На последната си снимки във Фейсбук от 3 януари той е с децата си, които го прегръщат в болничната стая. Прилича на сбогуване. Два дни по-късно Андрей Павленко издъхва, но неговата история е по-скоро за живота, а не за смъртта.
Павленко е един от най-добрите онкохирурзи в Русия. Специализирал е абдоминални тумори и е направил повече от хиляда операции през живота си. От началото на 2016 г. ръководи Департамента по онкология към университетската клиника на Държавния университет в Санкт Петербург.
Помогнал е на хиляди хора, но по ирония на съдбата през лятото на 2018 г. от лекуващ болните самият той става пациент. Поставена му е диагноза “агресивна форма на рак на стомаха”. След като разбира, че състоянието му е сериозно, не спира да работи, приема пациенти и оперира. “В най-лошия случай ми остават само две години живот”, споделя Павленко пред сайта “Медуза”.
Докато тече лечението му, създава проекта “Човешки живот” - видеоблог и подкаст, които документират борбата му с болестта. Идеята е да даде кураж на болните и техните близки да не се предават и да не позволят на рака да обсеби всяко кътче от живота им.
“Считайте го за дълъг експеримент. Искам да сте напълно информирани за вашата болест. Искам да сте наясно с всички усложнения, които може да се случат и открито да ви кажа какви са начините да се борите с тях”, казва онкологът в един от видеозаписите си.
За много кратко време Павленко събира десетки хиляди зрители. “Вече имам всички атрибути на пациент с рак. Имам порт за вливанията и вече минах първия курс химиотерапия”, казва Павленко.
На 2 януари 2020 г. лекарят публикува последния си запис и споделя с последователите си в интернет, че ракът не му дава шанс да живее. Призова всички, които водят битка, подобна на неговата, да не се отказват.
“Скъпи приятели, ако гледате това, значи вече съм мъртъв. Пътят ми приключва. За съжаление, болестта ми се оказа коварна и начинът, по който се развива през последните месеци, не ми оставя шанс за възстановяване. Искам да кажа на всички, които се лекуват в момента: “Не се предавайте”, казва Павленко.
Това обаче не е последното му послание. “Казват, че човек остава жив, докато другите го помнят и делото му продължава да живее. Заедно с моите приятели Митя Алешковски и Сергей Карпов създаваме грант на моето име. Той ще финансира медийни проекти, които представят коректно темата за рака и правят живота на пациентите по-лесен”. Андрей Павленко умира на 5 януари на 41 години.
Пред Свободна Европа Илия Фоминцев, колега на онколога, казва, че неговата история е докоснала цялата страна. “Това е невероятна история за Русия защото това, което обикновено се случва, е следното: ако човек е диагностициран, хората около него плачат, потупват го по рамото, а после спират да говорят с него. А той показа, че хората с рак могат да водят нормален живот”.
“Не го познавах лично, но за мен той беше ценен, защото имам подобна диагноза”, казва Татяна Лазовская, една от стотиците, дошли на поклонението. “Разбрах за него буквално преди няколко седмици. С публикациите си той даде сила не само на пациентите, болни от рак, но и на много здрави хора. Той носеше светлина”.
