Това е станцията за изследване на космическите лъчи в планината Арагац в Армения. Тя е разположена на 3200 метра надморска височина - повече от една трета от височината на Еверест.

На това място за първи път се установяват хора през 1943 г., когато тук е създаден свръх секретен изследователски център за атомни реакции, който е подпомагал разработването на ядрено оръжие. Сега интересът е насочен в друга посока - гръмотевичните бури и космическите лъчи, едни от най-завладяващите тайни на Вселената.

Единственият начин, по който станцията може да бъде достигната през зимата, е изкачването на 15-километров стръмен участък, затрупан с метри сняг.

Планинският водач Аршак Макърчян проправя пътека за следващите го. Температурата е минус 22 градуса.

Един от техниците от станцията ще бъде свален с помощта на снегомобил. Неговата едномесечна смяна е свършила. Сега му предстои един месец почивка и после пак ще се изкачи в планината.

Пристигаме в станцията малко преди залез. Вятърът фучи неудържимо по платото, а температурата рязко тръгва още по-надолу.

Но вътре е топло и уютно. Техниците Едик Аршакян (вляво) и Гурген Ябарян трябва да наблюдават оборудването за научните наблюдения...

... а Гохар Хованисян отговаря за храната. Тя обяснява, че през зимата се чувства в капан. "Не мога да изляза навън в продължение на цял месец. Иначе ще затъна до кръста в снега".

Хованисян се разпорежда в една огромна кухня, построена по времето на СССР, когато тук са работили десетки техници. Те е трябвало да наблюдават и поддържат оборудването. Сега Гохар готви за себе си и за двамата техници.

През зимата отиването от една сграда в друга става само през тунелите. Котките имат за задача да не допускат присъствието на мишки.

На много места в станцията са разположени сцинтилатори (или сцинтилационни детектори), чиято задача е да улавят пристигащите космически лъчи, които се сблъскват с малки парченца прозрачна пластмаса и предизвикват проблясъци.

По стените на станцията стоят още рисунки от съветско време на космически лъчи. Въпреки че се наричат "лъчи", всъщност това са мистериозни части от атоми, които се промъкват из космическото пространство почти със скоростта на светлината.

Когато тези точици преминават през земната атмосфера, те се сблъскват с атоми и ги разпиляват като билярдни топки. Тези частици имат силата да преминават през хора и предмети. Понякога са обвинявани за компютърни аварии и "стопяване" на информацията в харддискове или други носители.

Тези частици са една от основните пречки пред пътуването между планетите. Техният ефект върху астронавти и пилоти все още се изследва.

Ябарян се качва на един от металните контейнери, в който са поставени сцинилаторите. Колкото по-високо се намира една изследователска станция, толкова повече космически точици могат да бъдат наблюдавани. Причината е, че земната атмосфера служи като защитно одеяло и почти не ги допуска до морското равнище.

Всички данни от сензорите се записват в този компютър, от където се изпращат към физиците в Ереван. Станцията на Арагац е един от центровете по света, които изследват космическите лъчи. Те са част от мрежа, в която участват станции дори от Коста Рика и Индонезия.

Но не само космическите лъчи са важни тук. Станцията е оборудвана със сензори, които записват светкавиците от километри наоколо. През 2018 г. данните от Арагац помогнаха на изследователите да открият, че гръмотевичните облаци водят след себе си рязко покачване на радиацията, а това може да се отрази на пътниците и екипажа в прелитащите самолети.

На тези инсталации им личи, че са от времето на Съветския съюз. След разпадането на СССР и последвалите икономически трудности, станцията на Арагац оцелява с помощта на държавни дотации и дарения от арменската общност по света. Този модел работи и днес.

На 200 метра от станцията има полупостроена обсерватория, започната и изоставена по времето на СССР.

Станцията на Арагац е оживено място през лятото, когато може да се дойде с кола. Но през дългите зимни месеци мястото е самотно и буквално отрязано от света.

Ябарян снима изгрева над планината Арарат, отдалечена на 90 км от Турция.

Шегува се, че най-любимият му момент в работата е когато снегомобилът пристигне в края на месеца, за да го свали долу. Хованисян обаче казва, че си струва: "Ние сме над цивилизацията. Космическите частици идват "съвсем пресни" тук, няма кой да ги безпокои".