Мая Илиева и тази нощ ще спи в палатка пред Министерския съвет. Тя е една от медицинските сестри, които настояват за реформи в здравеопазването и повишаването на заплатите. Казаха, че искат среща с премиера и че няма да си тръгнат преди да са говорили с него. Срещата е насрочена за вторник сутринта, което означава още една нощ на открито.
По телефона я разсмива твърдението, че "ще спи". "Всъщност няма много сън, казва, защото по цяла нощ си говорим с колегите за това как да продължим и как да подходим за решаване на нашите проблеми". В протеста постоянно има петнайсетина участници от различни градове. В нощта срещу понеделник, например, са били медицински сестри от Сливен, София и Пазарджик. Но довечера могат да дойдат хора от други места. Редуват се според това кой не е на работа. Обсъждат задачите пред току-що създадения синдикат на медицинските сестри, начело на който пак е тя.
Мая Илиева е родена през 1974 г. в Радомир. Завършва техникум по електротехника и полувисшия медицински институт в Благоевград. По-късно завършва бакалавърска степен по социални дейности за работа с деца в Югозападния университет.
През 1996 постъпва за първи път на работа в Окръжна болница – Перник, където работи в кардиологичния интензивен сектор. От 2000 година започва работа в сърдечната реанимация на Националната кардиологична болница, а от 2007постъпва в кардиохирургията на болница Токуда. С времето става председател на синдикалната организация и усеща на гърба си доколко наличието на синдикати не е приятно в едно частно заведение. Особено ако става дума за истински деен човек. Тя, например, печели 5 дела срещу болницата, като оспорва наложени й наказания. Накрая я уволняват.
В тази битка с институцията обаче Мая Илиева добива знания, които инак не би могла да натрупа. Първото, което разбира, е че медицинските сестри имат нужда от своя съсловна организация, за да могат да обсъждат условията на труд. И тя учредява такава организация – Асоциация на българските медицински сестри. Изгражда структури в страната, разработва идеи, лансира дебати. Докато в един момент не разбира, че липсва още нещо – синдикат на медицинските сестри. Само това е организацията, която може да преговаря за заплати с работодателите.
"Разбрах, че големите синдикати не защитават нашите права, казва тя. Разбрах също, че в страната е пълно с малки синдикати. Сигурно и те, като нас, са били заблудени, че имат на кого да разчитат и са стигнали до извода, че трябва да действат сами. Трябваше да създадем нещо наше".
Този синдикат стана факт миналата седмица, а Мая Илиева е негов председател. "Вече имаме и една работеща структура – в Сливен. Разчитаме на стуктурите на Асоциацията, която има свои представители в 98% от българските области".
Какво ще прави новият синдикат, освен че ще е готов по всяко време да излезе на палатка? Въпросът никак не я учудва, веднага дава пример: ще преследва своите цели, ще възразява на министрите, които дават невярна информация, ще води, ако трябва, дела срещу работодателите. "Чували ли сте някой синдикат досега да е осъдил някой голям работодател – пита тя реторично. Няма такъв случай, защото синдикатите просто не водят дела. Но ние ще водим и съветваме и всички останали да имат повече доверие в българския съд".
Открива нещата емпирично, а след това се придържа към наученото на собствен гръб. Работата в Токуда, например, я накарала да установи, че по закон работодателите са длъжни да водят преговоди със синдикатите, но че никъде не пише, че те са длъжни да подпишат договора, за който се разберат помежду си. "Ето това е един детайл, на който много държим – това задължение на работодателя трябва да му бъде вменено изрично", казва тя.
Преди време е стояла пред избора да замине или да остане в България. Избрала е второто, защото е искала да живее с детето си и да вижда как то расте. Не е съжалявала никога за това решение, казва. И веднага дава пример: в българското здравеопазване има достатъчно пари, просто никой не е принуждавал властите да ги разпределят справедливо. Има и знание за нужния ред в системата, просто никой не е настоявал достатъчно енергично този ред да бъде въведен. Ето още един пример – според българската нормативна уредба медицинските сестри са "закачени" към съответния лекар, а не към броя пациенти, който трябва да обслужват. Трябва да е наопъки – да има регламент за колко души сред пациентите отговаря една медицинска сестра. Но някой трябва да настоява на въвеждането на това правило, казва тя. И защо ли изглежда, че вече е ясно как се казва този толкова настойчив човек.
