Още в началото на водния режим в Перник, Батановци и околните села, правителството отпусна 2,7 млн. лева за решаване на кризата. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обеща още над 2 млн. лева от бюджета си. На извънредно заседание на правителството точно преди Нова година бяха отпуснати още 30 млн. лева. Така спешно отпуснатите пари за решаване на водната криза станаха почти 35 милиона.
За какво ще бъдат похарчени тези пари и ще помогнат ли те за излизането на Перник от кризата? Засега фактите не дават основание на жителите на Перник да очакват скоро край на режима.
До момента е ясно, че парите ще се използват за ремонт на пречиствателната станция на язовир „Студена“, чието много ниско ниво остави жителите на миньорския град без вода по 17 часа на ден, и то когато режимът се спазва. Освен това ще се подменят основни водопроводи, които са стари и амортизирани и честите аварии по тях са причина за огромни загуби по водопреносната мрежа.
Предстоящата подмяна на проблемните водопроводи звучи като добра новина, но е много закъсняла и на този етап няма да доведат до напълване на язовира, смятат експерти, с които Свободна Европа говори.
Водата в „Студена“ продължава да намалява
Въпреки строгия воден режим в Перник и околните села, според който хората имат достъп до течаща вода седем часа в денонощие, нивото на язовир „Студена“ продължава да намалява дори според официалните данни. На 18 декември в язовира е имало 1,67 млн. куб. м. използваема вода по данни на местното ВиК дружество. На 8 януари те вече са 1,31 млн. куб м.
Въпросът дали тези данни са реални беше повдигнат от доклад на „Софийска вода“ от края на ноември, в който на местното ВиК дружество беше препоръчано да сложи надеждни измервателни уреди, защото са констатирани проблеми с тогавашните. „Биволъ“ съобщи преди седмици, че мъртвият обем на язовира, от който вода не може или поне не би трябвало да се черпи, е достигнат, като се позова на снимки от мястото и документи, в които е записано на каква кота язовирът достига мъртвия си обем. Министърът на икономиката Емил Караниколов на 30 декември каза, че подаваните от ВиК данни не са верни и язовирът е съвсем близо до мъртвия си обем - в него има 2,6 млн. куб м вода, при мъртъв обем 2,4 млн. куб м. ВиК продължи да публикува по-оптимистични данни за състоянието на язовира. На 8 януари публиуваните данни са за 3,71 млн. куб. м. общо използваем и мъртъв обем.
На този фон съобщенията за аварии по водопреносната мрежа са ежедневие. Само в понеделник на сайта на ВиК е съобщено за три големи аварии. По официални данни от дружеството от ноември, над 70% са загубите по водопреносната мрежа в Перник. Тоест 70% от водата, която се използва от язовира, така и не стига до хората.
Милиони за решаване на кризата
Три дни след началото на водния режим след среща с кмета на Перник Станислав Владимиров премиерът Бойко Борисов обяви, че ще бъдат отпуснати 2,7 млн. лв. Тези пари ще бъдат използвани за ремонта на градската пречиствателна станция за питейни води. По-конкретно ще бъде монтиран нов утаител, стана ясно от отговори на община Перник на запитване на Свободна Европа.
„Ако се наложи да черпим вода от мъртвия обем на язовира, пречиствателната станция трябва да успява да пречиства водата на перничани максимално, за да бъде тя годна за питейни и битови нужди. (…) Освен това при по-голям приток на вода в язовира или при по-обилни валежи от дъжд, отново поради малкото вода останала във водоема се получава замътняване, което отново трябва да бъде пречистено ефективно. В момента пречиствателната станция се справя ефективно с тези проблеми, но изключително бавно, заради остарелите технологии и проблемите в инфраструктурата“, разясняват от общината и допълват, че ще бъде ремонтирана и старата пречиствателна станция поради същите причини.
Хидрологът Асен Личев, който е бивш директор на дирекция „Управление на водите“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) коментира, че по въпроса за пречиствателната станция се спекулира. „Тя обичайно би трябвало да пречиства водите, които са над мъртвия обем. Да се пречистват води от мъртвия обем е необичайна практика в световен мащаб. Причината е, че мъртвият обем е предназначен за утаяване на органични и неорганични вещества, съдържащи се в горните слоеве на язовирната вода. Този обем не се използва за целите, за които е построен водоемът, и се изпразва през основните изпускатели само при прегледи, поправки и т.н.“, каза той. Освен това ремонт на пречиствателната станция е започнал още през 2018 г., разбира се от публикации в медиите. Завършен ли е той и защо е необходимо да се провежда втори не е ясно.
Отпуснатите извънредно от Министерския съвет 30 млн. лева пък ще се използват за подмяна на „проблемни участъци“ от водопроводната мрежа в кварталите на Перник и малка част от канализационната мрежа, отговарят от Общината. „Това са проблемни участъци, част от които са изградени през 50-те и 60-те години и са ремонтирани многократно, но продължават да създават проблеми. Освен това най-старите тръби са компрометирани в следствие на земетресението от 2012 г.“, гласи отговорът.
Асен Личев подчертава, че тези дейности няма да доведат допълнително вода в язовира. А официалните данни в момента показват, че въпреки режима нивото му непрекъснато спада. „Мерките, които се взимат, говорят, че на МРРБ и на ВиК Перник са били известни най-уязвимите участъци от водопреносната мрежа, но не са били взимани никакви мерки преди да се стигне до кризата.“
За излизане от кризата беше разработен т. нар. авариен план, който по информация от Община Перник включва „работа по клон 2 на градския водопровод“ и „спешни и неотложни ремонтни дейности по водопроводна и канализационна мрежа“. Експертът обаче подчерта, че авариен план не би извадил Перник от кризата, защото ниското ниво на язовира е резултат от поредица лоши управленски решения, а не от една авария.
През ноември Свободна Европа разкри документи, които показват, че министърът на околната среда Нено Димов е бил наясно със състоянието на язовир „Студена“ и въпреки това е подписвал разрешение за източване на същите количества вода за индустриални и битови нужди от началото на 2019 г.
Обещаните от МРРБ 1,9 млн. лева, които щяха да се използват за построяване на аварийно съоръжение по трасето с. Чуйпетлово – с. Боснек – яз. „Студена“, така и не са отпуснати, стана ясно още от отговорите на Общината. Проектът беше критикуван от експерти, защото по думите им съоръжението дублира съществуващо подземно трасе, по което водата от изворите в района стига до река Струма, а от там – в яз. „Студена“. От бюджета на регионалното министерство беше обещано също и финансиране за плана на спелеолога Атанас Русев, който потвърди, че на Община Перник са отпуснати средства, с които се финансират дейностите по плана.
И един предстоящ инфраструктурен проект
Не бива да се забравя, че милиони са похарчени и за ремонт на стената на язовир „Студена“ през последните години. Проектът, започнал през 2017 г., е на стойност 31,97 млн. лв., осигурени със заем от Международната банка за възстановяване и развитие. До момента от тях на изпълнителя са изплатени 24,56 млн. лв. От МРРБ твърдят, че източване на вода от язовира във връзка с ремонта не е имало. Именно със средства от този заем е трябвало да бъде ремонтирана пречиствателната станция, за която правителството извънредно отпусна 2,7 млн. лева през ноември.
Перник е един от областните градове, които не са се възползвали през миналия програмен период от финансиране по европейска програма „Околна среда“, за да обновят остарявалата си ВиК мрежа. В рамките на настоящия програмен период ВиК Перник има договор с МОСВ като бенефициент и ще реализира проект за подмяна на ВиК мрежата на стойност 106 млн. лв. Предстои избор на изпълнител. От общината уверяват, че спешната подмяна на водопроводи няма да повлияе на проекта и той ще бъде осъществен както е предвидено.
