Няма по-далечна история от тази: той е от Сомалия, реагира на жалба от Гамбия, а взе решение за събития, ставащи в Мианмар в защита на малцинството на рохингите. Все слабо известни места, но онова, което ги събира в едно изречение, ни засяга пряко, където и да се намираме по света. Например с това, че всяка дума, произнесена тази седмица от сомалийския съдия Абдулкави Юсуф, ще се приложи и към всяка следваща държава, която постъпи като Мианмар. Тоест, ако държавата предприеме геноцид.
Решението беше взето в четвъртък в Международния съд – основният съдебен орган на ООН, който разрешава спорове между държави и тълкува правни въпроси по искане на органите на международната организация. Решенията, които взима, имат силата на международен закон и служат като съдебна практика във взимането на последвали решения по сходни въпроси. Съдиите идват от различни държави и се избират след внимателен подбор и уверение, че става дума за професионално подготвени юристи с безупречна репутация.
В четвъртък 17-членен състав на този съд, председателстван от Абдулкави Юсуф, разпореди на Мианмар да вземе "всички мерки", за да защити мюсюлманското малцинство на рохингите и да предотврати геноцида. Това все още не е съдебно решение, признаващо страната за виновна в геноцид, а е предупреждение, което следва да бъде изпълнено. Целият процес ще продължи още години. Онова, което го прави уникален на фона на множество други съдебни дела, е думата "геноцид" – най-тежкото, най-рядко раздлежданото от съд и най-трудното за доказване престъпление.
Абдулкави Юсуф е роден през септември 1948 г. в североизточна Сомалия, която тогава е италианска колония. Той завършва право в националния университет, а после специализира международно право във Флоренция и защитава докторат в Женева.
Първоначално работи като преподавател в университети в Сомалия и Швейцария, а после започва да изнася лекции и във Франция, в Гърция и Италия. Освен родния си език, говори още четири езика. Основал е африканската фондация за международно право и участва в ръководството на няколко международни професионални организации.
Става съдия в Международния съд през 2009 г., а от 2018 г. оглавява съда.
"Рохингите в Мианмар са извънредно уязвими", каза той в четвъртък, докато четеше заключението на съда. То беше произнесено в Хага, където заседава съдебната институция, и в присъствието на жалбоподателя – малката африканска държава Гамбия, която има предимно мюсюлманско население. Тя е тази, която сезира съда, действайки от името на Организацията за ислямско сътрудничество. Целта на делото е да защити мюсюлманското малцинство в Мианмар, за което се говори отдавна по вестници и дипломатически форуми, но без резултат.
По данни на ООН военни и полицейски сили на азиатската държава Мианмар са убили най-малко 10 000 души от рохингите. Това е и най-малкото число на жертвите, споменато от достоверен източник. Според международната правозащитна организация Хюман Райтс Уоч жертвите са много повече, като поне 730 000 души са били принудени да потърсят убежище в съседен Бангладеш.
Конфликтът води началото си от 2016 г., когато паравоенна групировка на рохингите се опълчва срещу местната полиция, защитавайки fjkejrje права на малцинството. Отговорът на държавата идва през 2017 г. и се изразява в масирана военна офанзива на района, в който живеят мюсюлманите.
След две години натиск на международната общност над Мианмар да сложи точка на насилието, едва наскоро лидерката на страната Аун Сан Су Ки призна, че преследването на рохингите действително представлява "непропорционална употреба на сила… в нарушение на международното хуманитарно право".
Тя обаче отрича тези действия да представляват именно геноцид – въпрос, на който трябва да отговори именно съдебният състав на Абдулкави Юсуф.
