България си постава за цел да увеличи ядрената си енергетика и производството на ток от възобновяеми източници в отговор на призива от ЕС Европа да се превърне във въглеродно неутрален континент до 2050 г. Това става ясно от представения в четвъртък редактиран план "Енергетика и климат" до 2030 г. Той беше подготвен по искане на Европейската комисия, която го върна за пработка заради прекалено ниска амбиция.
Новите цели в плана отново са на минимума от изискваните от Европейската комисия, пише "Медиапул".
ЕС иска държавите да представят мерки, с които до 2030 г. ще постигнат целта от 40 на сто намаление на СО2 емисиите спрямо 1990 г. Новата Еврокомисия обяви, че ще предложи целта да бъде повишена до 50-55%.
Според представения пред комисиите по енергетика и околна среда план ще се насърчава производството на ток от биомаса (дърва за огрев и пелети), както и използването му в домакинствата. Заложено е и стимулиране на производство на енергия за собствени нужди, насърчаването на използването на геотермалната и слънчева енергия за отопление и охлаждане, както и използването на над 6600 нови електромобила у нас до 2030 г.
В същото време България смята да запази въглищните си централи до 2030 г., макар че заради европейското закодателство те трябва да затворят до 2025 г. Според плана те постепенно ще излизат от експлоатация, като до делът на въглищната енергетика в националния енергиен микс се очаква да спадне до 5 процента, пише "Капитал". За сметка на това ядрената енергетика ще достигне 60 на сто след построяването на АЕЦ "Белене".
Според разчетите на енергийното ведомство близо 2 млрд. евро ще се инвестират във възобновяеми енергийни източници, над 4 млрд. евро за енергийния ефективност в сградите. Това обаче бе оценено от депутатите като прекалено ниска сума. Те настояха да се представят и оценки как еко мерките ще се отразят върху цената на енергията и какви мерки ще се предприемат за уязвимите потребители.
"Сегашните цели на България са най-ниските в Евросъюза, което означава, че след 2030 г. трябва ускорено да наваксваме новите поставени цели на ЕК до 2050 г.", отбеляза председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов при обсъждането на плана "Енергетика и климат". Според него заложените инвестиции са ниски и не отразяват ръста на икономиката, която ще бъде постиган през идните години.
За по-амбициозни цели призова и председателят на комисията по околна среда в парламента Ивелина Василева, който също се поинтересува от цената, която ще платят потребителите, дори за сегашните скромни цели, но ясен отговор така и не получи.
"Съгласна съм, че трябват по-амбициозни цели, повече инвестиции и остойностяването им, но най-важното за нас е сигурността на доставките", отвърна енергийният министър Теменужка Петкова. Тя допълни, че в момента самата Европейска комисия правела оценка как ще се отрази представената Зелена сделка
Петкова оспори оценките за слаба амбициозност като заяви, че целите за ВЕИ са изпълнени, а делът на възобновяемата енергия е достигнал 20,4 на сто при заложени 17%.
На критиките, че в плана не е отделено достатъчно внимание на битовата газификация Петкова отвърна, че на газа се гледа като на горивото на прехода към нисковъглеродна икономика, но разширяването ѝ изцяло зависи от лицензираните газоразпределителни дружество. Според нея с прилагането на европейската програма "Дезире" за безвъзмездна помощ за газификация на домакинствата има напредък, а наскоро България е договорила увеличаването на максималния размер на субсидията на 1200 евро на домакинство.
