Отравяне на бизнесмен, мистериозно вещество, прилика с други подобни инциденти по света. Покушението срещу Емилиян Гебрев е случай, който привлече международно внимание заради паралелите с отравянето на Сергей Скрипал във Великобритания. Не само покрай присъствието на агенти на руското военно разузнаване ГРУ, но и заради използваната отрова и съмненията, че може също да става дума за новичок.
България обаче така и не поиска помощ от Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), която може да установи за какво вещество става въпрос в случая. Защо?
Последната информация
През последния месец прокуратурата на два пъти разпространи до медиите информация от разследването за отравянето на оръжейния производител Емилиян Гебрев през април 2015 г. Публичната активност на държавното обвинение бе в отговор на твърденията на самия потърпевш пред Свободна Европа, че няма информация за напредък по делото, до което му е отказван достъп.
По този повод прокуратурата обясни, че още чака резултат от съдебната поръчка, изпратена в Лондон, за да се установи какво е веществото, с което са отровени Гебрев, синът му Христо и производственият директор на оръжейното дружество „ЕМКО“ Валентин Тахчиев. Разследващите разполагат и с видеокадри с предполагаем заподозрян за престъплението, които пък са изпратени за изследване във ФБР, а преди ден дори бяха публикувани в сайта на държавното обвинение.
Съобщено бе и че държавата е потърсила съдействие от Организацията за забрана на химическите оръжия, но тя е отказала да изпрати свои експерти в София, които да изследват веществото, с което бе отровен Гебрев. Последното уточнение бе в отговор на неколкократното му настояване България да поиска помощ от ОЗХО, която междувременно постави нервнопаралитичния агент новичок в забранителния си списък.
Липсва вербална нота
Всъщност, правителството до момента не е отправяло официално искане за изследване на отровата в централата на ОЗХО в Хага. Както, например, направи Великобритания веднага след покушението срещу бившия двоен руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри през март 2018 г. Това става ясно от отговор на пресцентъра на Министерството на външните работи (МВнР) до Свободна Европа.
"Такова решение към момента няма"
„Междуведомствената комисия по експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение (при икономическия министър Емил Караниколов) е националният орган, осъществяващ сътрудничеството с ОЗХО. Тя е органът, който със свое решение следва да упълномощи Министерството на външните работи (МВнР) да сезира ОЗХО, включително чрез писмена комуникация под формата на вербална нота. Такова решение към момента няма“, съобщиха от МВнР.
Изпратихме въпроси и на Министерството на икономиката, част от което е цитираната Междуведомствена комисия. Включително за това какво е личното становище на министър Емил Караниколов по случая. Отговори обаче не последваха.
Прокуратурата иска изследване, но по НПК
Именно външното и икономическото ведомства са участвали в кореспонденция с ОЗХО по инициатива на прокуратурата още през февруари миналата година. Тогава разследващите са настоявали международната организация да изпрати свои експерти в София, на които да бъде възложено изследване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
„Представителите на ОЗХО изрично са се позовали на двустранното споразумение за привилегиите и имунитетите на ОЗХО, с което са дали сигнал, че ОЗХО няма да предостави свои експерти за ангажиране на целите на наказателно производство“, съобщи прокуратурата през декември миналата година с уточнението, че „на практика, с това възможностите на прокуратурата за ползване на техническата помощ на ОЗХО за целите на разследването са изчерпани“.
"ОЗХО има готовност да окаже техническа помощ на България"
В същото съобщението се казваше още, че „ОЗХО има готовност да окаже техническа помощ на Република България, в това число и да направи оценка на химическото вещество, причинило отравянето… ако такава бъде поискана официално“.
Накратко - има конкретна процедура за искане на помощ от ОЗХО, но българските институции не я използват. Разследващите така и не са поискали от правителството да изпрати вербална нота до международната организация, защото ОЗХО отказва да извърши изследването по реда на българския НПК, разказа пред Свободна Европа източник, запознат с междуведомствената кореспонденция по случая.
В Конвенцията за забрана на химическите оръжия липсва такова изрично ограничение. Документът обаче е предвижда, че базираната в Хага организация „оказва техническа помощ на държавите-участнички и извършва за тях техническа оценка при прилагането на разпоредбите на тази конвенция, включително оценка на химическите вещества от списъците, както и на тези, които не са включени в тях“.
Защо българското правителство не се възползва от тази възможност, засега остава неясно. Особено предвид множеството данни, че в отравянето на Гебрев са замесени офицери от руското военно разузнаване (ГРУ), за които дори бившият главен прокурор Сотир Цацаров наскоро призна, че имат „тясна връзка“ със заподозрените за опита за убийство на Скрипал.
