Краят на миналата и началото на настоящата година започна с руско-полски политически спор базиран на прочита на миналото. В края декември, неколкократно, президентът Владимир Путин, обвини директно Полша за самото избухване на Втората световна война. Той без никакви уговорки оправда напълно подписването на 23 август 1939 г. на пакта „Молотов-Рибентроп“ като нещо неизбежно и извършено от Москва по принуда, поради вече сключени споразумения за ненападение с Хитлер от други страни.
Според Путин това, което СССР е окупирал на 17 септември 1939 г. не са части от съседна Полша, а територия без собственици, тъй като полското правителство вече не упражнявало контрол над държавата.
Руският президент също намери причините за войната още в Мюнхенското съглашение от септември 1938 г. и подчерта, че Полша се е възползвала от него, за да участва в „разделянето на Чехословакия“. Путин цитира още и архивни документи, според които тогавашният полски посланик в Берлин Юзеф Липски е похвалил Хитлер за неговите планове да изчисти Европа от евреите. Нарече го „измет“ и „антисемитска свиня“.
Защо изобщо Путин заговори за това
Една от причините за тези изявления на руския президент бе резолюция, приета от Европарламента с огромно мнозинство още през септември м.г., по повод 80-годишнината от началото на Втората световна война. Текстът й осъжда Германия и Съветския съюз за подпалването на Втората световна война.
Резолюцията на ЕП осъжда както Германия, така и Съветския съюз за подпалването на Втората световна война
Резолюцията изрично се противопоставя и на усилията на днешната власт в Русия да оневини съветския режим в неговата отговорност за подписването на пакта Молотов-Рибентроп, отворил пътя за началото на големия конфликт.
Броени дни след това Министерството на външните работи на Русия реагира срещу подобно твърдение. Москва бе особено възмутена, че в европейския документ нямало и дума за Мюнхенския сговор от 1938 г., с който на практика Франция и Англия предавали Чехословакия на Хитлер.
След изявлението на Путин полският премиер Матеуш Моравецки го обвини, че откровено лъже, когато обвинява Полша за началото на войната. Моравецки обясни думите на руския президент с опити за отклоняване на вниманието от руските държавни схеми за прикриване на допинг скандала, от усилията на Кремъл да бъде подчинена напълно Беларус, както и от продължаващите санкции срещу Русия поради военните нападения над Украйна, както и от газоровода „Северен поток“.
Как е всъщност?
Чия е отговорността за Втората световна война? Кой е прав – Европейският съюз, Полша или Путин?
Вярно е, че подобно на повечето държави в Европа, първоначално и Полша подценява агресивността на Хитлерова Германия.
Още през 1935 г., без особени протести, преминава въвеждането след много години отново на всеобща военна служба, както и премахването на наложените във Версай през 1919 г. ограничения на германското въоръжаване.
Без да разполага с реални възможности, през март 1937 г. Варшава обещава на Париж помощ, ако оттам решат да се противопоставят на навлизането на германски военни части в демилитаризираната Рейнска област. Виждайки отстъпчивостта на Англия и Франция, и Полша е принудена да потвърди пред Берлин волята си да поддържа добри отношения със западния си съсед.
Във време, когато след колективизацията и предизвикания от нея глад, както и след сталинските чистки, довели и до гибелта на немалко военни, Русия е в криза, Полша наистина се съобразява повече с политиката Берлин, отколкото с тази на Москва.
Повечето държави в Европа първоначално подценяват агресивността на Хитлерова Германия. Подценява я и Полша.
Когато през март 1938 г. е извършен аншлусът на Германия и Австрия, Полша притиска ултимативно Литва и я кара да сключат дипломатически отношения. Когато през септември 1938 г. Хитлер поисква Судетите от Чехословакия и се сключва Мюнхенското съглашение, Полша поставя ултимативно въпроса за връщането на Чешински Шльонск, който и окупира на 2 октомври с.г.
(Последният детайл би напомнил на много българи българо-сръбските погранични спорове. В миналото там винаги се е говорило на някаква чешко-полска диалектна смесица, която за чешките лингвисти е чешки диалект, а за полските – полски. Самото население в миналото не е имало ясно изразена национална идентичност, като едва през 19 в. започва да се дели на поляци, чехи или просто силезийци).
С това обаче дружелюбните отношения между Варшава и Берлин са вече към края си. На 24 октомври 1938 г. Германия вече поставя пред Полша искания за присъединяване на Гданск и изграждане на комуникационен коридор през полското Поморие.
В навечерието на войната
Още по-мъчна става ситуацията за Полша след март 1939 г., когато Хитлер присъединява не само Судетите, но и цяла Чехия и Моравия, превръщайки ги в „протекторат“ и вкарвайки германски войски в дотогава формално „независимата“ Словакия. Едва сега Лондон прекратява със стремежите си за умиротворяване на Хитлер и на 31 март дава гаранции на Полша в случай на нападение от Германия.
Когато през август 1939 г. Франция и Англия започват преговори със Съветския съюз, един от големите проблеми се оказва настояването на Москва за преминаване през полска територия на съветски войски и прелитане на съветска авиация, дори и без знанието на правителството във Варшава.
Водените през това време тайни разговори между Германия и Съветския съюз завършват на 23 август 1939 г. с пакта Молотов-Рибентроп. Това вече прави преминаването на съветски войски през Полша възможно, но прави възможно и началото на Втората световна война.
На 31 август 1939 г. Германия вече може да си позволи да постави ултиматум на Полша, а на 1 септември и да я нападне, като постави началото на войната. Извършеното пък на 17 септември навлизане на съветски войски на полска територия, без обявяване на война, е направено с днешния аргумент на Путин - че полската държава вече не съществува, а е необходимо да се защитят живеещите в бивша Полша украинци и белоруси. На 28 септември 1939 г. Хитлер и Сталин подписват Договор за граници и приятелство.
Какво признава Русия на Горбачов и на Елцин, както и руската историография
Колкото и Путин да се противи на резолюцията на европарламента, позициите заети в нея, не толкова отдавна бяха и руски официални позиции, като се застъпваха и от руски историци.
Това, което днес казва ЕП, е същото, което казваха руските историци и политици по времето на Горбачов и Елцин
Защото вярно е, че в продължение на цели пет десетилетия се криеше от публиката в СССР и Източна Европа, пактът Молотов-Рибентроп. Но на 24 декември 1989 г. той бе признат като факт от тогавашния Конгрес на народните депутати на СССР, който го осъди. Пактът Молотов-Рибентроп се разглеждаше вече и от руски историци като противоправно решение за ликвидиране на независимата полска държава. Действията на СССР бяха за тях нарушение на международните права и съглашения, подписани от правителствата на СССР и Полша. Ставаше дума за Рижския договор от 1921 г. и Договора за ненападение от 1932 г.
Изтъкваше се още, как единствено част от украинското и белоруското население приветства през септември 1939 г. Червената армия, а огромните части от народа се отнасят враждебно към нея.
Договорът за дружба и граница от 28 септември 1939 г. се осъждаше категорично и се припомняше, че при преговорите за неговото подписване Сталин изразява мнение, че не трябва да се оставя нищо от независимата полска държава и следва тя да се раздели между Германия и СССР. Изтъкваше се изрично, че световната общественост е осъдила двете държави като агресори.
Да, Полша също не е безгрешна държава
Разбира се, както вече стана дума, подобно на много други, и Полша не е безгрешна държава. И в надеждите си, че Берлин може да я остави на мира, и в апетитите си и в ултимативния тон към Литва или Чехословакия, и в срещащия се антисемитизъм сред определени среди в полското общество.
Заедно с това, през последните години бяха налице ярки тенденции в полската политика към оневиняване на поляците за миналото, особено за антисемитското наследство. Това бяха усилия за един цялостен исторически ревизионизъм, който да снеме изцяло отговорността от полската нация за Холокоста и да набляга единствено върху полските страдания и жертви през войната.
В Полша има бойци, борили се срещу нацистите и комунистите, но и участвали едновременно с това в избиването на евреи.
Тук влизаха и опити да се премълчат събития и факти като трагедията в Йедвабне; твърденията на някои историци, че поляците са убили повече евреи през войната, отколкото немци; наличието на бойци, борили се срещу нацистите и комунистите, но и участвали едновременно с това в избиването на евреи; сведенията за смеещи и ликуващи полски граждани при избиването евреи от нацистите във варшавското гето.
Ала заедно с това никой не може да отрече, че без помощта на Съветския съюз, Англия и Франция няма как Полша да остане в края на 30-те независима държава. Още повече, че не може да се скрие, че страната решително и с достойнство се противопоставя на всякакво подчинение на Третия райх.
А и в два пункта твърденията на Путин са изключително манипулативни. На първо място в Мюнхен през 1938 г. се води отстъпчива и провалила се политика, но съвсем не става дума за реално „разделение на Чехословакия“, както той внушава.
Съвсем не е вярно, че няма връзка между заграбването на източните полски територии от СССР след 17 септември 1939 г. и пакта „Молотов-Рибентроп“. Тезата му, че тези съветски действия са последица от изчезването на полското правителство след германското нападение е възкресяване на сталинистката агресивна пропаганда от онова време.
Завръща ли се Путин към Сталинската версия?
Ето защо, колкото и да се опитва днес руският президент да се впише с критиките си към Полша във възпоменателния контекст за Холокоста, все пак трудно може да се скрие, че неговият речник и оценки представляват завръщане към Сталиновата и съветска гледна точка.
Това, което Путин казва днес, е едно към едно заявеното в 3 часа през нощта на 17 септември 1939 г. на полския посланик в Москва, В. Гжибовски. Той е извикан в Народния комисарият по външните работи за да му се връчи нота, с която му се казва, че полската държава е престанала да съществува, а СССР не може да бъде безразличен към съдбата на „еднокръвните украинци и белоруси“. Същите аргументи са повторени и от В. Молотов по радиото на 17 септември през деня.
И докато грешките в политиката в миналото на Франция, Англия и Полша са били изтъквани в съответните историографии и в публичните сфери на тези страни, дълго време през съветските десетилетия всякакви опити за изясняване съдържанието на пакта за ненападение, както и германо-съветските отношения през периода 1939-1941 г. са разглеждани в Москва голословно като обикновена „клеветническа кампания“.
Това, което Путин казва днес, е едно към едно същото, което Сталинова Русия заявява в 3 часа през нощта на 17 септември 1939 г. на полския посланик в Москва
За съжаление, и в днешна Путинова Русия върви една все по-сталинизирана версия на миналото. Ала дори и по разказите от съветско време Втората световна война все пак не започваше от 1938 г. и безспорно позорното Мюнхенско съглашение, а именно на 1 септември 1939 г., който би бил немислим наистина без 23 август.
Известният руски писател Виктор Ерофеев твърди, че противопоставянето на тази тема ще продължи докато днешна Русия продължава да се самоизживява като политически, идеологически и исторически приемник на СССР. Той е убеден също, че когато един ден Русия стане демократична страна, тя неизбежно трябва да посрещне своето минало, както и съветските ужаси. А нейната и на народите й роля в победата над Хитлерова Германия няма как да бъде забравена и недооценена.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
