От мандата на Доналд Тръмп остават по-малко от 12 месеца, а с това приближава и времето за равносметка. Какво се случи, освен мащабните икономически войни, изострянето на тона с европейските партньори, негативната реторика спрямо емигрантите, отричането на климатичните промени? Да, има и нещо по-невидимо от всичко изброено, а то ще дава плодове години, дори десетилетия напред. Става дума за засилването на позициите на консерватизма в рамките на правната система в страната.
Борбата на републиканците
Конституцията на САЩ дава право на президента да номинира съдии в областните и апелативните съдилища и във Върховния съд. Всяка от тези номинации след това трябва да бъде потвърдена от Сената. В американските областни съдилища правораздават повече от 600 арбитри, почти 200 е броят на апелативните съдии, а 9 са тези, които са част от Върховния съд.
В мандата на всеки държавен глава овакантяването на места и необходимостта за тяхното попълване е постоянен процес. Препоръките за назначаването на съдии идват от Правния департамент, Федералното бюро за разследване (ФБР), членове на Конгреса, действащи съдии, както и от адвокатските колегии. Съществува и дългогодишна практика, според която сенаторите, от чиито щати е овакантеното място, правят номинацията. Ключовият момент тук е, че тези номинации се правят от сенатора, който е от същата партия, в която е и президентът. Това дава огромно влияние от една страна на държавния глава, а от друга - на мнозинството в сената. Когато те са споделени от една и съща партия това прави възможностите безбройни.
Съдиите във федералните съдилища, както и тези във Върховния съд, се избират доживот т. е. те могат да останат на поста си много след края на управлението на даден президент.
В момента, в който вниманието на медиите и хората от цял свят бе паднало върху решението за импийчмънт на Тръмп, взето в долната камара на американския Конгрес, в Сената бяха потвърдени 13 от номинираните от президента съдии в окръжни съдилища. Така за трите си години в Белия дом изборът на републиканците - Тръмп вече има назначени двама съдии във Върховния, 50 в апелативните и 120 в окръжните федерални съдилища. С това Тръмп се превръща в държавния глава, по чието време са заети повече доживотни места в правната система на САЩ, отколкото са били определени от петимата му предшественици.
До 20 декември 2019 г. 187 от номинираните от Тръмп съдии са получили потвърждение от Сената, докато за 8-те години, в които Барак Обама живееше в Белия дом това се е случило с общо 124-ма арбитри.
Това всъщност е част от дългогодишната борба на републиканците за засилване на консервативните позиции в американската правна система. Основно лице зад тези промени е лидерът на мнозинството в Сената – републиканецът от Кентъки Мич Макконъл. Той започна дейността си по средата на втория мандат на Барак Обама, като благодарение на мнозинството в горната камара на Конгреса, блокира голяма част от номинациите на президента на демократите. Така между 2014 и 2016 г. първият тъмнокож президент на САЩ получи потвърждение за едва двама апелативни и 18 областни съдии. Този процес остави 88 позиции в областните и 17 позиции в апелативните съдилища, овакантени за мандата на Тръмп.
Най-голямата победа на Макконъл над Обама обаче бе блокирането на номинацията на Мерик Гарланд за Върховния съд след смъртта на изявения консерватор - съдия Антонин Скалия. Така не само бе блокирана възможността в най-високата съдебна инстанция на САЩ превес да получат либералите, но и превесът на консерваторите бе бетониран за години напред.
В свой обширен материал от средата на годината „Вашингтон пост“ пък разказа за основната фигура, лобираща за изборите на съдиите – един от неофициалните съветници на Тръмп Ленърд Лео. В работата си около редица организации, някои пряко свързани с католическата църква, той успява да събере повече от 200 млн. долара, които са използвани за финансиране на кампании на съдии, медийни изяви на консервативни групи, реклами във Фейсбук, повечето от които целят отмяната на законодателства, свързани с еднополовите бракове и правото на аборт. Той е и един от хората, които насочват Тръмп към избора на Брет Кавано за Върховния съд.
Последиците за американската правна система
Разбира се, затвърждаването на позициите на консерваторите в американските съдилища не би имало никакво значение, ако този факт не бъде поставен в контекст. В случая е важно да се подчертае възможността на районните и апелативни съдилища и съдиите, които взимат в решения в тях, да блокират решения на властите в отделните щати, на Конгреса или на правителството. Всяко тяхно решение обаче може да бъде ревизирано от Върховния съд, в който, както вече стана ясно, превес имат консерваторите.
Всички тези причинно-следствени връзки могат да окажат сериозно значение например по отношение на един от най-дебатираните въпроси, особено в последните години, в САЩ – правото за аборт на жените. Редица щати, в които на власт са републиканците, като Джорджия, Алабама, Мисисипи и Арканзас, гласуваха рестриктивни закони, които забраняват абортите след шестата гестационна седмица. Във всички случаи съдии в областните съдилища вече блокираха тези законодателства, позовавайки се на решението на Върховния съд по случая Роу срещу Уейд от 1973 г.
Редица републиканци, сред които и сенатори, обявиха, че цялата идея на въвеждането на подобни закони е именно спорът да достигне до Върховния съд. Заради превеса на консерваторите това може да доведе до отмяна или промяна на решението от 1973 г., което на федерално ниво позволява прекратяването на бременността в първите три месеца.
Така при преразглеждане основно право на жените в САЩ може да бъде отменено или променено. Подобна би могла да бъде ситуацията и по отношение на еднополовите бракове. Не бива да се забравя също и, че през 2000 г. Върховният съд, доминиран от съдии, избрани от републикански президенти, прекрати повторното преброяване на гласовете във Флорида, след вота, с който Джордж Буш младши надделя над Ал Гор.
Международното право и значението за Европа
Решенията, взимани от съдилищата в САЩ, могат да доведат до промяна и в нормите на международното право.
Ето един пример. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) взима предвид включително и решения на Върховния съд на САЩ при своето отсъждане. Това води до конкретни последствия, включително и за българските граждани.
Например в делото „Понамарьови срещу България“ е установено нарушение на забраната за дискриминация и на правото на образование. Жалбоподателите са руски граждани, които до навършване на пълнолетие са имали разрешение за пребиваване в страната ни по силата на издадено разрешение на майка им. В края на средното им образование в България братята получили нареждане за заплащане на такси като чуждестранни ученици по силата на действалия през 2005 година Закон за народната просвета от 1991 г. Тогава ЕСПЧ заявява, че държавата веднъж вече е възприела принципа за безплатно образование, но е отказала това право на конкретна група лица, което ги е дискриминирало. Присъдено е обезщетение от 4000 евро и 2000 евро за разноски.
За решението си съдът се позовава на американския Върховен съд по делото „Плайлър срещу Доу“, в който деца на имигранти от Тексас се оплакват, че са лишени от правото за безплатно образование заради липса на документи. Американските върховни съдии решават, че заплащането на училищни такси от тези лица ги лишава от равна защита на законите, което е в противоречие с Четиринадесетата поправка на Конституцията.
Друго голямо дело, което може да бъде дадено за пример е това, водено в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия срещу Слободан Милошевич. Тогава подсъдимият заявява желание да се защитава сам, което му е принципно гарантирано. Това обаче му е отказано с мотива, че „правото на подсъдимия сам да се представлява пред съда не му позволява да нарушава достойнството на съда“, а съдията „може да прекрати правото на подсъдимия да се представлява, ако той умишлено се опита да извърши нарушения и да пречи по време на делото“. Тогава на втора инстанция съдиите се позовават и на решение на Върховния съд на САЩ по делото „Фарета срещу Калифорния“ от 1975 г. и го превръщат в прецедент за международното право.
