорността водят до такива трагедии", допълва той.
Според Грязневич компанията "АН-Дорстройтранс" няма никакъв опит в подобни дейности. Той описва механизма, който е в основата на подобни случаи.
"Главният изпълнител е основният измамник. Той печели търга с много ниска цена, после наема подизпълнители и не им плаща. Тези фирми от своя страна се стремят да намалят разходите си или директно започват да си отмъщават като нарушават правилата".
Владимир Грязневич обяснява със същия механизъм корупционните скандали около новия стадион на Санкт Петербург и строителството на метрото.
"И най-важното - тази безотговорност се налага като стил в цялата страна".
А защо се разрушва залата ли? Плановете на хокейния клуб СКА, който е собственост на близкия до Путин олигарх Генадий Тимченко, са да построят на това място "най-големия в света стадион за хокей на лед", където да се проведе световното първенство през 2023 г.
Комплексът СКК е открит за олимпиадата през 1980 г., а след това е използван предимно за концерти. Последният изпълнител, излязъл на сцената на СКК, е Дженифър Лопес.
