Илхам Тохти е на път за Съединените щати, където е поканен за гост преподавател в Университета на щата Индиана, когато китайските власти го арестуват на летището в Пекин. След година под домашен арест, му повдигат обвинения в сепаратизъм и след двудневен процес го осъждат на доживотен затвор.
Илхам Тохти получи днес наградата “Сахаров” на Европейския парламент, която идва само няколко месеца, след като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа го отличи с наградата “Вацлав Хавел за човешки права”. Церемонията по връчването на наградата “Сахаров” - най-високото отличие в областта на свободата на мисълта и човешките права в Европа, се състоя пред празен стол, тъй като от шест и половина години Тохти е в затвора.
Дъщерята Джухер получи приза на баща си в Страсбург, когото не е чувала и виждала от 2017 г. насам. Оттогава датира и последната информация, че Тохти е жив и се намира в превъзпитателна колония в северозападната китайска провинция Синдзян заедно със стотици хиляди уйгури, едно от 55-те официални малцинства в Китай. Според някои той вече е изкласил “дистанционното училище за обучение в борбата срещу тероризма”, както официално се наричат колониите и е преместен в затвор в Пекин. Никой не знае нищо за него и само от болезнената реакция на китайските власти към наградата, някои съдят, че той е още жив. Българският евродепутат Илан Кючук е един от инициаторите за номинирането на Тохти и има заслуга за това, че в последна сметка Европейският парламент реши да отличи именно уйгурския правозащитник.
Джухер е 18-годишна, когато заедно с баща си е на летището на път за Съединените щати. Отива с него в Индиана, “за да види свят” през зимната си ваканция. Когато Тохти е отведен от властите, на нея ѝ е разрешено да се качи на самолета. “Явно ме смятаха за невинен и глупав тинейджър”, разказва Джухер. По ирония на съдбата тя завършва същия университет, в който баща ѝ така и никога не преподава.
“Мразя политиката и пътуванията по цял свят, за да говоря за човешките права. Исках обикновен живот на момиче, но китайското правителство ме принуди да се променя. Липсва ми простият живот”, казва днес Джухер преди официалната церемония пред празния стол на баща си в пленарната зала на Европейския парламент.
Илхам Тохти е икономист и преподавател в Китайския университет на националностите. Студентите му го обичат и кариерата му напредва успешно, докато през 2006 г не решава да си отвори блог. В него публикува статии за социалното положение на уйгурите - мюсюлманско малцинство в северозападен Китай, от което произхожда. По това време властите усилено заселват етнически китайци в земите на уйгурите. Местното население остава без работа и започва масово да емигрира в източните части на страната. Тохти критикува властите за изкуственото разместване на хората и за политиката на уйгурите да не се дава работа.
По различни данни от 20 милиона уйгури повече от 1,5 милиона са безработни. Не щади и губернатора на провинцията Нур Бекри, че политиката му на “стабилност и сигурност” е за сметка на уйгурите и че не се възползва от правата, които законите дават на малцинствата. Бекри е един от най-високопоставените представители на малцинствата в китайската компартия до 2018 г, когато е свален от всички постове и разследван за корупция.
Сайтът на Илхам Тохти е окончателно затворен от властите две години по-късно, като междувременно той е многократно арестуван и пускан. При едно от задържанията му лично американският президент Барак Обама се застъпва за него. Протекцията на Обама му осигурява няколко години свобода, до инцидента на летището.
“Единственото оръжие на баща ми бяха химикалката и думите, той не е сепаратист или екремист”, казва Джухер. “Баща ми практикуваше свободата на мислене, на говорене и на изразяване. Тези човешки права днес се третират като лукс в Китай”, добавя тя.
Описва Илхам Тохти като “честен човек, много смел и твърд, който е посветил живота си на каузата на уйгурите”.
За съдбата на малцинството и за трудово-превъзпитателните лагери, в които според някои западни организации има до един милион души, се знае малко. Според британския евродепутат Фил Бениън отношението към уйгурите “е най-тежкото нарушаване на човешки права в света в наши дни”. Самият Бениън разказва, че е “канен на чай” в китайското посолство в Лондон, след като с Илхан Кючук започват кампания в подкрепа на номинацията на Илхам Тохти. Обясняват му, че в затворения си блог професорът по икономика е насърчавал тероризма.
Джухер общува с баща си по "Скайп" до процеса. Оттогава не го е виждала. Последната вест от него получава чрез адвокатите му, които през 2017 г. подават молба за помилването му. Тя е отхвърлена. Оттогава Илхам Тохти няма право да се вижда с адвокатите си. Семейството му няма пари да го посещава в лагера, който е на четири часа със самолет от Пекин, където живее фамилията. Роднините се надяват, че шумът около наградата ще накара властите да подновят свижданията и че няма да забранят на двамата му сина да се запишат в университет.
Джухер, казва че избягва да мисли често за баща си, за да не предизвиква съдбата. Според китайските поверия, когато много мислиш за някого или ти се явява насън, или с него се случат лоши неща. Джухер не иска това. Едва сдържа сълзите, когато говори за него пред няколко десетки журналисти в Страсбург. Още е на 25, живее на другия край на света и може да вижда близките си само в интернет. А те нямат право да ѝ кажат как са. “Разбирам по лицата им, че новината за наградата “Сахаров” за баща ми, не се харесва на властите”, едва промълвява тя. Единственото ми желание е да знам, че баща ми е жив и е добре, и че ще го пуснат.
Междувременно Европейският парламент не иска да се ограничи само до церемониите. В резолюция депутатите настояват Европейската комисия да обмисли санкции срещу китайски стоки, произведени в трудовите колонии, в които държат уйгурите.
“Да си уйгур днес в Китай означава да загубиш идентичността си, езика, културата и религията си. Да те карат да ядеш свинско, да пиеш алкохол и да носиш къси ръкави, за да не се отличаваш от другите, под заплахата от затвор. Да живееш в страх”, казва Джухер. Тя е обнадеждена, че друг “Сахаров” лауреат, Олег Сенцов наскоро беше освободен под натиска на международната общност.
“Това, което искам е татко да е добре и да е свободен”, казва дъщерята на китайския дисидент.
