„Нещо не е наред в тази сделка. Или продавачът, или купувачът са замесени в корупция. Няма друг вариант“. Лукаш Вагенкнехт казва тези думи с увереността, с която човек обяснява, че две и две прави четири. Той е сенатор в горната камара на парламента на Чехия. Преди месец и половина подаде сигнал до българската прокуратура за сделката, при която чешката държавна енергийна компания ЧЕЗ продаде ТЕЦ „Варна“ на бившия транспортен министър Данаил Папазов, който пък после продаде централата на Ахмед Доган. Подобен сигнал е подал и в прокуратурата в Чехия.
Срещаме се през декември 2019 г. пред офиса му в Прага. Сив квартал, на пет спирки с метро от центъра на града. Двуетажна къща, точно зад трамвайна спирка. Няма табела, няма нищо „сенаторско“. Докато пробвам поред звънците, Вагенкнехт пристига и започва да разказва още от входа. Той описва проблема така:
ЧЕЗ купува ТЕЦ „Варна“ през 2006 г. за 206 млн. евро, а го продава през 2017 г. за 48,5 млн. евро на „Сигда“, по това време собственост на децата на Папазов. Според сенатора продажбата на много по-ниска цена ощетява чешките данъкоплатци и трябва да бъде разследвана. Обяснението на ЧЕЗ е, че централата е била затворена, защото не отговаря на екологичните изисквания на ЕС и това е намалило значително цената. Веднага след сделката обаче ТЕЦ „Варна“ започва работа и си осигурява десетки милиони годишен приход от държавата за студен резерв. т.е. да не работи, но да бъде в готовност да произвежда ток при нужда.
„ЧЕЗ в Прага казват, че са продали ТЕЦ „Варна“, защото не е функционирала. Но от другата страна имаме твърде много доказателства и официални документи от български институции с печати. От тях се вижда, че централата функционира, има лицензи и ние не знаем кое от двете е истината“, обяснява сенаторът.
„Има две възможности – ако централата не е изрядна, но документите казват обратното, то имаме огромна корупция от българска страна. Това означава, че няколко институции са корумпирани, защото са издали документи, че всичко е наред. Втората възможност е ЧЕЗ да не казва истината и корупцията да е от нейна страна, защото цената е изключително ниска. Това обаче означава, че чешките данъкоплатци са загубили много пари – става дума за 1 милиард крони (около 40 млн. евро)“.
До края на 2019 г. Лукаш Вагенкнехт не е викан за информация от прокуратурата нито в България, нито в Чехия. По сигнала му е възложена проверка за изясняване на посочените обстоятелства, каза за Свободна Европа Зорница Таскова, говорител на Софийската градска прокуратура. Тя отказа допълнителен коментар, защото 60-дневният срок на проверката още не е приключил. Това ще стане в края на януари.
Кой е Вагенкнехт
Лукаш Вагенкнехт е финансист по образование, с интереси към контрола на публичните разходи. През 2014-2015 г. е зам.-министър на финансите за малко повече от година. Тогавашният министър се казва Андрей Бабиш, който днес е министър-председател. Срещу него са насочени част от разследванията на Вагенкнехт. Той сигнализира няколко пъти европейските институции, че премиерът на Чехия Бабиш е в конфликт на интереси, защото едновременно участва в заседанията на Европейския съвет, дори когато се обсъждат бюджетни въпроси, и получава европейско финансиране като фактически краен собственик на консорциума „Агроферт“.
„Бабиш има лична материална изгода от гласуванията си в Европейския съвет“, твърди Вагенкнехт. След това подава и сигнал в Европейския съд срещу Европейския съвет – за това, че не реагира. Преди месец европейската служба за борба с измамите ОЛАФ потвърди, че Бабиш е в конфликт на интереси.
Вагенкнехт основава антикорупционната организация „Добро управление“. На изборите през 2018 г. е избран за сенатор от Прага 8, издигнат от Пиратската партия.
„Многократно сме обсъждали продажбата на наши активи в България с г-н Вагенкнехт и всеки път му казваме, че числата, които той споменава, не отговарят на данните от годишните ни одитирани отчети“, коментира за Свободна Европа Алис Хоракова от пресслужбата на ЧЕЗ в Прага.
ЧЕЗ: Имаше прозрачен търг
Чешката компания изпрати своята позиция до Свободна Европа. В нея се казва, че продажбата на ТЕЦ „Варна“ е направена на „стандартен и прозрачен търг“. В България обаче за новия собственик се разбра чак след като „Сигда“ бе вписана в Търговския регистър като такъв.
„В момента на продажбата три блока от централата бяха почти изцяло изведени от експлоатация, защото не отговаряха на ограниченията на ЕС за емисиите. Всичките ни усилия да се споразумеем с властите за необходимите инвестиции за възстановяване на експлоатацията не дадоха резултат“, казва чешката компания. „В търга за продажбата на българските ни активи имаше двама кандидати, които проявиха интерес. ЧЕЗ продаде централата във Варна на този, който предложи по-висока цена“.
Чешката енергийна компания отхвърли пресмятането на загуби, което прави Вагенкнехт. „Резултатите трябва да бъдат оценявани от гледна точка на цялата група от наши компании в България и не трябва отделни активи да бъдат вадени от контекста“. Специално за ТЕЦ "Варна", който след продажбата вече получава пари за студен резерв, ЧЕЗ казва: "Българските власти няколко пъти отхвърляха нашите искания да ни предоставят условията, при които можем да извършваме услугата за студен резерв".
След като Папазов (по-късно и Доган) придобива централата от ЧЕЗ, тези пречки очевидно отпадат. През 2018 г. ТЕЦ "Варна" получава 27,4 млн. лева за студен резерв, а през 2019 г. още 26,5 млн. лева.
По-големият бизнес на ЧЕЗ у нас е електроразпределението в западна България. В последните години компанията направи два опита да продаде този бизнес – първо на „Инерпро“, а после на „Еврохолд“. И двата пъти Комисията за защита на конкуренцията не разреши сделките.
Изпратихме въпроси и на ТЕЦ „Варна“, но не получихме отговори.
