В тази малка страна в Хималаите индексът на щастието е по-важен от Брутния вътрешен продукт. Въпреки че Бутан е една от най-слабо развитите държави в Източното полукълбо, тя винаги успява да се класира сред най-щастливите нации в света. Но страната можеше да се раздели с добре полирания си имидж, когато едно от най-популярните телевизионни лица замалко не влезе в затвора за 3 години само заради публикация във Фейсбук.
Намгай Зам е сред най-разпознаваемите журналисти и бивша водеща в държавната телевизия BBS (Bhutan Broadcasting Service). Делото, заведено срещу нея от влиятелен бизнесмен, привлече международното внимание и подложи на тест свободата на словото в страната, която през 2008 г. започна своя преход от абсолютна монархия към демокрация.
Какво толкова написа Зам
През 2016 г. Зам публикува във Фейсбук история, написана от лекарка, която тогава твърди, че имотът, в който живеят майка ѝ и сестра ѝ, е бил отнет чрез измама от Сонам Пхунтшо - заможен бизнесмен и тъст на председателя на Върховния съд.
“Той заведе дело за клевета срещу мен и срещу лекарката, твърдейки, че сме съсипали репутацията му”, разказва в интервю за Свободна Европа Зам. Това е първото подобно дело срещу журналист в Бутан. Населението на страната е от едва 800 хиляди души и случаят бързо придобива широк обществен отзвук.
“Никой адвокат не искаше да ни представлява в съда. Страхуваха се. Беше период с изключително много стрес, защото всички медии постоянно говореха за случая”. За една нощ не само кариерата на Зам се променя, но и личният ѝ живот.
“Получавах агресивни заплахи, включително заплахи за живота - както онлайн, така и от случайни хора, които срещах на улицата. Вече не разговарях с роднини и приятели, нито по работа с депутати или държавни служители”, споделя журналистката.
“Бях сурово осъждана. В такова малко общество социалното отлъчване може дори да убие някого. Аз имах късмет, че около мен имаше много хора, които ме подкрепяха и ценяха работата ми”.
Намгай Зам разказва, че последствията от случая стигнали далече от стените на съдебната зала. Репортерите започнали да се страхуват да критикуват хората на високи позиции или да правят независими разследвания. “Най-голямото предизвикателство е автоцензурата. Ние се автоцензурираме много заради предполагаемите последици от работата ни”, коментира Зам.
Помощ отвън
Тази история бързо привлича вниманието на много международни организации и журналисти от цял свят, което дава на Зам “надежда за справедливост и за свободата да кажеш ясно, че нещо не е редно”.
В деня, в който съдията трябвало да прочете присъдата, бизнесменът оттеглил обвиненията. Зам вече имала предложения за работа в чужбина, някои от които дошли още преди делото да приключи.
“Получих оферта за Непал и я приех, най-вече защото беше близо. Можех да летя дотам и обратно, когато имаше изслушвания в съдебната зала. Непал е на 45 минути път със самолет”.
Шест месеца по-късно, заради проблеми с визата, журналистката трябвало да се върне в Бутан. Две седмици след това взима решение да остане и да продължи да се занимава с това, което замалко не ѝ коствало свободата.
Намгай Зам и днес се занимава с журналистика. Тя е изпълнителен директор на Асоциацията на журналистите в Бутан.
“Говореше се, че съм избягала, защото съм направила нещо нередно. Възприемаха ме като враг на нацията. Това ме забавлявашe, но и ми причиняваше болка. Реших да остана и да докажа, че хората в Бутан могат да бъдат критични. В младата ни демокрация има място за всякакви гласове и аз исках да го докажа”.
