Тезата, че украинският самолет „Боинг 737“, който се разби в сряда край Техеран със 176 пътници на борда, най-вероятно е свален случайно от иранска ракета, бе възприета официално от страни като САЩ, Великобритания и Канада. Още преди международните експерти да се включат в разследването на катастрофата, канадският премиер Джъстин Трюдо, британският му колега Борис Джонсън и американският президент Доналд Тръмп допуснаха, че причината за трагедията не е техническа.
В крайна сметка Иран призна, че самолетът действително е бил свален случайно заради „човешка грешка“, тъй като е прелетял в близост до обект на Революционната гвардия.
Два дни преди официалното потвърждение от Техеран, тази версия бе подкрепена от видео, разпространено в четвъртък от „Ню Йорк Таймс“ и британския разследващ сайт „Белингкат“. На него се виждаше как предполагаема ракета се взривява в летящ обект, за който се предполага, че е именно катастрофиралият пътнически самолет. Българинът Христо Грозев от екипа на британското издание, известно с международните си разследвания, коментира пред Свободна Европа как с колегите му са успели да потвърдят тази хипотеза.
„Белингкат“ работеше активно и по разследване, свързано с катастрофата на малайзийския самолет от полет MH17 от Амстердам до Куала Лумпур, който през 2014 г. бе свален от ракета в източната част на Украйна. Именно британското издание идентифицира няколко проруски сепаратисти като отговорни за разбиването му. По думите на Грозев опитът на колегите му, натрупан във връзка с този случай, им е помогнал и при работата по катастрофата на украинския самолет. Той определя като „малко вероятна“ първоначално лансираната от Иран версия за трагедията – повреда на двигателя.
"Това беше версията през първите 24 часа. Ние мислихме, че тя няма смисъл"
„Това беше версията през първите 24 часа. Ние мислeхме, че тя няма смисъл. Затова започнахме да търсим алтернативни обяснения. Едно от тях се базираше на две снимки, на които се смята, че се виждат парчета отломки от руска ракета „Тор“, за които се твърди, че са намерени в град край Техеран. За съжаление нямаше как независимо да потвърдим автентичността на тези снимки и дали това са наистина сегменти от ракета. Едната причина беше, че авторът им не искаше да предостави версиите, съдържащи мета данни. Другата беше, че нямаше заснет пейзаж, който би ни позволил да локализираме мястото.“
Затова от „Белингкат“ приемат вероятността украинският „Боинг 737“ да е бил свален от ракета просто за недоказана хипотеза. Въпреки липсата на сигурни доказателства в тази посока, „идеята за потенциалния извършител вече съществуваше“. Така се стига до появата на видеото, разпространено първо от „Ню Йорк Таймс“.
"Успяхме с висока степен на сигурност да установим, че видеото е автентично"
„Успяхме с висока степен на сигурност да установим, че видеото е автентично, просто защото математиката и геолокацията си пасваха. Имахме визуалното покачване преди самия удар, а освен това разполагахме и с надморската височина, предоставена от сайта за следене на полети Flightradar24. Помогнаха ни и предварителните доклади на Иран, които казваха, че надморската височина, на която е загубена комуникацията със самолета, е била някъде на 2.4 км. Така успяхме да установим височина, от която е заснета експлозията, а и височината на взрива.“
По думите на Христо Грозев с колегите му са осъзнали, че няма логика заснетият удар на ракетата в самолета да е прекъснал комуникацията с него, защото вниманието на снимащия трябва да е било привлечено от нещо, за да включи камерата си.
„Това не се прави, когато някой не очаква нещо да се случи. Тоест, логиката е, че някой е чул или видял първоначалното изстрелване на ракета – дали визуалната експлозия или звука, и чак тогава е започнал да снима. Така че това, което виждаме, най-вероятно е втора експлозия. И в такъв случай следва, че загубата на връзка със самолета се е случила няколко стотин метра или дори километър, или два, преди мястото, на което ставаме свидетели. Това ни даде възможност да направим няколко първоначални изследвания на местоположението. Разгледахме предградията по траекторията, откъдето може да е било заснето това видео и успяхме да намерим една конкретна локация, която беше перфектно съвпадение със сградите, които се виждат от позицията на снимащия. Така че бих казал с 90% вероятност, че това е било мястото, от което е направено видеото.”
Грозев споделя още, че „на теория“ журналистите би трябвало винаги да се доверяват на страната, която предоставя физическите доказателства при разследване на подобна катастрофа. В случая с Иран обаче нещата не стоят по този начин.
"Това не го правят дори сепаратистите и подкрепящите ги руснаци в Източна Украйна"
„Това, което видяхме, са кадри на булдозер който минава през останките на самолета. Това са единствените доказателства, които трябва да останат непокътнати, докато всички разследващи пристигнат и си свършат работата, а не да бъдат натрупани на една голяма купчина от булдозери. Това е напълно неприемливо. Това не го правят дори сепаратистите и подкрепящите ги руснаци в Източна Украйна. Напълно безотговорно е и затова е трудно да се приемат твърденията на Иран без сериозна доза съмнение.“
През май миналата година Христо Грозев и колегите му от „Белингкат“ Роман Доброхотов и Даниел Ромейн спечелиха авторитетната награда The European Press Prize (EPP) на Фонда за европейска журналистика за серия от статии, идентифициращи истинските лица зад агентите на ГРУ, заподозрени в опита за убийство на бившия двоен руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Българинът участва и в разследване, разкриващо самоличността на руски агенти, замесени в отравянето на оръжейния производител Емилиян Гебрев.
