Пет часа зад волана или 30 минути във въздуха? Повечето хора не биха се замислили, ако този избор наистина съществуваше. Полетите между някои балкански столици обаче са възможни само с прекачване, често в Западна Европа.
Между Прищина и Белград няма директна въздушна линия вече 21 години, но това е напът да се промени, след като в понеделник беше подписано споразумение, което мнозина определят като историческо.
Документът, който ще позволи пътнически и карго полети между двата града, беше подписан в Берлин след месеци усилени преговори и дипломация. Смята се, че за постигането на споразумението, което се случва на фона на все още замразения диалог между двете страни, основна роля е изиграло посредничеството на Ричард Гренел - посланикът на САЩ в Германия, който беше назначен от Доналд Тръмп за специален представител за диалога между Прищина и Белград.
Колко важен е директният полет?
От сръбска страна споразумението беше подписано от секретаря на министерството на икономиката, а от косовска - от директора на “Гражданска въздухоплавателна администрация”. Авиокомпанията, която ще изпълнява курса, е Eurowings - дъщерно дружество на Lufthansa. Засега няма информация кога ще стартира новата линия, но новината беше посрещната със суперлативи. Косовският бивш министър-председател Рамуш Харадинай каза, че това е инициатива за трети маршрут, след този с Албания и Северна Македония. И че става дума за “гигантска стъпка за подобряване на междусъседските отношения”.
“Това, което чухме от представителите на бизнеса в Косово и в Сърбия, е, че искат нормализиране на търговията и директни полети”, коментира Гренел, цитиран от Ню Йорк Таймс. Президентът на Косово Хашим Тачи коментира в Туитър, че това е “важна стъпка за нормализирането на процесите” между двете страни.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че споразумението е “важна крачка, която ще направи движението на хора и стоки на Западните Балкани бързо и лесно”.
Белград и Прищина са свързани само с автобус, а пътуването отнема около 5 - 6 часа.
Въпреки че определя проблема между Сърбия и Косово като “доволно сложен”, Боби Бобев от Института по Балканистика и бивш посланик на България в Албания смята, че пускането на директна линия “показва някакъв вид добра воля и стремеж към подобряване на отношенията". Пред Свободна Европа той коментира, че това ще се отрази положително върху икономическите и търговските отношения.
Колко трудна е търговията между Сърбия и Косово?
Косово обяви независимост през 2008 г. и е признато от България, от други 92 държави, 22 от които са страни членки на ЕС, както и от САЩ, Канада и Австралия.
Според конституцията на Сърбия обаче Косово е неизменна част от територията ѝ.
Сърбия губи по 1,39 млн. евро на ден заради 100-процентовите такси, които Косово налага, обяви преди дни сръбският вицепремиер и министър на търговията Расим Ляич.
“Това е доста сериозна щета за държава с възможностите на Сърбия и тя неслучайно настоява като условие за възстановяване на диалога тези такси да бъдат премахнати. Подобна е позицията и на ЕС, и на САЩ, които настояват за решение в тази посока”, коментира пред Свободна Европа Боби Бобев. Въпреки обтегнатите отношения, Сърбия е най-големият външнотърговски партньор на Косово.
Вече девет години между Белград и Прищина се води диалог, който спорадично е прекъсван. До момента са подписани над 30 споразумения, но голяма част от тях не се изпълняват. Процесът преди повече от година практически беше прекъснат с мотива, че налагането на 100-процентовите мита от страна на Прищина пречи на диалога. Александър Вучич заяви, че е готов да се върне към разговорите с Косово, ако таксите бъдат отменени.
“От другата страна е условието на Прищина, че не признава никакви междинни решения, а единственото, което може да приеме, е признаването на нейната независимост”, припомня Бобев.
“Несъздаването на Асоциацията на сръбските общини в Косово - нещо, за което беше постигнато споразумение в Брюксел, а впоследствие косовският конституционен съд го обяви за противоречащ на конституцията, е един от сериозните препъникамъни. Това е едно от изискванията на Сърбия”.
В тази задънена улица пускането на директна самолетна линия се счита за съществен пробив. Ако споразумението бъде изпълнено, разбира се.
