МВР да може да назначава денонощна охрана на представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, ако професионалното му ръководство прецени, че те са поставени под заплаха. Това предвижда поправка на шестима депутати от ГЕРБ, внесена в парламента в последния ден от срока за предложения преди второто четене на промените в Закона за МВР, които народните представители разглеждат от септември.
Макар че не привлече сериозно медийно внимание, въпросната реформа цели сливането на жандармерията с баретите от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) в нова главна дирекция във вътрешното министерство. Вносител на законопроекта е Министерският съвет като основният мотив е добре познат – повишаване на ефективността в противодействието на тероризма, организираната и битовата престъпност и опазването на обществения ред.
Променящи се планове
Първоначално управляващите искаха новата Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" (ГДЖСОБТ) да охранява само специални товари и служители на МВР. Предложението на бившия вътрешен министър Валентин Радев и петима негови колеги отпреди ден обаче разширява задълженията ѝ с "охрана на служители на органите на власт при наличието на конкретна заплаха във връзка с изпълнение на служебните им задължения".
Само три дни преди лансирането на тази идея, Делян Пеевски и трима негови колеги от ДПС внесоха в парламента проект за промяна на Закона за НСО, според който охраняваните депутати или "други лица, свързани с националната сигурност", ще заплащат за тази услуга. Предложението бе подложено на сериозни критики от експерти, защото създава "държавно-частна охранителна фирма".
"Всички служители от органите на законодателна, изпълнителна и съдебна власт"
Сега от ГЕРБ пък излизат с вариант за поправка в Закона за МВР, която дава възможност за охрана на "всички служители от органите на законодателна, изпълнителна и съдебна власт". Бившият заместник вътрешен министър и настоящ депутат Красимир Ципов отрече пред Свободна Европа двата законопроекта да са координирани, както и че се създава риск за дублиране на функции между жандармерията и Националната служба за охрана.
Неясна формулировка
В предложението обаче липсва изрично уточнение, че новото мегазвено няма да охранява, например, депутати, министри и магистрати. Идеята се базира единствено на член 93, точка 2 от Наказателния кодекс (НК): "Орган на власт" са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции".
"Тази неяснота създава възможност за дублиране на функции и произвол"
"Позоваването на този текст е абсурдно, защото той регламентира понятия, използвани в смисъла на Наказателния кодекс, а не урежда ясно кръга от лица, който ще подлежи на охрана от МВР. Тази неяснота създава възможност за дублиране на функции и произвол", коментира пред Свободна Европа магистрат, пожелал анонимност.
Подобни притеснения изрази и съпредседателят на "Демократична България", бивш ръководител на контраразузнаването и ексдепутат Атанас Атанасов, според когото "управляващите си правят алтернативна НСО".
"Създават риск хора, които са на високи позиции в страната и не са удобни на властта, да бъдат поставени под контрол чрез измисляне на мними заплахи. Когато се приемаше Законът за НСО, един от основните аргументи да бъде на подчинение на президента беше тази служба да има някаква относителна независимост от властта, за да не бъде използвана не по предназначение", заяви Атанасов. По думите му, ако управляващите искат да управляват НСО, да внесат законопроект в тази посока, "а не заради това, че са влезли в дрязги с президента, да създават нейна алтернатива".
"Приемете го дори като антикорупционна мярка"
Въпреки липсата на ясна формулировка, Красимир Ципов е категоричен, че "не става въпрос за охраняемите лица по Закона за НСО". "Приемете го дори като антикорупционна мярка – когато някой заплашва служител от държавната администрация, който работи в корупционна среда, той да знае, че по този начин ще бъде защитен в един момент", обясни депутатът от ГЕРБ.
Той не вижда проблем и в това решенията за назначаване на охрана от жандармерията да се взимат само от "представители на висшето професионално ръководство на МВР" в рамките на процедура и ред, които трябва да бъдат разписани в бъдеща наредба на вътрешния министър. "Защото МВР охранява. Не охранява заедно с НСО, заедно с ДАНС или с която и да е друга структура. Сигналът ще постъпи в МВР и то по принцип извършва проверки във връзка с подобни сигнали", добави Ципов пред Свободна Европа в четвъртък.
(Не)обсъдени идеи
Ден по-рано той категорично отрече управляващите изобщо да са имали идея за възлагане на широки функции по охрана на застрашени лица на новата главна дирекция в МВР: "Не сме обсъждали такива предложения". Според източници на Свободна Европа от парламента обаче предложението, направено в последния момент, всъщност активно е обсъждано от депутати на ГЕРБ, включително Ципов и председателят на вътрешната комисия Пламен Нунев.
Междувременно законопроектът остро бе разкритикуван от бившия вътрешен министър Веселин Вучков, който обърна внимание, че подобна реформа не е била предвидена нито в предизборната програма на ГЕРБ, нито в тази на коалиционното правителство.
"Мисля, че държавни звена за охрана имаме предостатъчно"
"Не смея да предполагам, че промяната в Закона за МВР, реализирана сега, е повод за прокарване на прикрити идеи, които не се съдържат в мотивите към законопроекта. Надявам се, че няма да се стигне до ситуация, при която "внезапно" новата национална жандармерия ще бъде ползвана непропорционално за потушаване на социални напрежения. Надявам се също така тази нова структура да не се превърне в едно ново "НСО" със задача да "обслужва" управленския елит. Мисля, че държавни звена за охрана на висши управленски фигури и на магистрати имаме предостатъчно: едното е "класическото" НСО, което, поне на хартия, е към президента и което, само по себе си, се нуждае от драматична реформа, второто е "квази НСО". Иде реч за главна дирекция "Охрана" към министъра на правосъдието, която охранява съдии, прокурори и следователи", посочи Вучков в своя статия за юридическия сайт "Лекс".
Поредна реформа
Ако мнозинството в парламента гласува и на второ четене въпросната поправка в Закона за МВР, това ще е шестата реформа на жандармерията само в последните малко повече от две десетилетия. Основана през далечната 1881 г. като част от военното министерство, след 1944 г. тя е преименувана във "Вътрешни войски", както се казва до 1997 г. След това е прехвърлена към МВР и съществува под формата на Национална служба "Жандармерия" до 2006 г., когато е "понижена" до главна дирекция под шапката на Национална служба "Полиция". Две години по-късно става просто дирекция в "Охранителна полиция", а след това се влива в "Специализирани полицейски сили". Сега отново е дирекция "Жандармерия" към полицията.
При нито едно от тези преобразувания обаче не бе направена реална оценка на дейността и проблемите ѝ, които са подобни на тези в останалите структури на МВР. И в края на 2018 г. бяха формулирани от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров по следния начин: "Наливане на финанси, ресурс и усилия в един модел, който отдавна е изчерпал своето значение".
