Тази седмица депутати от ГЕРБ внесоха предложение за законови промени, които криминализират отопляването чрез горене на отпадъци. Според кмета на София Йорданка Фандъкова горенето на гуми, отработени масла, дрехи, пластмаса и други боклуци е основната причина за опасните нива на замърсяване на въздуха в столицата.
Въпросът е дали тези мерки ще постигнат резултат. Експертите са скептични, а поглед в близкото минало припомня, че мерки и преди е имало, но само на хартия.
Какво е новото
За фирми и хора, които горят незаконно отпадъци, поправките предвиждат глоба от 2 до 5 хиляди лева и затвор до 2 години, а при по-маловажни случаи – пробация и глоба до 1000 лева. Управляващите допълниха, че в повечето случаи по-големите санкции ще са за фирмите, а по-ниските – за хората, като уточниха, че все пак това е решение на съда.
Междувременно предложението на ГЕРБ, внесено в края на ноември, за повишаване на автомобилния данък спрямо екологичния клас на колите, бе прието в сряда от комисията по финанси и бюджет в Столичния общински съвет.
В София продължава и плануваната подмяна на старите печки на твърдо гориво с по-екологични уреди. Според данни на в. "Сега" обаче по този проект до момента са подменени отоплителните системи в не повече от 30 домакинства в Нови Искър, въпреки че всички 20 000 печки трябва да бъдат сменени до 3 години.
Това са мерките, които кметът Йорданка Фандъкова изтъква при всяка публична възможност. Според всички експерти, до които се запита Свободна Европа обаче, те няма да доведат до подобряване качеството на въздуха в София или в другите градове през този зимен сезон и занапред.
Санкции има и в момента, но те не се прилагат
"Звъниш на телефонния номер, ако успее някой отсреща да ти вдигне, той приема сигнала. Казва, че е приет и там приключва", разказва Десислава Малинова, която живее в един от най-проблемните квартали в София "Красна поляна" и редовно сигнализира за нарушения.
"Столичният инспекторат абсолютно е абдикирал от това да извършва проверки на местата. Дневно в София се подават стотици сигнали за нерегламентирано горене. Отсреща отговор няма. Единственото, което получаваме, е, че сигналът е получен ", допълва тя в разговор със Свободна Европа.
В понеделник Йорданка Фандъкова каза, че горенето на отпадъци е голям проблем в някои райони, "особено "Красна поляна". По думите й за последната седмица там са направени над 60 проверки за горене на открито. "Съставени са над 20 акта, но сами по себе си те не вършат работа. Неглижират се. Затова поискахме инкриминиране на горенето на отпадъци", допълни тя.
И в момента в Наказателния кодекс съществува разпоредба, която предвижда затвор от 1 до 5 години и глоба от 5000 до 30 000 лв. за този, който замърсява водите, въздуха и застрашава живота и здравето на хората, припомня "Медиапул". "Проблемът обаче е, че от малоимотните граждани, които живеят при тежки условия, каквото и административно наказание да им се наложи, няма какво да им се вземе", обяснява точнo преди една година тогавашният шеф на правната комисията в парламента Данаил Кирилов, който сега е правосъден министър.
По отношение на увеличаването на данъка за автомобилите Георги Стефанов от "Световния фонд за дивата природа" (WWF) напомня, че в Столична община има наредба, която ограничава движението на моторните превозни средства от Евро 1 до 4 в центъра. "Никой не знае за тази наредба, а тя съществува от почти 2 години. Така че законодателството го има. Прилагането му и постигането на крайната цел отсъства," смята той.
Предложените промени в закона не са достатъчно ясни
"Това е една популистка мярка, която няма да бъде ефективна по никакъв реален начин," казва Аркади Шарков, който е здравен икономист от "Експертен клуб за икономика и политика", в интервю за Свободна Европа. "Как ще бъдат залавяни тези хора? Как ще им бъде налагана тази глоба?," пита той.
Според Шарков тези мерки не се стремят да решат проблема със замърсяването на въздуха, а са "опит за реакция на създалото се негативно настроение в следствие на замърсения въздух в София."
Поправките предвиждат максимална глоба до 5000 лв. и затвор до 2 години и за юридически и за физически лица. Но как ще се определя размерът на санкцията и дали има значение дали нарушителят е фирма или гражданин не е уточнено. Във вторник депутатът Красимир Ципов обясни, че за физическите лица са предвидени по-занижени санкции, предвид степента на обществена опасност, но не изключи възможността да се стигне и до ефективно лишаване от свобода.
"Проблемът е, че ние не знаем колко голяма част от проблема са юридическите лица и колко са хората", казва Георги Стефанов от "Световния фонд за дивата природа". Това е "половинчато действие, което цели отново да парира общественото напрежение заради поредицата от дни с инверсия и съответно видимо замърсяване на въздуха в редица български градове", допълва той.
Промени не трябва да се правят само зимата
В "Красна поляна" някои родители подценяват здравословния риск, който крие мръсният въздух. Десислава Малинова разказва, че дори в дните с най-високи стойности на фини прахови частици във въздуха, нейни съседи изкарват децата си да играят навън.
"Абсолютно потресаващо е, че няма сигнален праг за праховите частици", казва тя. Според нея и петте измервателни станции на Столична община са крайно недостатъчни, за да предоставят достатъчно информация на хората, които да знаят кога да взимат предпазни мерки. Тя самата се информира от сайта на гражданската организация AirSofia.info, които имат над 450 измервателни уреда на територията на столицата.
"Когато дойде зимата ние се сещаме, че имаме един проблем без да знаем какво точно да направим и търсим едни такива спонтанни решения, които не са правилните", казва Стефанов от WWF. "Правилното е да се мисли дългосрочно и устойчиво", съветва той.
