Логично ли е дружество, претендиращо да е кредитор на закъсало предприятие, да блокира всички опити в него да влезе нов собственик, който да увеличи капитала му и така да гарантира изплащането на дълговете? На пръв поглед този въпрос изглежда риторичен, но не така стоят нещата, когато става дума за русенския оръжеен завод "Дунарит", който изпадна във финансов колапс след фалита на КТБ през 2014 г.
През последните близо 4 години оръжейният производител Емилиян Гебрев и дружеството му "ЕМКО" правят безуспешни опити да го придобият, но те непрекъснато са осуетявани от фирмата "Виафот Инвестмънт България" с помощта на държавата. Въпреки че към днешна дата компанията вече не съществува, сделката за "Дунарит" е все така възпрепятствана, включително и чрез отказ на Агенцията по вписванията да изпълни влезли в сила съдебни решения.
"Виафот Инвестмънт България" е собственост на регистрираната на Британските Вирджински острови офшорна компания "Виафот Лимитед", чийто номинален собственик по информация на сайта "Биволъ" пък е свързваният с Делян Пеевски адвокат Александър Ангелов.
Липса на данни за реална дейност
Дружеството "Виафот Инвестмънт България" е регистрирано на 4 март 2014 г. в Търговския регистър с капитал от 500 лева. На 10 април 2019 г. е обявено в несъстоятелност, а на 31 май същата година негов собственик става Роман Венев, след като компанията-майка "Виафот Лимитед" е заличена. Българската ѝ дъщерна фирма има същата съдба и е заличена в Търговския регистър на 11 декември миналата година.
От удостоверението на НАП за прекратяването на дейността на "Виафот Инвестмънт България" не става ясно дали от нея са влезли някакви данъци в хазната. За периода на съществуването на дружеството няма нито един публикуван годишен финансов отчет. Липсва и декларация за нективност, от което става ясно, че официално би трябвало да е упражнявало дейност. Балансът на ликвидацията му в Търговския регистър обаче е нулев.
Вземания от Едоардо Миролио до ДКК
Всъщност следите за дейността на "Виафот Инвестмънт България" се изчерпват с действията, предприети срещу сделката за "Дунарит". Освен образуваните дела, на 14 март 2016 г. дружеството сключва договор за цесия с едноименната фирма на Едоардо Миролио за вземания от оръжения завод в размер на над 22.1 млн. евро, над 1.7 млн. долара и 400 000 лева. Успоредно с това италианският бизнесмен прехвърля на фирма, официално собственост на Пеевски, и своите 50% в "Техномаркет", а също и миноритарния си дял в "Булгартабак", припомня "Капитал".
Впоследствие на 11 август 2016 г. "Виафот Инвестмънт България" прехвърля вземането си по тази цесия на компанията-майка "Виафот Лимитед", която пък от своя страна го продава на "ДИПИ" ЕООД. Накрая въпросното вземане стига до Държавната консолидационна компания (ДКК), чийто принципал – икономическият министър Емил Караниколов, го използва, за да обяви план за национализация на "Дунарит".
Макар че за съществуването на този дълг към онзи момент също има спор, Гебрев решава тези пари да бъдат преведени незабавно по сметка на ДКК, за да се пресече опитът на Караниколов да овладее контрола над оръжейния завод. Следва опит на държавната компания да оспори плащането, но това се оказва невъзможно, тъй като претендираната сума действително е преведена.
"Тази фирма май че е държавна..."
Държавният ресурс, впрегнат срещу Гебрев, сина му Христо и бизнеса им, включва Комисията за защита на конкуренцията, Националната агенция по приходите, Агенцията за държавна финансова инспекция, Специализираната прокуратура, МВР и антикорупционната комисия.
Нито една от тези институции обаче не проявява такъв интерес към "Виафот Инвестмънт България", която за близо 6-годишното си съществуване не наема нито един служител, не придобива никакви активи, не генерира никакви задължения и не е ясно дали изобщо е плащала данъци. Въпреки това обаче успешно води редица дела срещу "ЕМКО" и "Дунарит", покривайки нясно как съдебните разноски и адвокатските хонорари.
По този повод Емилиян Гебрев заявява пред бТВ още преди година следното: "Има една фирма "Виафот", която я свързват непрекъснато с него (Делян Пеевски). Но аз в последно време започвам да си вадя изводи, че тази фирма май че е държавна... Защо всички държавни структури – силови и спомагателни, се втурват да ѝ помагат? Значи, за мен тя е държавна. Тя е офшорна фирма, но след като така се подпомага от държавата, значи нещо не е наред..."
Сделка, все така висяща пред КЗК
Към днешна дата казусът с придобиването на "Дунарит" от "ЕМКО" продължава да е висящ пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която първоначално пуска сделката, но след жалба на "Виафот Инвестмънт България" тя е стопирана. На 3 август 2018 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърля въпросната жалба, приемайки, че фирмата няма "материално-правна легитимация" да претендира отмяна на решението на КЗК.
Петчленен състав на ВАС обаче отменя това решение на 21 януари 2019 г. и разпорежда на КЗК да преразгледа казуса. Тогава съдът се съгласява с тезата на "Виафот Инвестмънт България", че като заложен кредитор на "Дунарит" "отговаря за прехвърляне на вземането с всички негови обезпечения, като при вписване на нов мажоритарен собственик, което ще се извърши след осъществяването на концентрацията, това ще засегне правата и законните интереси на касатора като кредитор".
Междувременно става ясно, че компанията-майка "Виафот Лимитед" е заличена и от "ЕМКО" пускат молба за отмяна на това решение заради настъпили нови обстоятелства. Петчленен състав на ВАС обаче отхвърля искането на 25 ноември 2019 г. Основният му аргумент е, че българското дъщерно дружество все още не е заличено в Търговския регистър и затова "няма основание да се приеме, че е установено ново обстоятелство – липса на правосубектност на "Виафот Инвестмънт България" ЕООД".
Шестнайсет дни по-късно такова дружество вече окончателно не съществува. Въпреки това сделката за придобиването на "Дунарит" от "ЕМКО" продължава да е все така незавършена.
