Вярност към фактите, прецизност в научните методи и честност. Това са основните принципи, които следват в работата си историците от Института за изследване на близкото минало по думите на председателя му проф. Ивайло Знеполски. Институтът, който е създаден като неправителствена академична организация, която да стимулира и да подпомага изучаването на комунистическия режим в България, отбелязва 15 години от създаването си.
Освен това членовете му са автори на наскоро издадената книга „България под комунизъм“ от едно от най-големите англоезични издателства Routledge.
Като ключ към успеха проф. Знеполски посочва строго научния подход към работата.
„Това не е институт, който има пропагандни функции, а един институт, който иска да помогне на съвременниците да се ориентират относно преживяното, относно миналото“, казва той в телефонно интервю за Свободна Европа.
Институтът за изследване на близкото минало възниква в момент, когато от падането на комунизма са изминали 15 години, а историята му така и не е разказана. Годината е 2005. Съдебните дела срещу виновниците за различни репресии не са довели до резултат. Очевидците на ранните сталински години започват да си отиват.
"За 15 години съществуване най-големият успех на Института е, че той успя да промени цялата научна, но също така и публична среда за мисленето на този период, на комунизма в България. Спомням си, и това беше една от причините за основаването на Института, за това безвремие, в което бяхме потънали, за колебливостта на научната среда и на университетските преподаватели, липсата на ясна позиция, търсенето на някакви средни „обективни“ позиции…", спомня си проф. Знеполски.
Успехът на Института, по думите на професора, се случва благодарение на целия голям колектив. Той е създаден с помощта на Дими Паница, тогава – председател на Фондация „Свободна и демократична България“ и на историка Ленко Ленков.
За 15 години институтът е издал над 40 книги. Сред тях са изследвания, посветени на Държавна сигурност, на репресиите срещу православната църква, на натрупването на външния дълг, на политическото управление на културата, на лагера в Белене, на приема във висшите училища, на течението в изкуството, наречено „социалистически реализъм“ и още много други. Пет от тях са на самия професор Знеполски.
Ивайло Знеполски е роден през 1940 г. в София. Завършва философия в Софийския университет и е Доктор по изкуствознание. Преподава в редица български и чуждестранни университети и научни институции като ВИТИЗ, Софийския университет, Висшето училище по социални науки в Париж и Университета Монтескьо в Бордо.
"Днес повече от всякога има една очевидно ясна нагласа в по-голямата част от научните среди, университетите, също така и от публичната сфера, по отношение на този период. Тоест помогнахме за преодоляване на една голяма инерция, която не беше само относно идеологията и отношението към системите, но и чисто психологическа – тази непохватност на психиката да се пренастрои и да приеме новото", казва проф. Знеполски
