Изследователите на Холокоста са стотици, но сред тях има един, който е направил почти невъзможното: издирил е близо 8 000 музикални произведения, създадени в концентрационните лагери или точно преди авторите да бъдат отведени в тях.
Казва се Франческо Лоторо. Днес е на 57 години, като 30 от тях е посветил на това издирване. И ако в днешния възпоменателен ден на Холокоста изобщо може да има място за някакъв чудат оптимизъм, той е в това, че тази уж погребана музика, е оцеляла и дочакала своя откривател 75 години след унищожаването на авторите.
Франческо Лоторо е роден през 1964 г. в семейството на шивач в малък град на югоизточна Италия. Като дете започва да свири на пиано в работилницата на чичо си, който е дърводелец. Завършва пиано в консерваторията в Бари, а после специализира в Будапеща.
Първо се интересува предимно от музиката на Бах, а после се ориентира към по-съвременни произведения, създадени в Централна Европа през 20-и век. Докато не открива нещо, което се повтаря в биографиите на много от тях – че животът на много от композиторите свършва в концентрационните лагери през есента на 1944 г.
През 1990 г. в Прага той случайно научава, че е открита партитура, създадена в лагер. Тогава той е на 27. Решава да провери дали в лагерите не са оцелели и други партитури. Няма представа, че навлиза в процес, който ще отнеме почти 30 години от живота му и ще доведе до откриването на повече от 8000 произведения или части от произведения.
Първата композирана музика, която открива, е писана от Гидеон Клайн – музикант, роден през 1919 г., депортиран в Терезин през 1941, откъдето през 1944 г. е прехвърлен в Аушвиц и умира в мините на Фюрстенгрубе. "Тялото му не е открито. Спасяването на музиката му е единственият начин, по който той може да живее", казва Лоторо.
Следват открития на произведения, създадени от известни певци, от автори на кабаретна музика, от диригенти на симфонични оркестри, от композитори, известни преди войната, а също и на учители по музика, които композират в лагерите, за да преподават на децата.
Това, което Лоторо открива, са песни, симфонии, дори няколко опери. Писани са преди или по време на войната и никога не са виждали бял свят. Получават името "концентрационна музика". Лоторо пази партитурите в къщата си в югоизточна Италия, в град Барлета, която е вече музей.
Издирвал е партитурите на различни места – от антикварни книжарници до неизследвани архиви. Много от следите към произведенията са му били посочени от близките на загиналите.
Самите произведения са били написани върху парчета тоалетна или опаковъчна хартия, върху отрязъци от изхвърлени в боклука вестници, върху парчета от каквото и да е, по което е можело да се пише. Част от произведенията са били написани по-рано, а в лагерите само са пренаписани по памет. Съществуват и партитури в съвсем запазен вид, сякаш са писани в хода на някакво обичайно ежедневие. Това са произведения, които затворниците са успели да вземат с тях в лагера, а после някак са ги прехвърлили на цивилния свят по време на преместването им в друг лагер.
Съществуват и песни на депортирани музиканти, от които няма писмена следа. Но те са били запомнени от други музиканти, които впоследствие оцеляват. Те записват тези произведения пред самия Лоторо в началото на новия век. Не доживяват да видят филма "Маестро - в търсене на последната музика", който един френски режисьор посвещава на откритията на музиканта. Не доживяват и концерта с тези произведения, изпълнен в самия лагер в Дахау по време на една от годишнините от освобождаването на лагера.
"На всяка цена ще продължа на търся тези съкровища на музикалната история", казва Лоторо в едно от интервютата си. "Искам да чуваме хората, които са композирали музика, за да останат човешки същества на едно място, в което не е имало нищо човешко. Изпълнението на тази музика, която в продължение на 70 години е била загубена за света, е като да възстановим днес Александрийската библиотека. За мен това е смисъл на живота ми".
Някои от тези творби ще дойдат в България през април, заедно със самия Лоторо. Той ще изпълни част от тях в рамките на фестивала на документалното кино, посветено на изкуството – Master of Art. Тогава в залата на ул. "Оборище" 5 ще бъде показан филмът "Маестро - в търсене на последната музика", последван от самия концерт.
